Напусна ни известната в областта на културологията, есеистиката, публицистиката, преподавателската, литературоведската и издателската дейност проф. Вера Ганчева. Носител е на званието Рицар на Кралския орден I степен за заслуги към Норвегия. Завършва “Славянска филология”в Софийския университет, изучава шведски език и литература в университета в Стокхолм (1965-1968). Съпруга е на покойния Владимир Башев и дъщеря на видния земеделски деятел Лалю Ганчев.
Докато бащата е дипломат в скандинавските страни, Вера Ганчева и сестра й Васа Ганчева стават пионери на северната култура у нас. Майката Надя Ганчева беше дългогодишен главен редактор на сп. “Жената днес”и основател на сп. “Лада”. Вера Ганчева работи като репортер, зам. гл. редактор и главен редактор на сп. ЛИК (1966-1976) в БТА, главен редактор и директор на издателство “Народна култура”(1978-1989), основател и управител на издателство “Хемус”ООД (1991-2001), директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”(1996-97), беше и съсобственик и управител на ИК “Хемус Груп”ООД. Преподаваше културна история на Скандинавския север, нордска литература и митология в специалност “Скандинавистика”на Софийския университет. Професор и доктор на филологическите науки. 

Авторка е на няколко книги, посветени на личности, проблеми и явления в световната литература и култура: “Телескоп, път и две сиамски котки”(1984), “Гладът като хляб”(1988), “Синьо + жълто = зелено”(1992), “Амалгама”(1993), “Швеция - страната и хората”(2001). Изнасяла е лекции в български и чуждестранни университети.

Превеждала е и е представяла (повечето за пръв път у нас) автори от Скандинавския север като Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Астрид Линдгрен, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен и много други. Председателстваше и Клуба “Приятели на Швеция в България”. 

Преди няколко години проф. Ганчева гостува в Кърджали, за да представи своя книга и издателство “Хемус”, когато я помолих за това интервю.

- Проф. Ганчева, като изследователка на нашата и световната култура вярвате ли, че свежестта на културните ни традиции ще се пренесе и напред в новия век?

- Щафетата към 21 век е именно тази на културната традиция и тя ще се пренесе от младите хора. Но тъй като те са формирани от технотронната революция, това малко ще затрудни посоката на движение. Затова тяхната роля е особено важна и отговорна. Ако те не шлифоват знанието с духа си, с правилните морални и мисловни устои на културните достижения, на книгите, в бъдещия век ще прескочат духовно мъртви хора, които не знаят дали живеят, или играят, както предупреждава Б. Елис в “Американски психар”. Той казва също, че е зловещо да живееш, без да вярваш. Т. е. без духовните опори, без духовните измерения се стига до единствено непоправимото - духовното опустошаване и осакатяване.
Цялата фамилия Ганчеви плюс зетя Владо

- Но засега техниката, и в частност компютърът, доста ги отдалечава от това със своето хипнотично въздействие...

- Много от откритията в областта на комуникациите се задържат изкуствено, така че изкушенията и предизвикателствата ще се увеличават. Затова е нужно да се разбере, че компютърът е много полезен и необходим, пести ни време, но си остава само едно сечиво 

В силната връзка с него се крие опасност от изолация от света, от залиняване на човешкия ум. Когато между него и човека се създаде съвършен синхрон, човек няма нужда от други контакти и приятелства.

Ето в Япония са открили, че една от причините за намаляване на браковете се корени в тази силна връзка между техниката и човека.

- Има още толкова много опасности, дебнещи ни изпод благовидните си маски, но може би, за разлика от духовните, са поправими?

- Смятам, че една от най-големите злини на нашето време е материализмът, стремежът към облагодетелстване в прекия смисъл с помощта на парите. Парите са нещо полезно, вид енергия, но от друга страна, не могат да бъдат цел на човешкото съществуване.

Никой живот не може да бъде изпълнен от тях. Знаем какво страдание може да причини загубата на близък човек, а с пари той не може да бъде купен обратно. Разбира се, този материалистичен нагон има много страни и проявления, като желанието да притежаваш вещи, като разрушителните войни, пак в негово име...

