Министерството на финансите (МФ) представи резултати от две социологически проучвания, проведени от "Алфа Рисърч", които показват нарастваща подкрепа сред българите за присъединяване към еврозоната.
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че допитванията целят да разсеят притесненията на обществото относно преминаването към единната европейска валута.
Нарастваща подкрепа за еврозоната
Социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" представи данните от проучванията, проведени между 8-16 април и 22-28 май. И двете допитвания включват въпроси относно нагласите, практиките на обмен и използване на еврото, както и нивото на информираност.
Ключов извод е, че 56% от анкетираните граждани и 64% от бизнеса подкрепят присъединяването към еврозоната, възприемайки го като логична стъпка след приемането на България в Шенген. Този процент показва значително увеличение спрямо 2022 г., когато над 50% не одобряваха влизането в еврозоната.
Въпреки призива на президента Радев за провеждане на референдум, както поддръжниците, така и противниците на еврозоната са консолидирали позициите си. Бизнесът поддържа силно положително отношение с 66.3% одобрение.
Очаквания за ефектите от еврото
Краткосрочни очаквания:
- Граждани: Около 35% имат по-скоро положителни очаквания, докато 55% са отрицателно настроени.
- Бизнес: 57-53% имат положителни очаквания, а 36-39% - отрицателни.
Дългосрочни очаквания: Тенденцията се обръща:
- Граждани: 48% положителни очаквания, 39% отрицателни.
- Бизнес: Над 60% положителни очаквания.
Кои са най-очакваните позитивни ефекти?
- Удобство при пътуване и разплащане в чужбина: 61%
- Без загуби от обмяна на валута: 44%
- Улеснена търговия с други европейски държави: 34%
- Намаляване на транзакционните разходи и увеличаване на инвестиционния интерес.
Краткосрочни очаквани негативни ефекти
- Повишение на цените на стоките: 65.5%
- Увеличение на инфлацията и изкуствено повишаване на цените от некоректни търговци: 56%
Разпространени заблуди
Проучването идентифицира и някои "откровени заблуди", сред които:
- Заплатите и пенсиите ще намалеят наполовина, а цените ще скочат двойно.
- Курсът, по който ще се обменя валутата, ще се промени.
Притесненията на бизнеса се фокусират върху потенциалното увеличение на разходите за работна ръка (43%).
Социални групи и нагласи
Подкрепата за присъединяване към еврозоната е по-силна сред по-младите и средна възраст хора. Страховете са съсредоточени при самотните възрастни хора, както и при гражданите с увреждания. Хората в средна възраст с гимназиално образование, които са активни потребители на социалните мрежи, също често изразяват опасения. Гражданите, които предпочитат плащане в брой, изпитват най-големи притеснения.
Микробизнесът също изразява по-големи притеснения поради ограничените си възможности за транзакции и липсата на взаимоотношения с европейски партньори, както и тревога за покупателната способност на своите клиенти.
Използване на еврото и информираност
51% от анкетираните са използвали единната валута през последната година, а 51.6% предпочитат сделки в евро. 44.7% нямат притеснения да използват еврото, докато 23-24% имат сериозни опасения, особено хората от малки населени места, работещи предимно с пари в брой.
Относно обмена на пари, 69% смятат да го направят чрез банкови клонове, като най-голямо доверие печели Българската народна банка (БНБ). Обменните бюра са по-предпочитани пред пощенските клонове.
Въпреки тези данни, само 1/3 от участвалите в допитванията се определят като добре информирани за еврото, а 60% заявяват, че се нуждаят от сериозна допълнителна информация. Голям процент от хората не знаят докога ще могат да се обменят левове в евро (74%), докога ще може да се плаща и в двете валути (7 от 10), или докога цените в магазините ще се обявяват в левове и евро (69%). Сред често задаваните въпроси са и тези за преизчисляване на кредити и лизинги, лихви, такси за обмен, както и данъчни декларации за бизнеса.
Финансовият министър Теменужка Петкова обобщи, че въпреки краткосрочните притеснения, в дългосрочен план обществото вижда ясните ползи от членството в еврозоната. Правителството работи целенасочено за предоставяне на обективна информация, за да разсее всички притеснения и да предотврати разпространението на манипулации и невярна информация.
