Църквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо доверие сред обществото ни.

Тези нагласи се запазват стабилни през последните години, като доверието варира между 40 и 50 на сто, съобщава „Галъп интернешънъл болкан“. На фона на отношението към други институции, особено тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности. 

Църквата сякаш остава встрани, нагласите към нея са стабилни, без резки пикове и спадове, макар че наличието на скандали и обвинения не е изключение и за тази сфера на обществените процеси у нас и назад в годините е давало своето отражение.

Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен обединиха обществото ни.

Последните месеци показват запазване на добри нива на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на традиционното за обществото ни. 49,7% от запитаните българи в национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено специално за БНТ през април, отговарят, че имат доверие в Църквата, 34,1 на сто отговарят отрицателно, а останалите не могат да преценят.

Сравнително положителните нагласи към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите въобще или вярата в Бог.

Глобално изследване, проведено преди време от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ показва, че обществото ни е сред умерено религиозните (средно за света 61% се определят като религиозни; средно за ЕС – 43%). У нас 53% заявяват, че са религиозни.

Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави.

България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.

Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но и атеизмът като че ли расте.

Минимален спад има сред дела на заявилите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.

И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. 

Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.

Изследването е проведено за БНТ между 28 март и 5 април 2024 г. сред 805 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души, информира още „Галъп интернешънъл болкан“

Глобалното изследване на Световната социация „Галъп интернешънъл“ обхваща общо 57 768 души, интервюирани в 61 държави от целия свят.. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.