Рационализиране и подбор на източниците на информация, както и умение да се шегуваме със ситуацията - това са най-добрите стратегии, за да не се поддаваме на паниката от разпространението на коронавируса. Това коментира за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева.

"В моменти, когато има явления, които застрашават сигурността и здравето, хората започват да търсят различни източници на информация, които да им помогнат да възстановят вътрешния си баланс. Такива ситуации са и благоприятен момент за развиването и популяризирането на различни конспиративни теории", обясни доц. Бакрачева.


"Хората се опитват да намерят обща рамка, която да им обясни защо се случват нещата, а, от друга страна, е търсенето на мерки какво могат да направят, за да се предпазят. Това е един от пътищата за рационализиране, което може да помогне да избегнем паниката и да не станем нейни жертви", посочи тя.

Съветът й е да подбираме източниците на информация и да не се ограничаваме само до негативните. Психологическата нагласа на хората е да приемат всяка негативна, плашеща информация за вярна и това е свързано с базовата ни потребност от оцеляване и самозащита, отбеляза доц. Бакрачева, но предупреди, че по тази причина сме и склонни да пропуснем рационалната обективна информация, която фактологично показва, че не става дума за нещо толкова страшно. Например, че ако има някаква конспирация, едва ли ще има толкова много оздравели.

"Понякога, когато много се говори по определена тема и различни медии непрекъснато я отразяват, това няма как да не повлияе неблагоприятно, защото оставя усещането, че има много сериозен проблем и този проблем е навсякъде около нас, щом му се отдава толкова голямо значение", коментира още тя.

Според нея се получава двойнствен ефект - посланията, които имат за цел да успокоят хората, създават и усещането, че има реална заплаха, тъй като са в много голяма доза.

"През последните години има много нови източници на заплаха - дали във връзка с миграционните процеси, тоест със сигурността, или с коронавируса, свързан със здравето, появяват се нови и нови рискове, а те се съчетават и с липсата на доверие в институциите", коментира още доц. Бакрачева.

"Липсата на сигурност, че някой ще се погрижи за нас, която се наблюдава и в други държави, също води до ескалиране и поляризиране на позициите и реакциите на хората", смята тя.

Нейните наблюдения са, че настроенията в обществото са на два полюса - едната група се опитва да успокои другите и да изтъкне аргументи, които да ги накарат да се чувстват сигурни, а другата група е силно повлияна и изпитва страх от разпространението на болестта.

"За да не се поддаваме на паника, най-важното според нея е рационализирането. Това би могло да се превърне в навик - да не се доверяваме на един източник на информация, когато се чувстваме несигурни, да се опитаме да проверим информацията - от човек или медия, които са авторитети за нас", съветва тя.

Много е важно също да не се ограничаваме в търсенето на информация и, когато усетим, че се поддаваме на прекалено силен страх или негативна емоция, да се опитаме да се концентрираме върху източник, който приемаме за достоверен.

"Най-старата терапия за всеки човек да избегне страха е обръщането на ситуацията "на смях", умението да се пошегуваме с нея. Когато се повиши напрежението, обикновено се появяват вицове и смешки", дава пример доц. Бакрачева.

Според нея нещата, които могат да ни накарат да се усмихнем, ни помагат да възвърнем вътрешния си баланс и да успокоим напрежението. Това има и силно здравословен ефект, тъй като помага за балансиране на психологическото ни състояние.

Третото, с което можем да противодействаме на паниката, са личните ни стратегии за справяне със стреса, индивидуалните начини за успокоение.

Например, разговори с приятели, музика, различни хобита. Нейната прогноза е, че в рамките на десетина дни ще има пренасищане с информация за коронавируса и напрежението у хората ще започне да спада.