Юли е месецът на крайностите - да не забравяме голямата градушка в София на 8 юли 2014 година. Това заяви проф. Георги Рачев. По думите му в европейския и американския модел се промъква една гореща вълна след 10 - 12 юли.

Според експерта лятото до този момент прилича на летата от 60-те и 70-те години на миналия век, които се считаха за нормални.

Ето какво още прогнозира той в интервю за "Марица":

- Проф. Рачев, дъждовете продължават с неумолимо темпо. Целият юли ли ще е хем горещ, хем дъждовен?

- Дъждовете продължават, но предимно в Западна България. На изток е сухо и се появиха райони с осезаема суша ​- особено в Югоизточна България. Тези атмосферни смущения, които предизвикаха валежите от неделя, ще се разпространят и ще отложат малко засушаването.

Започва нов период с по-малки валежи в Западна България. Те ще бъдат под и около нормата. Такава е прогнозата на двата големи модела - ​европейския и американския. Те се следят от всички, защото при тях количеството на информацията е възможно най-голямо.

Юли е месецът на крайностите - да не забравяме голямата градушка в София на 8 юли 2014 година! Да не забравяме и 14-15 юли 2021 година, когато в Германия загинаха 136 души. Там хората наистина не помнеха от 100 години, че и повече, такива валежи, и се случиха тези екстремни прояви на времето.

Юли е характерен с това, защото атмосферата е вече много топла, слънцето е максимално високо на хоризонта за нашите географски ширини и прегряването на въздуха при наличието на влага става много бързо, в резултат на което се образува мощна купесто-дъждовна облачност и падат краткотрайни, но интензивни валежи.

А когато те се насложат няколко последователни дни, те винаги водят до т.нар. високи вълни, или разливанията на реките. Особено когато валежът е във водосбора на една или две реки. Така се случи в Северозападна България - там пострадаха няколко села и за щастие, няма жертви. Материалните щети са сериозни, но няма загинали хора.

Юли е труден за прогноза и затова двата големи модела ​- европейският и американският, дават повече валежи в Западна България. Докато на изток валежите ще са в рамките на нормалното и дори по-малко. А това нормално представлява между 40 и 60 литра на квадратен метър (месечна норма - б. р.).

Като според надморската височина те може да достигнат до 120 литра на кв. метър. Това са средни статистически климатични норми за целия юли. Проблем са денонощните валежи, които достигат до 120 - 200 литра. Това винаги води до наводнение, защото да се изсипят толкова за 6-7 часа е наистина катастрофално. Тук е разковничето или особеността на юли ​- валежите не обхващат много дни. Напротив ​- дните с валежи са малко, но интензитетът и количествата на валежа през тези дни е голям.

- Има ли точка на промяна на тази тенденция?

- От климатична гледна точка след 15 юли обикновено настъпва едно рязко стабилизиране на времето. И от 15 юли до началото на септември у нас се установява сравнително сухо, топло, а на места и горещо време.

В няколко последователни обновявания на моделите - европейския и американския, се промъква една гореща вълна след 10 - 12 юли. Колко е вероятно това да се случи, ще разберем през следващата седмица, когато евентуално ще се приближим към тези моменти и ще видим колко от моделите познават.

- Кога чакаме горещниците?

- Българските журналисти допускат една грешка ​- горещниците са винаги на 28, 29 и 30 юли! Това са астрономическите горещници. Те не са преместени от смяната на календара на 14, 15 и 16 юли.

По тези дати навремето хората, понеже нямат вестници, телевизия, да не говорим за интернет, са се опитвали да предсказват като оракули напред във времето какв​а ще бъде зимата.

Ако на 29-и е топло, горещо - значи декември месец ще е студен! Ако на 29-и превалява, малко по-хладничко е - значи януари ще бъде топъл. Точно обратното на времето, което ще се случи на съответния ден на горещниците.

- Да обясним - това е едно ненаучно гадаене на времето, нали?

- Разбира се! България се намира в края ​- в най-южната част на ​умерения климатичен пояс. В Южна България се усеща не само дъхът на Средиземноморието, а и влиянието на околните морета. Още повече - "модерните” зими през последните 30 - 40 години нямат нищо общо със зимите от 50-те, 60-те, та дори 70-те години на миналия век.

Зимите са толкова меки, че аз ги наричам „Солунски зими”. Каквото е времето по северното крайбрежие на Егейско море, такава е и зимата у нас. Тази зима, която мина, беше седмата наднормална, топла зима! По някои показатели тя бе най-топлата зима, откакто се водят измервания на метеорологични показатели. Затова и юли се води най-топлият месец.

Средните температури са между 22,5 до 24,5 градуса. Нагоре по планините е все по-хладно и по-хладно. В някои случаи обаче поради сравнително по-ниските сутрешни температури, тъй като юли е и валежен месец, понякога август изпреварва по средни температури юли.

Или е поне много по-близко до юли, макар че слънцето вече е толкова високо на хоризонта. България се отличава с изключително разнообразен климат. Виждам​е как в Западна България вали и има наводнения, докато преди една седмица в Източна България имаше засушаване. 

- Дъждовното време през тази година има ли връзка с глобалния феномен „Ел Ниньо”, който се заражда до Чилийското крайбрежие?

- Би трябвало да е точно обратното ​- лятото да е горещо. Оформя се такава идея и предстои да видим дали след 15 юли няма да се задържи сравнително топло и горещо време. Така или иначе, лятото до този момент прилича на летата от 60-те и 70-те години на миналия век - не модерните, а старите лета! Това бяха съвсем нормалните лета.

