Дядо Влайчо е един от най-добрите български ясновидци, през целия си живот не е взел и стотинка от хората, които е лекувал. “Даром съм получил уменията си, даром ги давам”, били неговите думи през целия му земен път.
Още на 10-годишна възраст Влайчо предрича Балканската война, а по-късно обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой - не. Пророкувал е дори на бойното поле като доброволец през далечната 1916 г.

Интересен е фактът, че след завръщането си от фронта станал последовател на Петър Дънов. 4 години след това - през 1920 г., той се почувствал зле и се затворил в една малка стая. 

Там духът му го напуснал за един ден и една нощ, издигнал се на един метър над земята, а после напуснал и къщата.

След дълго лутане стигнал до мраморна стая, където благ глас му казал, че вътре в стаята един до друг седят учениците на Господ. На следващия ден той се събудил и казал: “Ако ме бяха намерили в това състояние, сигурно щяха да ме помислят за мъртъв и щяха да ме погребат“.

Един месец след тази странна случка Влайчо лежал тежко болен на легло, но през това време ясновидските му способности се засилили. Той започнал да 

помага на стотици болни, откривал изчезнали предмети и хора,

като никога не пропускал да се помоли на Бог. При него идвали както хора от страната, така и от чужбина.



След като предсказва с точност кончината на вожда Георги Димитров, дядо Влайчо е изпратен в комунистическите лагери. Без вина и присъда през 1947 г. той е въдворен за цели 6 години в Перник, Бобов дол, мина "Качулка", лагера "Куциян" и накрая в ТВО на остров Белене. Като истински духовен великан приема със смирение тежката си и незаслужена съдба и през цялото време се стреми да помага на другите,свидетелстват хора, които са го виждали в затворите. Според разкази на съвременници на няколко пъти предвидил срутване в мините и спасил живота на десетки, като ги предупредил предварително. Невероятен спомен е запазен и за неговото освобождаване от лагера. 

Връща се в родното си място село Коньово пет години след това, но властта не го оставя на спокойствие.

След лагера забраняват на дядо Влайчо да предсказва бъдещето 

Въпреки преследванията хората се трупали на тълпи при него и го нарекли "пророк на народа". Ето част от стотиците любопитни случки и спомени, събрани за него и любезно предоставени на "168 часа" от наследниците на феномена - Жечо и Мария Жечеви.

През 1953 г. един ден началникът на лагера донесъл решението на кого колко му остава още да стои. Без всякакви аргументи за дядо Влайчо казал, че ще лежи още толкова, колкото е лежал дотогава в същия лагер - три години. 

Тогава се случило нещо неочаквано - в разрез със строгия правилник ясновидецът се обадил от строя: "Не е вярно, след два месеца ще бъда освободен!". 

Само фактът, че ръководството било объркано от скорошната смърт на Сталин, спасил пророка от тежки наказания.

Не щеш ли, след два месеца - през август 1953 г., лагерът наистина бил разформирован и Влайчо Жечев излязъл на свобода. 

Когато ги пускали, началникът на лагера, който запомнил думите му, не могъл да се начуди. Разбира се, той не вярвал на никакви паранормални способности. Извикал го насаме и директно със строг тон го попитал: "По кой канал Държавна сигурност те информира за закриването на ТВО?". 

"Ако имах хора в Държавна сигурност, аз нямаше да съм тука", отговорил скромно дядо Влайчо. (Вж. спомени на Божил Стоянов.)

Когато го освободили от лагера, отишъл най-напред у свои приятели, а после се прибрал при роднините си в родното Коньово. За да не бъде в тежест на никого, веднага започнал работа към ТКЗС, но славата му била голяма и хората продължавали да го търсят. В онези години тази популярност можела да му донесе само нови неприятности. 

За разлика от Ванга, която се ползва с официалното покровителство на властта,

за Влайчо нямало кой да се застъпи. Принудил се дори да напусне селото, но хорската мълва неизменно го откривала и той живеел почти в нелегалност.

Мария Жечева успяла да открие и автобиографията на ясновидеца. Там простичко и ясно той описва ситуацията:


Тълпи се струпват при дядо Влайчо, за да им гледа

"Едно създадено такова положение на никого не е добре: на които ме търсят и не могат да ме намерят, не е добре, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, не е добре, на мен не е добре, мили ми са хората. На властта не е добре. Тия страдащи все се озлобяват против нея...

