Камериерската професия не е сред най-желаните в туристическия бранш в момента, туристическият сектор се оплаква от липсата на достатъчно добре подготвени кадри в сектора, а упражняващите занаята се оплакват, че се държат с тях като втора ръка хора. Но не така е било през социализма в България, когато да си камериерка в Слънчев бряг е било, ако не престижна професия, то поне достатъчно доходна, за да бъде желана от почти всяка жена в региона.
Помня баба ми Катя, в началото на 80-те години тя беше млада пенсионерка, която всяко лято работеше като камериерка в Слънчев бряг. Вече съм на почти 40 години и спомените ми са избледнели, и може би леко украсени, защото тя беше любимата ми баба, която се грижеше за мен и винаги ми носеше лакомство от работа – най-често бонбони в скъпи бонбониери, всяка индивидуално опакована, такива, каквито тук рядко виждахме. По-рядко малки шоколадчета с детски лица на опаковката, чийто топящ се вкус никога няма да забравя.

Тези сладки бонуси за времето си бяха едни от нещата, с които се отличавах от останалите деца в квартала, а родителите ми забраняваха да се хваля, за да не привличам завист. Към тях мога да добавя и типично детски „богатства“, които ме правеха много щастлива, като лъскави станиолчета, подложки за чаши, за бира, красиви салфетки, които колекционирахме, картички от чужди държави, моливи, колички, войничета, пластмасови кофички и лопатки в ярки цветове за плажа и т.н. За възрастните пък имаше други подаръци – най-желаният сред тях бе лъскав чорапогащник, защото в магазините тук лъскави не се продаваха.

Скъпа козметика, кремове и сапуни „Нивеа“ и други луксозни за времето си дефицитни в нашата държава марки. Благоуханни, шампоани, дезодоранти и скъпи парфюми, както и душ-гелове, с чието предназначение не бяхме много запознати в началото на 80-те години. Тогава за първи път видях и слънцезащитен лосион, който също не проумявах за какво служи и кому е нужно да се пази от слънцето, та нали затова е дошъл на плаж – за да събира слънчев тен? Понякога изпадаха красиви големи плажни хавлии (още пазя любимата ми и тя изглежда като нова), вносни модерни бански, скъпи дрехи, че дори и спално бельо, пък и не само спално... както и луксозни за българката гримове и червила.

Изобщо всичко, с което туристката не искаше да пълни куфара си на прибиране, защото си е взела спомени от България. Понякога баба се връщаше и не само с подаръци, а и със забравени златни обеци, гривнички или други бижута, но това беше рядко. Сигурно е имало и други бонуси, които не помня, защото през детските ми очи, те не са били важни. Като например бакшишите – знам, че баба ми получаваше добри пари под формата на бакшиши, но парите още не бяха придобили стойност за мен и не знам точно колко е получавала. За всеки случай тя никога не се оплакваше от работата си.

Единственото нещо, което и тежеше бе, че я боляха колената и не можеше да работи още повече и още по-добре. Баба също така беше и много сръчна, и през зимата, когато не работеше в Слънчев бряг, тя плетеше карета на една кука, също като много други баби по това време. Тези карета бяха много търсени от чужденките. Но баба не ги продаваше сама, имаше прятелка, която въртеше търговията с карета и ги даваше на нея. Клюките по това време също не бяха на мода.

Баба рядко си позволяваше да коментира поведението на туристите, а от своя страна те много я харесваха, хвалеха и бяха доволни от баба. И изобщо да си камериерка през соца беше доходна професия от която никой не се срамуваше, а след работната си смяна, вместо уморена, бяба всяка вечер се прибираше у дома щастлива да ме види и да ми сготви нещо вкусно, та дори имаше сили и да лъсне апартамента до блясък!

Източник: burgasinfo.com