Радосвет Радев: Всеки можеше да бъде на мястото ми - собственик на "Дарик" или агент Карак

Душманите на един от богатите и влиятелни хора в България отдавна са сглобили компромат за собственика на “Дарик радио” – Радосвет Радев. Според кръчмарските им сметки в навечерието на 10 ноември 1989 г. той е заработвал по около 6000 лв. месечно от заплати плюс 3 бона от хонорари. Крайно недостатъчно за натрупване на първоначален капитал, с който се превръщаш в бъдещ милионер. Да, ама след някоя и друга година Радев, който се самоизтиква като Сизиф по стълбицата литературен сътрудник-репортер-редактор в държавното радио, вече е милионер. Как стават тези неща, питат душманите му. “Ами ето как, не е кой знае какво”, опитва се да “профанизира” нещата пред репортера на “ШОУ” Радосвет Радев.

- Как така през 1992 г. стигате върха на кариерата си в БНР с някакви мижави приходи и изведнъж същата година ставате собственик на радиото с най-модерно оборудване след заем и инвестиция за 310 000 долара?
- Много просто. Бях си редактор, но още декември 1989 г. регистрирах фирма и започнах да развивам търговска дейност. Към момента на конкурса за лицензиране на радиостанции през 1992 г. вече

бях превъртял милиони долари

от търговия, макар че се водех на щат към радиото. Законите тогава не забраняваха това съвместителство. Виж, в момента на получаването на лиценза вече нямаш право и на двете.

- В ония времена не беше ли малко трудно човек да получи такъв заем особено от банка като ОББ?
- Ами! Никак не беше трудно! Даже по-късно като разбрах, че човек може толкова лесно да получи заем, се ядосвах, че ако бях спекулирал със сумата на оборудването, което закупих и с което обезпечих заема си, щях да спестя доста пари. Както и да е, заемът беше за 5 години, ние го изплатихме за четири и нещо.

- Да не би да сте били медиен алхимик, който е превърнал мижавия рекламен пазар в ония години в злато?
- Не заслужавам този комплимент. През 1992 г. се бяха регистрирали над 1 700 000 еднолични, колективни и всякакви други фирми. И всеки даваше пари, за да се знае, че той е председателят, собственикът на еди - коя си фирма или търговско дружество, което развива еди - каква си дейност и т.н. В следващите няколко години бумът на този вид реклами намаля. Да не говорим за рекламите на “Кока-кола”, а ние бяхме електронна медия № 1, ако изключим БНТ, но пък други телевизии още нямаше.

- Оставам с впечатлението, че се оправдавате за нещо? Например за това, че на 10 януари 1997 г. излъчванията на събитията от колата ви на площада пред парламента ви превърнаха в информационното радио - безспорния фаворит и до ден-днешен.
- Аз пък си мислех, че ще ни “обвините” в надуване на геройство и самозванство за отразяването на януарските събития през 1997 г., което много други са правили, но никой не им пречеше и те да направят същото.

- Нищо подобно! Напротив! Ние, простосмъртните, след време се питахме как така точно “Дарик радио” чучна радиокола пред парламента и никой не й попречи да подгрява случващото се?
- А кой да ни попречи? Просто ние направихме най-простото нещо – предавахме това, което се случва, а “Дарик” беше единственото частно информационно радио. Но при такива екстремни събития, кой можеше в този момент да попречи и на останалите радиостанции да направят същото?! Всъщност конкурсът, който спечелихме, беше направен, за да може държавната програма “Хоризонт” да има управляем конкурент, но явно сметките на някои излязоха криви. Аз обаче виждам накъде биете, намеквате нещо...

- Да, намеквам. Защото от дистанцията на времето стана ясно, че спонтанният протест през 1997 г. е катализиран на първо място от “Мултигруп”, че в конячетата, с които са били стимулирани протестиращите, е имало е имало и изчислено количество дрога; привикани са криминално проявени елементи от провинцията, чак от Петрич и т.н. Впрочем лично бях свидетел на събитията около парламента от ранна утрин до късни доби, включително на абордажа на служебния вход, на палежа, на “димките”, които хора с бели ризи и вратовръзки хвърлиха сред тълпата от прозорците вляво на втория етаж на парламента, на полицейския побой след полунощ и т.н. Хората около парламента бяха истински озверели. Нямаше театър. Всичко беше съвсем различно от сегашните разходки из столицата на “умните и интелигентните протестанти” с бебета. Удивително – никакъв страх да разхождаш бебета на протести без всякакви опасения! През 1997 г. съм се вглеждал отблизо в лицата на протестиращи и полицаи. Не излъчваха интелект и интелигентност, а гняв. И едните, и другите излъчваха ярост и гняв. А вас никой не ви закачаше, никой не ви биеше. И от едната, и от другата страна. Защо? Колкото и деликатно да е, ще ви попитам

кой се крие зад агент Карак и кой сте вие всъщност?