Моля се, чета си редовно Словото и все очаквам умилостивяване от Исуса за многото ми грехове и многото грехове на пощурелия цял свят. Амин."

В спомените си дядо Влайчо пише още: 

"Аз си дойдох в селото. На брата си в семейството отидох. За да не бъда в тяжест, отидох да работя на пчелина на Стопанството. Десет години бях там като отговорник на пчелина. По съвест работих. Не ми правеха ревизии... Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна, и там да се подготвя за по-висока Духовна работа и тогава да се върна в селото, но аз дочаках отново да се трупа публика около мен. И аз отначало им се молих да не идват при мен, а да отиват в църква да се молят, понеже сега има закон. Гласуват, че който се занимава с гадание, наказва се със затвор и глоби, но колкото им се молих, те по-много се трупаха и аз почнах да ги наричам чуми, вампири, самодиви, което като стар човек не ми правеше чест. Но най-после реших да избягам от селото и да не се връщам там, а народът пак си върви и ме търси..." 

Наследниците на пророка си спомнят интересни факти

Пред близки приятели разказвал: "Още в четвърто отделение имах видение. Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в село и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш. 15 септември 1912 г. се обяви войната с Турция. Камбаната на църквата заби за мобилизация. Аз бях на 19 години. В селото хората едни плачеха, други бяха по кръчмите и се черпеха. Аз излязох до гората, която е близко до селото ми - около 300-400 метра, и там в усамотение се молих и плаках за България."

През 1916 г. Влайчо също е извикан в армията. 

Изпратен на фронта, той категорично отказва да използва оръжие, за да убива хора.

Но още оттогава се прочува с прорицателската си дарба и започнали да гледат на него с други очи. След видение познал, че неговата част ще се прибере в България точно на 30 януари 1917 г., както и става.

Когато се завърнал в село, слухът за неговото ясновидство вече се бил разнесъл навсякъде. Още през 1920-1921 г. народът на тълпи идва при него. Пристигат дори хора от съседни страни - Гърция и Румъния. Даже съселяните му започнали да претендират, че многото хора пренасяли болести. Затова дядо Влайчо се принудил да си направи приемна на една от бащините си ниви на няколко километра извън селото. Построил стаи за себе си и за гостите, насадил и красива градина. Понякога опашката била толкова голяма, че дошлите чакали по 4-5 дена да ги приеме. Никога не вземал пари. Хората питали за най-различни проблеми - дали ще си дойде жив някой от война, ще оздравее ли някой близък от семейството и дори къде да се копае кладенец, и той познавал на всички.
След излизането му от лагерите отново станало така, но 

през 1965 г. отново му забраняват да приема хора

Легенди се разказват и за лечителските способности на Влайчо Жечев. Наследниците му са запазили повече от 700 благодарствени писма на хора, които свидетелстват, че успешно им е помогнал.
"Чичо притежаваше изключителната способност да насочва биоенергията си в полза на здравето на хората", казва Мария Жечева.

"... вие помогнахте на мойто дете Янчо да чува и да проговори, което никой доктор и професор не можа да каже, че ще се оправи. Само вие за моето семейство сте професора и Господа. И сега Янчо, когато е в пълна изправност, всички останаха в учудено положение. От къде и как. Всякой пита как се е оправил. Аз им казвам, че единствено с дядо Влайчо", пише например Т.Я. от с. Върбово, Хасковско.

Написани на простонароден език, те са най-доброто свидетелство за възможностите на феномена: "... Аз съм много благодарен от вас и вечно няма да те забравя, няма да забравя моите мъки, които ги изпитвах тогава с мойта жена. Всеки ден ревях като малко дете и се чудих кой път да хващам. И на много лекари ходих, но нямаше лек, но като писах на вас и вие като ми писахте, аз го направих и жена ми оздравя и това лято набра осемстотин низа тютюн и е много благодарна от вас, щото вие га изцерихте".

От любов хората го нарекли "пророк на народа", но той си останал скромен и обръщал внимание само на духовното, казват близките му. В наши дни все още ходят хора на поклонение на гроба на дядо Влайчо, а в родното му село Коньово е открит и музеен кът, посветен на ясновидеца.