“Искаме вкусни зеленчуци, а не ГМО боклуци”. С този и други подобни плакати, над 200 души от различни неправителствени организации казаха в 11 ч. пред парламента своето НЕ на либерализирането на закона за ГМО, който предстои да се гледа в Народното събрание. Присъстващите настояха за широка обществена дискусия преди приемане на поправките в закона.
Малко след 11 ч. участниците от асоциация “Активни потребители”, асоциация “Биопродукти”/БАБ/, екосдружение “ За земята”, сдружение “Агролинк”, коалиция “За да остане природа в България” и много неорганизирани и негенномодифицирани хора, посрещнаха с недоволство групата народни представители от ГЕРБ, излезли да приемат петициите им.
На протеста бе и водещата на тв търга в “Станция Нова” Бианка, с екип на шоуто на “Иван и Андрей”. На въпрос на “Блиц” чувства ли се като БИОанка, блондинката поклати отрицателно глава и сподели отчаяно : “Бианка не иска да е ГМБ – генномидифицирана Бианка”.
“Току що връчих петицията на БАБ на парламентарните групи на ГЕРБ и Синята коалиция и ги запознах накратко с аргументите на асоциацията против либерализирането на закона. Вижте – пуснем ли ГМО, казваме сбогом на биологично чистото производство, казваме сбогом и на износа на земеделска продукция в Европа, защото всички знаем, че над 70 % от гражданите на ЕС изобщо не искат да чуят за ГМО. А аргументите на защитниците са толкова мъгляви..... Много подозрително се разбързаха нещо... Повярвайте, плаче ми се, аз съм розопроизводител. Само някой да чуе, че либерализираме пазара и никой повече няма да ни потърси за розово масло. Разбирате ли, дори и никой да не иска да произвежда генномодифицирана роза, само при факта, че това е възможно, ще ни гледат с недоверие и от основни износители за световно известни парфюмерийни гиганти, ще станем аутсайдер и в тази област”, обясни за “Блиц” председателят на БАБ Веселина Ралчева.
“Генните модификации притъпяват съвестта” се мъдреше пък на плаката на Ралица Кацова, която бе дошла да протестира като родител. “Българският народ ще го отнесе заради генномодифицираната съвест на някои. Силно се надявам съвестта на нашите политици да не е генномодифицирана”, каза Ралица Кацова.
“Не съм производител, но това пряко ме засяга. Унищожаваме си природата. Аз не искам това, искам си нашите вкусни плодове и зеленчуци. Искрено се надявам, че съвестта на политиците не е притъпена от финикийски знаци, нека се вслушат в гласа на хората”, каза за “Блиц” Красимир, млад мъж, дошъл на протеста с малко момиченце.
“Готов съм след 35 години ядене на ГМ храни да се извиня на земеделския министър Мирослав Найденов, ако и той яде ГМ храни толкова време и разбира се, през това време двамата с него не сме мутирали и сме живи. Защото какво значи “Освобождаването ще е само за фуражите”? Бих попитал г-н Найденов кой яде кравите, които консумират фуражите?! Нали не си мислят, че сме толкова елементарни?”, попита политологът Христо Панталеев, на чийто плакат пишеше “Не на геННоцида”.
“Да предпазим децата си от ГМО”, “Не на генния монопол и натиск” – се мъдреше от плакатите на други участници, дошли да кажат своето НЕ на либерализацията на закона.
Асистентът в Софийския университет Ангел пък бе дошъл на протеста с плакат “ГМО бомба със закъснител”. “Обратното броене вече е включено. От депутатите зависи да спрат таймера. Не го ли направят, обратното броене е и за тях. Трябва да сме силни и обединени, за да се противопоставим срещу тази заплаха. Вижте, няма нужда от ГМО, защото винаги клонинга е лошо копие на оригинала. Светът е хубав, нека не разваляме биоразнообразието със съмнителни експерименти”, посъветва Ангел депутатите.
Към 12, 30 ч. зам.-министърът на екологичното министерство Евдокия Манева излезе от парламента и се опита да успокои хората. “Декларирам, че ще създадем допълнителни текстове, според които при евентуално допускане на ГМО, България ще следва принципа на предпазливостта. С представители на неправителствени организации в страната, ние ще подготвим стопиращи текстове в следните направления: Ще се запазят текстовете за пълна забрана на такива култури в зоните на “Натура” и буферните зони около тях. Ще има ограничителни текстове за отглеждане и пускане в околната среда на ГМО до места, където се отглеждат култури по биологичен начин. При положително становище за пускане в околната среда на ГМО от министрите на околната среда и земеделието, действителното разрешение ще става само след решение на парламента”, обясни Манева. Тя още веднъж подчерта, че процедурата ще е трудна и България неотклонно ще следва принципа на предпазливостта. В най-скоро време ще бъде създадена и работна група с неправителствени организации за разглеждане на аргументите на хората. На въпрос на “Блиц” как държавата ще гарантира евентуален пренос на полени от ГМО, Манева обясни: “Ако поленът е лек, буферната зона няма да е 30 км, а примерно 100 км. Вижте, процедурата ще е максимално усложнена, евентуално разрешение ще става само след одобрение от комисия, съставена от 15 хабилитирани специалисти в тази област”.
Според нея въвеждането на тази процедура, задължителна за страните от ЕС, допълнително ще гарантира сигурността за здравето на хората.
Въпреки протестите на хората обаче, към 15,30 ч. от парламента дойде новината, че поправките в закона за ГМО са приети на първо четене. С уточнението, че срока между първо и второ четене ще бъде удължен с 21 дни, за да се разгледат в детайли аргументите на противниците на тези поправки.
Красимир Николов, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