- Тук няма да намерите теле под вола. Агент Карак няма! Има просто едно картонче. Няма никакъв друг писмен документ, че с Радосвет Радев е проведена вербовъчна беседа, че е подписал някаква вербовка, че е писал доноси, получавал е пари и пр., и пр... Няма нищо! Чел съм си досието. Чели са го и други. Няма нищо друго освен картончето. Говорил съм с шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов – пак нищо.

- Има хора, чиито документи са унищожени и е останало само картончето, което няма как да бъде изтрито от бял свят...
- Да, но този Карак никъде не е засечен с никакви други документи, което, доколкото знам, по принцип се случва на много други притежатели на картончета.

- И все пак имате картонче с псевдоним, каквото и да означава това?...
- Това означава, че през 1987 г. спечелих награда по линия на младата научно-творческа интелигенция и явно съм попаднал в полезрението на ДС, защото през 1988 г. около мен започна да се върти един млад, интелигентен и симпатичен млад мъж, който упорито търсеше контакти и се опитваше да ме подпитва за това-онова. Годината е 1988-ма, пак подчертавам. Знаете, че това е времето, когато ние, журналистите, вече имахме достъп до различни източници и в някои отношения бяхме по информирани дори от ДС. Е, това е, нищо повече!

- И можете с ръка на сърцето да се закълнете, че през годините, когато се появихте на хоризонта като медиен бос, никой и никога не се е опитвал да ви влияе по никакъв начин?
- Мога, разбира се, макар че тези ритуални заклинания за мен са глупави. Колкото до някакъв паралел между събитията през 1997 г. и сега, мисля, че такъв не може да се прави. Тогава и политическата обстановка беше различна, и комуникациите бяха на светлинни години от днешните...

- То всичко е на светлинни години между едното и другото събитие, но най-странното е, че и до днес странният мит продължава да витае като призрак в публичното пространство – “народът свали комунистическото правителство на Виденов”, който месеци преди това си беше подал оставката и като председател на партията, и като премиер. На практика -единственият министър-председател досега, на когото никой не успя да припише и милиграм корупция, беше свален от съпартийците си. И вие в центъра на събитията!?...
- Отново грешите по отношение на нас. Ако успеете да изкопаете поне един човек, един свидетел, че “Дарик радио” е спечелило от отразяването на онези събития и една стотинка, ще ви го подаря! Точно обратното. Нямахме никакъв интерес от катализирането на въпросните събития, защото заради тях загубихме рекламите на “Кока-кола” - най-големият рекламодател не само у нас, но и в света, която се оттегли именно заради тези събития, а тогава ние бяхме в привилегировано положение като най-голямото информационно радио. Загубихме куп пари! Защо да го правим? Ще ви разочаровам, но нямаше пари. Ама никакви пари! В този момент, когато левът стана 3000 за долар, “Кока-кола” ревизира плановете си за оставане в България и най-много пострадахме ние.

А щом ще се връщаме назад, тогава не друг, а Костов започна да говори за патриотичния капитал и, ако си спомняте, първите години след 1997 г. този “патриотичен капитал” и неговото управление имаха съвсем, ама много нормални отношения, повече от нормални. Примерно партитата за набиране на средства за предизборната кампания на Петър Стоянов със специалното участие на някои специални фигури. Спомням си, това ставаше тук, на ул. “Черковна”, срещу ДАНС, в ресторанта “Олимп” на Славчо Христов се събираха парите.

То не бяха Маджо, не бяха Маргините,

за Краси Стойчев да не говорим, всичките... Между другото, и в това имаше някаква спонтанност. Значи на много хора управлението на Виденов им беше дошло до гуша, бяха засегнати много интереси и много хора бяха носители на това, което след това понесе синята вълна. Защото масовата приватизация беше пълна перверзия.

- След това дойде Костов, който превърна в нещо подобно касовата приватизация. Излиза, че и той е бил употребен?
- Може би така излиза.

- И пострадаха вашите приятели Богомил Бонев, Александър Божков... Сега пък страда приятелят ви Бойко Борисов...
- Вижте какво, аз, за разлика от други медии, винаги съм се стремял да се дистанцирам от приятелите именно когато дойдат на власт. Специално за Богомил Бонев заех някаква по-особена позиция, защото мен не ме интересува дали е бил на яхтата на Чорни, а това дали си вършеше както трябва работата. И до днес твърдя, че Бонев беше най-добрият вътрешен министър, който България някога е имала. Той натика в миша дупка и групировки, и битова престъпност. Както се казва в крилатата китайска фраза: Не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки. Бонев ловеше не мишки, а плъхове. Мен какво ме интересува какви са били личните му отношения с Костов?! Е, интересува ме, че е подслушвал чрез ген. Атанасов мен, Петьо Блъсков и Тошо Тошев, но това го разбрах по-късно.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

ОЩЕ ИНТЕРВЮТА С ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 6 АВГУСТ