Съвсем скоро ​- само преди 11 години, бе най-топлото лято, откакто се водят метеорологични наблюдения в България. През 2012 година лятото беше убийствено! Юли месец бе с най-високата температура за всички времена. Юни ​- също. Август месец беше в топ 3 на най-топлите месеци за август.

Септември бе в топ 5 на най-топлите също. Това лято няма да е така, защото вече мина юни, сега сме в началото на юли и засега нещата вървят към установяваме на трайна тенденция - нормално топло, дори малко по-топло във втората половина на лятото (може би с половин градус), и повече валежи за юли в Западна България.

- Ефектът от скъсването на стената на Каховската ВЕЦ се нагнетява, сякаш целта е черен пи​ар за нашия туризъм?  

- Нагнетява се! От две седмици една купчина сайтове, да не кажа, че са пълни с лъжи, с предположения. Не може хората да бъдат плашени по този начин! Не може да изсмуча от пръстите си, че някаква крава е доплувала от Херсонска област до наш плаж! Тази крава е от наша ферма.

Умряла е, бай Ставри е решил да не копа и да я заравя, а най-лесното, което може да направи, е да я бутне в морето да я изядат рибите. Ами новината за труповете по Северното Черноморие? И какво се оказа, че това не са трупове на хора или големи риби, ами на едни малки рибки!

Веднага попитайте мор​яците и рибарите ​- това става всяк​а година, когато се прояви явлението „Алвелинг”. Духа западен вятър и отнася топлата вода навътре ​- особено по Северното Черноморие. И на нейно място излиза придънна, студена вода. Когато тя идва от дълбокото, в нея има някакъв разтворен сероводород.

Тези рибенца са чувствителни към него. Някои умират, а други са в зашеметено състояние и тогава вълната ги изхвърля на брега. Това явление става всяка година, по няколко пъти, но изведнъж му се придават катастрофални окраски, които нямат нищо общо с действителността.

- Казахте, че твърде негативни са били очакванията ни за замърсявания от Каховската ВЕЦ. Къде отидоха всички тия отнесени греди, отпадъци и умрели животни?

- Стената е взривена, но не до основата й. Половината от водохранилището е пълно. Най-страшни са придънните утайки ​- там се събира най-големият боклук в продължение на години. Те обаче не изтекоха. Цялото останало крайбрежие е зона на военни операции ​- до вливането в Черно море.

Там много нещо е изнесено отдавна - дори да има кравеферми, дори да има някакви складове с химикали. Сега няма специалист, който да ви каже: изтекли са 2000 тона пестициди, те са се разтворили и са отишли във водата! Или глупавото твърдение, че заради „Каховка” да очакваме ешерихия коли в морето! По нашето море да не би и иначе да няма ешерихия коли?

Всички пречиствателни станции от днес до края на август няма да могат да поемат всички отходни води. Те преработват едва половината от фекалиите, които изхвърляме директно в морето. Така че колкото по-навътре са заустени тръбите, толкова по-добре. Имаме много да работим по този въпрос.

- Какви изненади ни носи Дунавът? 

- На всеки 10-12 дни той излива толкова вода, колкото изтече наведнъж от язовира „Каховка”. А дунавската вода не е най-чистата - тя отмива една купчина предприятия не само у нас, но и чак нагоре до Шварцвалд. Това е единствената голяма река в Европа, която тече от запад на изток.

Колко са атомните електроцентрали, колко са химическите предприятия! Всички плуващи неща от Каховската ВЕЦ са се утаили в Одеския залив. И останалата вода отива на юг, но не към нашите брегове, а тръгва на югоизток - тоест навътре в Черно море.

- Преди три години НАСА пусна сателитни снимки, които показваха, колко много водорасли има по нашите, по румънските и украинските брегове. И алармира, че те намаляват кислорода в морето, а оттам - загиват морските ни обитатели. Правим ли проучвания на това явление?

- Естествено, че се правят изследвания за това! И ние го казваме всеки път. Обикновено това се случва около средата на август, когато температурата на крайбрежните води трайно надмине 25 и стигне 26 градуса. Тази топлина, заедно с нитратите, които изтичат от Дунава, представляват безкрайно благоприятна среда за цъфтежа на някои видове водорасли.

Нитратите са тяхната храна, имате слънце и топлина ​- и водораслите започват да цъфтят. И водата в морето от бистра става червеникавокафеникава, като супа. С падането на температурата, този цъфтеж отшумява. Всяка година е това!

А Дунавът винаги си носи нитратите от милионите тонове амониева селитра, която от Германия дотук всеки пуска на земята, за да изкара добра реколта. И естествено, част се отмива в Дунава - къде другаде да отиде?

- И нищо не можем да направим по въпроса?

- Нищо не можем да направим. Това се е проявявало и преди да има такова голямо замърсяване ​-  примерно преди 70 - 80 години, ама никой не му е обръщал такова внимание. Но не е било и в този мащаб. Това ще продължи и през следващите години ​- кой ще спре пестицидите, кой ще спре нитратите, които идват с дунавската вода?

Да не говорим за другите големи реки - Дон, която се влива през Азовско море, Днепър, Днестър…Това са огромни територии, които са житницата на света. Русия и Украйна са основните производители на пшеница, заедно с Китай и Индия. 

Проф. Георги Рачев е български географ, климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет. Професионалната специализация и научните му интереси са в областта на климатологията и синоптичния анализ и природните опасности. Чете лекции по ​обща климатология, ​замърсяване и опазване на атмосферния въздух, ​климат на континентите, ​качество и контрол на атмосферния въздух, климатология и хидрология. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук