Автор в изданията на Иво Прокопиев и близък до олигарха адвокат е в истерия от провала на опитите за детрониране на главния прокурор Иван Гешев. За разлика от миналата година, когато обвинител №1 беше в центъра на предизборните кампании и особено в тази, довела на власт новопоявилата се формация „Продължаваме промяната“, сега името на Гешев отсъства от пропагандните опорки на партиите. За сметка на това държавното обвинение затвърди ролята си на един от последните останали в страната фактори на стабилност, което логично повишава доверието към прокуратурата у гражданите, които във времената на кризи търсят сигурност  и спокойствие.

В рамките само на два дни в две от изданията на Прокопиев – „Капитал“ и „Дневник“, се появиха две статии, лансиращи пропагандни клишета срещу държавното обвинение. Съдържанието на двата материала не само показват пълното отсъствие на аргументи у авторите, но са и явна демонстрация на капитулацията на продължаващата вече над две десетилетия хибридна война за ограничаване на независимостта на българската прокуратура.

В истерията си „Капитал“ стига дотам, че обявява за незаконна демонстрацията на уважение и признателност, изразена преди седмица – на 2 септември, от главния прокурор Иван Гешев, негови заместници и сръбския посланик у нас Желко Йович, към гражданите, които миналия месец оказаха първа помощ на пострадалите деца от катастрофиралия на автомагистрала „Тракия“ сръбски автобус. Награждаването на проявилите героизъм и съпричастност българи било „завземане“ на все повече власт от прокуратурата, с която се „злоупотребявало“. Не можело обвинител №1 да дава награди нито на обикновени граждани, нито на прокурори и следователи, а и на полицаи, твърди „Капитал“, макар в статията да е отбелязано, че процедурата е уредена със съответната заповед на главния прокурор, а правилата за това са създадени още през 2013 година от предишния ръководител на държавното обвинение Сотир Цацаров.

Атаката срещу жеста на благодарност, демонстриран от Гешев, всъщност се прави непохватен опит да се аргументира колко правилна била идеята на служебния правосъден министър Крум Зарков да пита Конституционния съд за правомощията на прокуратурата да упражнява надзор за законност.  

Да оставим настрана юридическата страна на темата. Защото в случая сме свидетели на тотално бездушие и пълна липса на емпатия. Колко ли трябва да си бездушен и себедостатъчен, за да ползваш един акт на благодарност и уважение към хора, които са проявили достойнство и са се притекли на нуждаещи се от  помощ деца, за да пропагандираш фалшивата си теза за всевластната прокуратура и недосегаемия главен прокурор.

Без изненада, линията е продължена още на следващия ден в материал в друго от изданията на олигарха Иво Прокопиев – „Дневник“. Става въпрос за стенографирана реч на адвокат Даниела Доковска, клиент на чиято кантора са семейство Галя и Иво Прокопиеви. При представяне на книга на юридическа тематика, с автор Иванка Иванова, дългогодишният правен съветник в българския клон на „Отворено общество“, Доковска държала реч, посветена на „практическата безотговорност“ на главния прокурор. Адвокатката повтаря стари клишета за родната прокуратура, с които се цели подкопаване на стабилността и независимостта на държавното обвинение като част от съдебната власт.

Заслепени от своята ненавист към прокурорите и тяхната устойчива независимост, авторите на подобни материали пропускат да си дадат сметка, че постигат обратен ефект със злостната си пропаганда. Колкото повече е атакувана прокуратурата, толкова повече прокурорите се сплотяват. А през последната година хората разбраха, че цялата сага с „недосегаемия“ главен прокурор, е била тотално провалилия се опит „да сложим наши хора в прокуратурата“, както чистосърдечно си призна Кирил Петков в едно от първите си интервюта като премиер. Днес обаче Петков е на път към бунището на историята като рекордно бързо провалил се министър-председател, а на Гешев не му остава нищо друго, освен да продължи да цени доброто, да го поощрява и подкрепя, както и да предлага решения за реалните проблеми на хората – като нови санкции за пияни и дрогирани шофьори, като общи действия на властите в борбата с наркоразпространението и битовата престъпност и защита на свободата на хората и гарантиране на техните сигурност и спокойствие. Въпрос на време е примерът му да бъде последван, напук на заслепените от собствената си злоба зомбита от олигархичния кръг „Капитал“.