80-годишният Петко Борджуков от Троян е първи братовчед на покойния патриарх. След смъртта на Максим бившият учител по математика е изхвърлил от дома си компютъра си и всички модерни щуротии. “Така ми е по-спокойно. Компютрите ми станаха досадни и не искам да се говори за тях, те са “ненормални”, казва пред "ШОУ" близкият роднина на дядо Максим. Парадоксално, но в същото време синът му преподава информатика, внукът му е асистент и специализира софтуерно инженерство.
<em>Пред народното издание главата на семейството технократи Борджукови - почти единствените близки роднини на Максим, изповяда себе си и братовчед си в семпло човешко интервю, без да хитрува и украсява житието-битието на покойния глава на Българската църква. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Що за човек беше братовчед ви дядо Максим?<br /> </strong>- Аз съм 19 години по-малък от него и мога да говоря за Максим с условието, че впечатленията ми са с известно закъснение. <br /> <br /> <strong>- Е, добре какви бяха първите ви впечатления?<br /> </strong>- Значи, първите ми впечатления бяха като присъстващ на разговорите между лелин и баща ми, а леля му беше нещо като негов изповедник. Лелини много се съветваха с баща ми и аз като дете покрай тях слушах разговорите им. Имаше учители, които са учили и дядо Максим, и мен. Баща ми ги среща и казва: &ldquo;Как е мойто дете?&rdquo;, учителят казва &ldquo;Умен е като братовчед си&rdquo;. Това вече засилваше моя интерес към него, вече като към монах. Тогава обаче много бяха ограничени контактите му във външния мир според каноните на Българската църква. Той дълго време беше представител на Българската църква в Москва, оттам тръгна кариерата му. По-късно беше митрополит на Ловчанската епархия. Интересното е, че контактите ни зачестиха, когато стана патриарх. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Грях ми на душата, но съм искал някои услуги от него<br /> </strong></span><br /> <img width="500" vspace="5" hspace="5" height="367" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201211/Bordj_3a.JPG" alt="Bordj_3a.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>1975 г. Патриарх Максим (в средата) и българска църковна делегация на поклонение в Света гора<br /> </strong></span><br /> <strong>- Например?<br /> </strong>- Имал съм възможност да се оплача от някои неща, да се посъветвам за нещо или дори да му се похваля за нещо.<br /> <br /> <strong>- А той как приемаше ходатайствата ви? <br /> </strong>- Беше много внимателен, кимаше надолу, вдигаше глава, имаше много топли очи...<br /> <br /> <strong>- И?<br /> </strong>- Признавам, че съм искал съвет, домогвал съм се до някои протекции по силата на неговото положение, неговия статут при някои случаи... <br /> <br /> <strong>- Какви бяха протекциите, за които говорите?<br /> </strong>- Ако говорите за някаква материална помощ, нищо подобно не съм получавал. Беше друго. Случи се така, че моят син като ученик в 11-и клас получи едно много сложно усложнение. От Медицинска академия му дадоха много лоша диагноза, грозна, да не казвам каква беше... всъщност, не можаха да му поставят точна диагноза. По неизвестен за мен начин, защото не му се бях обаждал, дойде неговият личен лекар. Влезе вътре в болницата и всяка сутрин и вечер ни информираше за неговото състояние. <br /> <br /> <strong>- Не се ли потвърди диагнозата?<br /> </strong>- Да, оказа се грешна. Беше последствие от тежък грип и сега синът ми е жив и здрав, с нормално здраве, учител е по математика в Троян. <br /> <br /> <img width="500" vspace="5" hspace="5" height="354" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201211/Bordj_4b.JPG" alt="Bordj_4b.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Малкият Марин<br /> </strong></span><br /> После една моя позната ме накара да отида при него да ходатайствам. Ставаше въпрос за сина й, искал немска филология да завърши. Дядо Максим само поклати благо с глава и рече: &ldquo;Така не се завършва ВУЗ&rdquo;. После майката на игумена на Роженския манастир ме помоли да поискам от него да го освободи от тази тегоба, не знам защо. Викам си: това е лесна работа, защото трудното е от монах да станеш игумен, а не обратното. Очаквах, че дядо Максим ще помогне, но той пак се усмихна и каза: &ldquo;Няма да стане. Това трябва да го направи владиката в Благоевград, Неврокопският митрополит Пимен&rdquo;. Оттогава се зарекох повече да не ходатайствам при него. И не съм го правил. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че в по-късните години сте се сближили с дядо Максим. Как преживя разкола в църквата &ndash; 1992-ра, 1997-а, 2004-та...