- Какво пропускаме да видим в това зло?

- Не осъзнаваме, че надеждата за излизане от него се крие в съвкупните сили на всички хора да му противовъздействат. Че първо трябва да го идентифицираме, да осъзнаем, че това, което ни се струва удобно, приятно, полезно и което в много случаи е такова, често пъти е само още по-голяма зависимост от това зло, което може да разруши света.

- Понякога злото идва и от прекаленото задълбочаване в представата ни за нашата идентичност. Битува убеждението, че сигурността е заложена в затворената, изолираната, а не в разширената етническа същност.

- Сигурността аз виждам не в свиването, а в нормалното общуване между различните етноси, в това е спасителното бъдеще на България. Страната ни трябва да стане като Америка, която е като казан, в който се претопява всичко и се получава една нова магнетична смес. Ето, можеше ли американската култура да бъде толкова жизнеспособна, ако не беше приносът на негрите, на европейците или индианците.

Много ми хареса чалгата, която чух в едно кърджалийско заведение, тя ми помогна да се отпусна, да се отморя. Това велико въздействие, ефектът на всяко изкуство? Нищо лошо не виждам в това, ако ние направим такъв казан, в който да се претопим. Имаме какво да си дадем и вземем едни от други.
С Людмила Живкова по време на първата международна среща на писателите през 1977 г.

- Политиците тук помагат ли?

- Могат само да пречат, какъвто беше и случаят в Косово. Защото, както там албанци и сърби са живели абсолютно нормално и мирно без никакви проблеми помежду си в продължение на векове, така можеха да продължават да го правят и днес. Помня как баба ми от Провадия, усвоила много турски думи и турската кухня, говореше с уважение за турските си съседи като за чисти, гостоприемни и етични хора. Така че не виждам защо това, което е било градивно съжителство, да не продължава да съществува. Стига политиците и външните сили да не раздухват някакви изкуствени прегради и конфликти. 

За мен няма никакво значение дали говоря и общувам с човек от друг етнос

Но той, ако е български гражданин, трябва да се съобразява със законите на страната, в която е. Ако не иска да живее в нея, може да я напусне, но не да я руши.

- Кой би помогнал за това сцепление, за което държавата и политиците нехаят?

- Най-много могат да помогнат политиците, които са избрани да взимат добри решения, но за голямо съжаление вече толкова дълго не случваме на добри избраници, очевидно нямаме и много голям избор. Дано младите хора, които израстват сега, да могат да възродят България. Творците и медиите също могат да направят немалко. Те са една солидна платформа, която може да обединява и разединява хората.

- Как гледате на медиите, отразяват ли действителността такава, каквато е?

- Те отразяват действителността, но като я пресъздават. Тя си е медийна действителност и човек винаги трябва да има едно наум. Иначе са полезни, защото дават информация, и хората, които ги ръководят, имат голяма отговорност. Гледах филм по телевизията, направен със симпатия, как естествено и пряко показа деца от едно циганско училище и така свърши голяма работа, защото показа, че няма какво да делим в това общо пространство, в което живеем и което трябва да направим заедно по-добро.

- Кой проблем сега стои в центъра на вашите изследвания?

- Тъй като нося книгата като своя собствена емблема, а пък научно-техническият напредък поставя книжовността и културата пред истински предизвикателства и оспорва техните влияния, сега концентрирам вниманието си върху ролята на творческата личност в тези процеси. 

Сега има изкушения, които отклоняват хората от четенето, но следващите поколения ще се научат да го уважават повече от сегашните

И няма да го превръщат в лукс поради финансова необезпеченост. Но за да оцелее, е нужно рентабилността и научно-техническата революция да се впрягат в полза на културата, както и да има мост между труда и капитала. Нужно е да се формира разбиране за необходимостта от опазването на културата. Защото тя не е само форма на съществуване, а самото съществуване. Науката и техниката трябва не да й пречат, а да й помагат да расте, защото само културата може да разширява и трансформира съзнанието и да го кара да сътворява добро. 

Лияна ФЕРОЛИ
/вестник "Над 55"/