Радко Колев е може би единственият у нас посветен на изкуството бонсай, готов да споделя, предава и разпространява напълно безплатно. Може да видите неговата градина в Шумен, която поддържа сам, изцяло за собствена сметка. Както ще се уверите от интервюто ми с него, той е готов на всичко за нея!

- Разкажете малко повече за вас. 

- Аз съм бивш военен, понастоящем пенсионер, на 61 г. От тогава насам съм се занимавал с много неща, защото пенсията беше много малка, а трябваше да издържам семейство с две деца. В момента съм охранител в банка.

А бонсай е само хоби. От тях имам само разход, нямам печалба. Но не се оплаквам от това, напротив. 

От всичко друго бих се отказал, но не и от тях

- Какво всъщност е изкуството бонсай, откъде идва?

- Изкуството бонсай е възникнало преди около 4000 г. в Китай. Тогава китайският император заповядал на негов обучен човек да посади дърво в саксия. И така, както се развива дървото, така се развива и наследникът. Отговорността на човека, който се грижи за дървото, е огромна. Императорът му избира жена, за която да се ожени и от която да получи наследник, момче, което се обучава само как да отглежда това дърво. Това се предавало от поколение на поколение. 

Когато отвориха Затворения град в Пекин преди 50-60 г., се оказа, че има такива дървета отгледани, на по 750-800 години. Има и много други хора, които са се занимавали с отглеждане на дървета в саксия и оттам е възникнало изкуството бонсай. С пренасянето на дзен будизма извън територията на Китай, към Япония, се пренесло и това изкуство. Японците, понеже са по-комерсиални, са го разпространили из целия свят, затова повечето хора смятат, че това изкуство е японско, а то всъщност е китайско. 

Името бонсай, преведено от китайски, означава дърво в саксия 

В Европа това изкуство е дошло преди около 200 г. Най-много се намират в Германия и Франция, които разработват дори техен стил. А от около 50-60 г. е познато и в България. За съжаление, бонсай художниците тук сме малко, не повече от 5-6 човека. 

- Къде могат да се разгледат галериите на тези художници, ако може така да ги наречем?

- Такива градини, като Бонсай градина Шумен, която поддържам, са общо четири, които аз знам, а смея да твърдя, че познавам всички. Едната е в София, другата в Карловско, третата в Габрово и моята, разбира се, в Шумен. Има много занимаващи се, но тук говоря за градини!

- Откога се занимавате с това изкуство?

- Занимавам се вече повече от 30 години. 

Започнах с 5-6 саксии, а сега в градината имам около 350 

Мечтата ми беше да я направя обществено достояние, защото допреди 6-7 г. беше на едно мое местенце, където водех само приятели. 

След голяма борба с Община Шумен успях да пробия и в момента тя се намира в двора на Етнографския музей “Афшарян”. В момента е с безплатен достъп, идват много ученици, които обучавам как да направят бонсай и да създадат саксии за тях, защото са по-специфични. 

- Дори и саксиите произвеждате вие?

- За съжаление, няма майстори в България, които да правят саксии за бонсай. Трябва да бъдат внесени, а цената им е прекалено висока. 

- А защо се нарича изкуство?

- Ами има много стилове. Едни, които са по-високи, други са по-ниски, на едни стеблото е наляво, други надясно, при трети е право... Ако го сравняваме с рисуването, разликата е в това, че то няма как да е триизмерно, докато тук е точно така. Ако сравним със скулптурата, там е триизмерно, но когато приключи, тя е готова и хората се възхищават на сътвореното. Докато при бонсай никога не може да бъде завършено, защото дървото е живо и се развива. Всяко изкуство си има своята специфика. 

- А всъщност могат да се отгледат от всякакъв вид дърво - широколистни, иглолистни, цъфтящи..., така ли?

- Точно така. И от широколистните почти всички видове, растящи в България, ги имам. Заповядайте през май в градината и ще видите цъфнал дрян в саксия, цъфнала джанка, дюля и т.н. И са на по 30 г. с размер 30-40 см. 

- Значи може да си направим бонсай от всякакво дърво?

- Самият начин на отглеждане прави изкуството бонсай, а не дървото, което ще посадите. Може да се започне от семка, а може и от природата да бъде взето, от разсадник и т.н. 

- Вие сам поддържате градината в Шумен?

- Да, дал съм обещание пред общинския съвет на града, че ще я поддържам и ще правя всичко, което е нужно. 

- Подсигуряват ли ви някакво финансиране, или е за ваша сметка?

- Не, нямаме такава уговорка. Всичко поддържам аз със собствени средства.

- Успявате ли да докарвате някакви приходи, за да може да го поддържате?

- Надявам се, че когато хора, занимаващи се с бонсай, одобрят това, което правя като саксии, може да продавам саксии. 

Но дърво съм категоричен, че няма да продам никога!

- Може да давате платени уроци, казахте, че учите децата. Това си е вид занаят.

- Занаят е, но нямам такъв стремеж да продавам. Искам да предавам, а не да продавам. Някой след мен трябва да продължи, аз няма да съм вечен, а дърветата ще останат живи. 

- Предполагам, обменяте опит с останалите собственици на градини?

- Разбира се, говорим си постоянно, но тяхната цел е продажба, а моята не е. Но всеки сам си решава за какво и защо го прави. 

- А как се запалихте по това изкуство?

- Бях още курсант, говорим за 1985-86 година. На последната страница на едно списание бяха сложени няколко снимки на един японец с бонсай, с няколко изречения как го прави. И така реших, че щом японецът може, мога да го направя и аз

И ето, толкова години по-късно, мисля, че съм постигнал нещо.

- А на съпругата ви не й ли е интересно?

- Единственият, който се занимава с това в нашето семейство, съм аз. Имам и две дъщери, които казаха “тате, много ни е интересно да го гледаме, но няма да се занимаваме с това” (смее се).

- Много благодаря за отделеното време. Имате наистина интересно хоби. Може да запалим и нашите читатели към това изкуство.

- Много благодаря и аз. Винаги съм насреща за всякакви въпроси относно бонсай. А на който му е интересно, може да разгледа страницата във фейсбук “Бонсай Градина - Шумен”. А още повече ще се радвам и ако ни посети на място.

Цветелина ТОТЕВА