<br /> </strong>- То бяха трудни времена, поздравявал съм го за устойчивостта, която е проявявал през цялото това време. Освен това, че е бил патриарх по времето на Тодор Живков, по времето на тоталитарния режим. Не можаха да го упрекнат за нищо друго... <br /> Тука мога да ви кажа <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нещо, което не съм го казвал никъде другаде<br /> </strong></span><br /> Веднъж бях на гости при леля Ани - майка му, и гледам на стената снимка на дядо Максим - тогава монах или послушник е бил в Трояновския манастир, снимал се е заедно с цар Борис и тогавашния игумен на обителта. Спомням си, че като я видях на стената, изтръпнах и казах: &ldquo;Лельо, опасно е тази снимка да стои тука&rdquo;. Леля ми я прибра и повече не я видях. Нито я показаха повече, нито я имаше в автобиографичната му книга. Никъде не показа тази снимка. Но, виждате ли, дядо Максим е бил фигура при три режима. При Живков респектираше до голяма степен всички политици, не знам колко сте запознат с биографията му. <br /> <strong><br /> - Естествено не колкото вас. Впрочем как се отнасяше висшето партийно и държавно ръководство към него тогава?<br /> </strong>- Имаше един случай, когато е споделял с мен - че е имало подигравателно отношение от някои членове на Политбюро, един от които беше, да не му казвам името, отговаряше за ЦКС, после стана член на Политбюро, един от тези, които не натрупаха богатство и имоти от служебното си положение, нито децата му, но се отнасяше пренебрежително към дядо Максим и се обръщаше към него винаги с Ваша Светлост. А нормалното обръщение към патриарха е Ваше Светейшество. Максим веднъж ми вика: &ldquo;Бях му на гости в неговите покои, аз не изтърпях и този &ldquo;другар&rdquo; го повиках веднъж настрани и му казах: Другарю, с ваша светлост са се обръщали руските кочияши и мужици към своите господари. Защо се поставяте в тяхното положение?&rdquo;... Виждате ли колко жестоко и остроумно го е поставил в положение, след което нито веднъж не се е обърнал към него с Ваша Светлост. <br /> <br /> <img width="500" vspace="5" hspace="5" height="387" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201211/Bordj_3b.JPG" alt="Bordj_3b.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>4 юли 1971 г. Ловчански митрополит Максим гласува на Патриаршеският църковно-народен избирателен събор. С пълно мнозинство той е избран за български патриарх<br /> <br /> </strong></span><strong>- Предполагам, че става дума за Пеко Таков - познах ли?<br /> </strong>- Ха-ха, може би да! Да, може би да...<br /> <br /> <strong>- Не можем обаче да отминем мълвите за агентурното минало на дядо Максим. Кой беше той? Божи служител с пагоните на дявола, или това е инсинуация, защото преди време бившият шеф на архива на МВР ми е казвал, че всички митрополити са били хора на ДС, но Максим е бил чист като сълза?<br /> </strong>- Съдете сами. Малко българи, дори и висши държавни дейци, са били приемани да речем от председателя на ООН Курт Валдхайм, или който и да е ръководител по време на тоталитарния източен режим, а дори от Западния блок. <br /> <br /> Израелските държавници, когато още нямахме дипломатически отношения, също са се срещали с него. Доколкото знам, много важна е била срещата с един от най-известните израелски премиери. Веднъж направо ми каза: &ldquo;Бях помолен да осъществя връзката с държавата Израел, не можех да откажа на нашата държава&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че България го е използвала като &ldquo;тайно оръжие&rdquo; в уреждането на някои наши деликатни отношения, в които висшите ни държавници са били безпомощни?<br /> </strong>- Това искам да кажа, но пак повтарям &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>това не значи, че Максим е бил агент<br /> <br /> </strong></span><strong>- Не смятате ли, че около смъртта му имаше нещо неясно, нещо като информационно затъмнение?<br /> </strong>- Не, не смятам. Дядо Максим винаги е имал само един здравословен проблем &ndash; диабетът. Други оплаквания нямаше, но все пак на 98 г. вие какво очаквате?! Подробен бюлетин за здравословното му състояние от Господ-Бог?! Не бих искал да съм на мястото на лекарите, които са били около него в ония дни. Кой, освен Всевишния, може да каже къде е границата между живота и смъртта?... <br /> <strong><br /> - Какво остави след себе си дядо Максим в духовно и материално изражение?<br /> </strong>- В областта на духа - нищо, от което да се срамува пред Бог. Иначе завеща патриаршеските си одежди на Църквата, както и някои други дрехи и лични вещи. <br /> <br /> Колкото до материални блага като парични влогове, не знам да е имал такива. Има някакви земи в Троянско. Навремето имаше и една малка гарсониера, ако още я има, ако държавата не му я е отнела още тогава. Всичко това се полага на племенницата му Максимка - негов пряк наследник. Никой друг не може да има претенции. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> </strong>