Много пъти съм се канил да напиша нещо за Наско - поне всеки път, когато мерна негов фотос в някой вестник, а такива случаи са десетки; само напоследък видях снимките на Елжана Попова – актрисата от Народния театър, която замина за Италия, на Ганка Найденова-Стоилова, на героите от ранното СДС Любомир Собаджиев и Александър Каракачанов и пр., и пр., край нямат. Разбира се, както се полага, вестниците никога не споменават, че това са фотоси от „Всяка неделя“ – а техен автор е Атанас Кънчев. 
Наско неусетно влезе в екипа на „Всяка неделя“, беше завършил операторско майсторство в Москва, поканих го веднъж в студиото и сетне не се разделихме близо 10 години; отначало го гледаха намръщено, понеже не беше служител на телевизията, но постепенно мирясаха. А той се оказа истински майстор. И съвсем достойно замести покойната Румяна Бояджиева, с която работех в началото на 80-те години и която остави след себе си една бляскава фотогалерия – не съм сигурен, каква е съдбата й, като знам как в БНТ се отнасят към собственото си наследство. 
По време на ефир във фабриката „Всяка неделя“ беше много динамично, като във всяка фабрика, никой не стоеше като вкопан в пода на студиото; ако на сегашните телевизионери им се случи да попаднат в подобна среда, масово ще получат апоплектичен удар. Но в цялата суматоха Наско все си намираше подходящия ъгъл, без да пречи на никой, макар че понякога операторите се изкушаваха да му теглят един ритник; фотосите му са фантастични – те са правени в движение, а имат ефекта на студийни портрети. 
В средата на 80-те години му уредих една изложба в Дома на киното, откри я тогавашният председател на Съюза на журналистите Веселин Йосифов, тя имаше голям успех. И това беше напълно очаквано – Наско сякаш бъркаше в душата на събеседниците ми – вижте само какви състояния е уловил – и то на живо, в яростни словесни сблъсъци или в мигове на вглъбяване. Дори само от фотосите на Наско можете да получите представа, какво беше „Всяка неделя“ – за разлика от мъртвите хербарии, каквито са днешните нейни клонинги. Фотопрозренията на Наско са свидетелство, колко огън е имало в програмата - не напразно я наричаха „театрално представление“ /Стефан Мавродиев/.
Наско не мирясваше, докато не открие най-важното у един човек. Да не си навири прекалено носа, но мисля, че понякога той стигаше до човека в студиото дори преди мен. Никога по-късно нямах такъв майстор в програмата – когато идваше поредният кандидат-фотограф, вече след 1990-а година, най-напред му казвах да погледа фотосите на Наско - това е достатъчно, за да не му обяснявам с думи. По празния поглед отсреща долавях, че нищо не са разбрали. 
Вижте я само Людмила Гурченко – сякаш самият Никита Михалков я кара да изиграе състоянието, което е открил и запечатал Наско. Ами портрета на Борис Димовски – не е за вярване, че е направен в едно директно предаване, живо и лудо. Вижте го и Желю – като се видя и рече, не знам защо: „От тази снимка става ясно, от какво е произлязъл човек“, и се засмя… Имам един фотос с Лилов, направен след интервюто – потта му е избила дори през сакото. Наско имаше невероятен усет за детайлите. А Лилов – това е през 90-а година, беше ме заплашил, че ще напусне студиото, ако - какво ако, така и не разбрах; дали не го беше страх да не питам за отношенията му с Людмила Живкова, макар че не тия простотии са ме интересували… Но петната от пот са факт – а Наско ги беше видял. 
Татяна Лолова, Юлиян, Тодор Колев, Константин Коцев, Мамалев, Радой и останалите – Наско сякаш ни разказва за тях с думи, толкова отчетливо лъсват техните характери. 
А външните му, извънстудийни снимки са нещо наистина извънредно…
Това е Атанас Кънчев. Споменавайте го, бре, когато ползвате фотопортретите му, нищо няма да ви стане.



                   Елисавета Багряна



                        Николай Бинев



                        Юлиян Вучков



                             Жулиет Греко



                    Людмила Гурченко



                             Никола Гюзелев


                   
                                Борис Димовски

 

                        Маргарита Дупаринова



                               Евгений Евтушенко




                                 Желю Желев



                                Тончо Жечев



                              Лили Иванова



                                   Тодор Колев



                            Константин Коцев



                                 Атанас Кънчев



                          Татяна Лолова

  

                              Георги Мамалев



                               Марсел Марсо



                            Минчо Минчев



                            Стоянка Мутафова



                                  Васил Найденов



                               Георги Парцалев



                       Йордан Радичков



                             Богомил Райнов
 


                               Радой Ралин



                                       Васил Стоилов



                            Йосиф Сърчаджиев



                              Леда Тасева




                              Константин Тренчев



                                  Христо Фотев




                            Николай Хайтов



                           Емил Чакъров