Трети март е празник, но не най-големият. Много пъти съм заявявал, че в историята на всеки народ има дати, които в почти равна степен биха могли да бъдат национален празник.
Много важно е обаче да се открои онова, което ще направи един празник важен, с участието на самия народ. Национален празник би трябвало да бъде събитие, което народът сам е извършил. Такива българите имаме не малко – Априлското въстание, Съединението, Независимостта, 24 май.
Това коментира дипломатът, литературен критик и писател проф. Кирил Топалов в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи Трети март отразява акт на мирен договор между две чужди държави, неотличаващи се с някаква демократичност.
„Сърбия и Гърция са освободени в резултат пак на такъв подобен договор. Но гърците обявяват за свой национален празник не тази дата, а началото на тяхното голямо въстание, което завършва с неупсех.
Това обаче е техният личен порив, героизмът на гръцкият народ се е проявил тогава. Сърбите постъпват по същия начин. Те почитат своето усилие да бъдат свободни”, добави проф. Топалов.
Договорка на Русия с останалите
Според него освобождението на България е въпрос на договорки между Русия и останалите велики сили.
„Още преди избухването на войната се сключват различни споразумения. Санстефанският договор е абсолютно нищожен.
Той е един блян, но Русия много добре е знаела, че другите две империи няма да приемат това нещо”, посочи проф. Топалов.
„Целта на великите сили е била на Балканите да няма голяма славянска държава, а страните да бъдат равни помежду си”, каза още той.
Проф. Топалов обясни, че в пиесата му „Елате ни вижте” среща писателя Иван Вазов със своите герои от „Под игото” и „Чичовци”.
„Вазов е най-силният летописец и изповедник на българската душа и историческа съдба. Когато човек чете неговите произведения, вижда, че не са се променили много нещата оттогава.
След Освобождението е период, в който има възход, но и период, в който мръсната пияна „избива” на повърхността и се създава печалбарството, омразата и завистта. Сега се мразят свой със свой. Това е вечен конфликт. За моя голяма изненада това е валидно и за нашето време”, разказа още драматургът.
„Единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея”, добави проф. Топалов.
