Разговор с Нейка Кръстева: Завист и клевети преследват Рицаря на музиката Илия Темков

“Илия Темков е необичайна личност, по думите на неговия колега и близък приятел, големият български диригент Добрин Петков. А такива хора винаги са ме привличали.” Това разказва журналистката Нейка Кръстева, автор на книгата “Рицарят на музиката”, която тези дни се появи по лавиците на книжарниците. Тя е един вълнуващ разказ, в който любовта и музиката вървят заедно през годините. И не се разделят. До края.

- Госпожо Кръстева, наричате Илия Темков рицар на музиката. Кой е той и защо се заехте да напишете книга за него?

- За първи път чух за Илия Темков преди година. Той е познат предимно в музикалните среди, към които аз до неотдавна не проявявах особен интерес. Като журналист се занимавах с грозните неща от живота - срещах се с престъпници и техните жертви, разследвах корумпирани политици, магистрати и държавни чиновници.

Миналата пролет дъщерята на Илия Темков - Милена, с която съм работила в един вестник, сподели своето огорчение от факта, че през 2023 г. по време на фестивала “Мартенски музикални дни” името на баща й дори не е било споменато, въпреки че той е негов основател. А същата година се навършили 100 години от рождението му. Стана ми интересно и се заех да проуча живота на този човек. 

Оказа се наистина изключителен! 

Защото е бил не само диригент, а и музиковед, музикален педагог, композитор, откривател и покровител на млади таланти, дописник и главен редактор на вестник. За всичко това разказвам подробно в книгата.

- Как едно момче, което никога не е имало свой инструмент, решава да стане музикант, въпреки съпротивата на майка си?

- Той расте като всички други деца - ходи на училище, играе с връстниците си. Много е общителен и бързо печели приятели. Сред първите са децата на еврейско семейство от съседната къща. Те имат пиано и покрай тях Илия Темков се научава да свири. Вероятно тогава е паднал в плен на Нейно Величество Музиката и й служи вярно през целия си живот.

- Темков, чийто баща е съратник на Георги Димитров, се жени за дъщерята на пастор, осъден в скалъпен политически процес за шпионаж. Повлиява ли това на кариерата му?

- Ако под кариера имате предвид постове и привилегии - да. Но той никога не се е стремял към това. В по-общ смисъл кариерата му се забавя малко. 

Заради брака си с дъщерята на пастора Темков е изключен от БКП и заминаването му на специализация в ГДР се отлага с няколко години

Мисля, че тогавашната власт се е чудела какво да го прави. От една страна, той е син на съратник на Георги Димитров, от друга - е твърде способен и изявен в своята област музикален деец, който не може току-така да бъде отстранен, без това да остане незабелязано от обществото. От трета страна, самият Темков е бил много упорит и не се е предавал лесно. Реши ли да направи нещо, той просто го прави.

- Какво се случва по време на специализацията му в Германия.?

- За този период можем да съдим само по писмата до съпругата му. В тях той споделя всичко - от обикновените житейски случки до професионалните си разочарования и възторзи. Оказва се, че той е бил изключително добре подготвен още преди да замине в ГДР. Неслучайно дирижира Дрезденската филхармония, а след това става щатен диригент на оркестъра на Радио Берлин и прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Успоредно с това специализира история на музиката в Хумболтовия университет. Натрупва опит и познания, които прилага успешно след завръщането си в България.

- Мартенските музикални дни - те ли са делото на живота му?

- Този международен фестивал наистина е голямо постижение и заслугата е на Илия Темков. Но той е направил още толкова много неща за развитието на музикалната култура не само в Русе, а и в цяла България, че ми е трудно да отлича само едно от тях като дело на живота му. Няма как да сравним “Мартенските музикални дни” с неговите музикалнообразователни лектории например. Във всичко е влагал огромна енергия, без да очаква нищо в замяна.

- Откривател и покровител е бил на много музикални таланти, които днес са световноизвестни имена?

- Умението на Илия Темков безпогрешно да открива млади таланти също ме заинтригува. 

Сякаш е провиждал в бъдещето през магическа кристална топка

Не е имал такава, но е факт, че благодарение на него мнозина са станали световноизвестни музиканти, като Павлина Доковска, Емил Табаков, Минчо Минчев, Пламен Джуров, Георги Спасов и други. Те не са го забравили и са му благодарни и до днес.

- Казвате, че е възхваляван, критикуван, отстраняван от работа, изключван от Партията, преследван от безпаричие?

- Такава е съдбата на необичайните, нестандартните личности и Илия Темков не прави изключение. Отстоявал е принципите си, без да мисли за последствията. А това не остава безнаказано. Случаят с първото турне на Русенската филхармония на Запад, зад Желязната завеса, организирано от Темков, е много показателен.

Диригент и оркестър се справят отлично, но десният австрийски печат ги критикува с пропагандна цел, разбира се. А у нас вместо защита Темков получават мъмрене и наказание - бил проявил лекомислие и наивност, като си въобразил, че един провинциален оркестър от държава зад Желязната завеса в разгара на Студената война може да изнася концерти в музикалните крепости на Моцарт Виена и Залцбург.

Нищо не си е въобразил “непослушният” диригент. Той много добре е познавал възможностите на музикантите и е знаел, че те не отстъпват по нищо на своите западни колеги. Следващите турнета на Русенската филхармония под диригентството на Илия Темков в ГДР и Полша доказват категорично това.

А успехите пораждат завист, нали? При това не скрита, а явна, под формата на клеветнически доноси. В ония времена писането на доноси е било доста разпространено и поощрявано от режима. Един от многобройните доноси срещу Темков е от 18 януари 1963 г. Изпратен е до министъра на просветата и културата с копие до партийната група при Държавния симфоничен оркестър в Русе от анонимни “оркестранти от Софийската филхармония”.

Според тях Темков бил забелязан сред публиката на концерт в зала “България” в София “необръснат и без сако, а само по един ябанджийски пуловер”, с което ни излагал пред чужденците. С днешна дата ни звучи смешно, но всички знаем колко много съдби и кариери са били провалени точно заради такива доноси.

Що се отнася до безпаричието, Илия Темков никога нищо не е направил за себе си

Дори жилище не е имал. Често е работил без възнаграждение. Просто не се е интересувал от финансови и други облаги. 

- Получи ли маестро Темков полагащото му се признание приживе? Забравено ли е неговото име днес?

- В интерес на истината, Илия Темков получава приживе някои отличия и ордени, включително от ГДР, за особен принос към немската музикална култура. Става и почетен гражданин на Русе. Не зная дали това е много или малко. Ако можехме да го попитаме, той със сигурност щеше да ни се изсмее.

Би бил далеч по-щастлив, ако на “Мартенските музикални дни” идваха световни музиканти, а фестивалът завършваше по установената от него традиция с Деветата симфония на Бетовен. Ако Пловдивската и Русенската филхармония все още съществуваха и се развиваха, ако имаше кой да провежда музикалнообразователни лектории сред децата, учениците и техните родители, за да усетят вълшебството на истинската музика.

А дали името му е забравено днес? И да, и не. Името му е забравено, даже изтрито от чиновниците, които организират “Мартенските музикални дни”. Но мнозина други го помнят. Това пролича особено силно по време на премиерата на моята книга за Илия Темков в Русенската опера на 27 май.

Сред присъстващите имаше хора, които са работили с него, такива, които са присъствали на неговите лектории като деца, както и младежи, които искаха да научат повече за тази необичайна личност. Някои изразиха мнение, че русенци са длъжници на Илия Темков. Мисля, че всички ние му дължим почит, уважение и място в културната ни история.

Исак ГОЗЕС