На политиците им става по-лесно, когато се убива вестоносецът, но ние ще продължим да си вършим работата напук. Това каза пред националната телевизия кореспондентът на Българското национално радио Ангел Григоров. До това се стигна, след като България отпрати с обвинения за шпионаж техния журналист Александър Гацак.

- Виждаме, че сте в затворено помещение - къде се намирате, в посолството ли?

- Намирам се в посолския комплекс, където живея, на територията на българското посолство. След това отново излизам, тъй като тази вечер с мои колеги и приятели чуждестранни кореспонденти ще отпразнуваме моето заминаване за България... или моето изгонване от Русия.

- Питам Ви, защото руският журналист, чиято акредитация беше отнета веднага се скри в руското посолство, а Вие се разхождате свободно по улиците на Москва. Как руските власти комуникираха отнемането на акредитацията и експулсирането Ви? Знаем, че имахте среща в русото МВнР преди тази мярка да бъде обявена. Какво ви казаха там, бяха ли направени каквито и да е било намеци, че се занимавате с друго, освен с журналистическа дейност?

- Не, нямаше намеци, нямаше претенции към работата ми, имаше по-скоро общи приказки и израз на недоволство от поведението на българските власти.

- До последно не знаехте кога трябва да напуснете страната, знаете ли вече кога трябва да се случи? Имахте ли друга среща с представители на МВнР?

- Срещата предстои утре сутрин в сградата на руското МВнР, трябва да предам акредитационното си удостоверение и надявам се колегите да ми кажат датата, след която не трябва да се намирам на територията на Русия. Намекнаха ми в един телефонен разговор, че ще направят всичко възможно да не ме притесняват и да ми дадат достатъчно време да си събера багажа и да замина

- Очевидно е, че мярката на руските власти не е огледална. Да обясним защо това е така - защо вестник "Росийская газета" не е равен на Българското национално радио?

- Защото вестник "Росийская газета" е държавен официоз, а БНР е обществена медия. Не виждам смисъл да потъваме в тълкуване на термини. На мен ми е все едно дали мярката е реципрочна, огледална или просто ответна. Мен ме интересува датата, на която трябва да напусна територията на Русия.

- Как прекарвате последните си дни в Москва? Как реагираха останалите кореспонденти?

- Прекарвам времето си добре. Колегите ми веднага ми се обадиха, попитаха дали могат с нещо да ми помогнат. чуждестранни колеги от Румъния, Германия, Словения. Отговорът беше не, но имаме повод обаче да се видим. Получих обаждания и от руски колеги, някои изразиха недоумение, на всички казах, че всичко е наред и не е станало нищо драматично и фатално.

Да си спомним войната в Украйна, да видим това, което става в Близкия изток - в този по-широк контекст това, че руското МВнР ми е отнело акредитацията може би изглежда наистина като дреболия.

- Това е поредният случай в който журналистиката става жертва на политиката. Така ли го приемате и Вие?

- Да, прочетох позицията на БНР, напълно съм съгласен с нея.

- Какво става, когато се убива вестоносецът?

- Може би имате предвид това, което написа в социалните мрежи талантливият журналист Енчо Господинов. Когато се убива вестоносецът, на политиците им става по-лесно. Техни жертви са не само вестоносците, но и хората. Работата на политиците е да не казват истината в стремежа си да се задържат на власт колкото се може по-дълго.

Работата на журналистите е да не им позволяват това. Нашата работа е да бъдем на страната на хората, защото ако застанем на страната на политиците, вече нямаме право да се наричаме журналисти. Все пак - не бива да се оплакваме и да хленчим, а да продължаваме да вършим работата си - напук на тези, които искат да убият вестоносеца.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук