Съюзът на българските транспортни работници твърди, че работодатели превръщат родните шофьори на камиони в съвременни "бели роби”. Транспортния съюз излезе с декларация до медиите, в която посочва тежките условия, при които работят превозвачите – липсата на течаща вода, на топла храна и електричество. Те настояват за строга регулация на трудовите права на шофьорите в България, съобщава БНТ.
В България към момента има около 12 000 транспортни фирми, а шофьорите на тежкотоварни автомобили са над 50 000. От Съюза на българските транспортни работници твърдят, че ежедневието на превозвачите е изключително тежко и съпоставимо с това на т.нар „бели роби” във Великобритания.
 
Александър Стамболийски, председател на Съюза на българските транспортни работници, обясни: „В България все още няма бензиностанция или обособен кът, в който да може шофьорът да спре, да ползва баня... Няма течаща вода, няма електричество. По никакъв начин не можем да говорим за приготвяне на топла храна в този камион“.
 
Според Александър Стамболийски много работодатели принуждават шофьорите да сключват договори на минималния осигурителен праг, а освен това масово не плащат допълнителни пари за командировките в чужбина.
 
„При командироване на работника за повече от 30 дни работникът получава заплата равна на минималната работна заплата в страната, в която е командирован. В повечето случаи това са заплати от порядъка на 1 600 – 1 700 евро“, посочи той. Това, според него, се случва на около 1% от шофьорите.
 
От Асоциацията на международните превозвачи в Пловдив обаче определиха декларацията на колегите им като несериозна.
 
„Ако един шофьор е третиран като бял роб, както казват от тази организация, той автоматически би отишъл и си намерил работа да речем в немска фирма за много по-висока заплата, но това нещо не се случва, защото заплатите са идентични“, каза Йордан Арабаджиев, председател на Асоциацията на международните превозвачи.
 
От Съюза на българските транспортни работници казаха още, че не претендират за по-високи заплати в сектора, а за тяхното строго регулиране. Искат работодателите да обявяват реалните суми пред държавата, за да могат и работниците да търсят правата си, когато смятат, че са нарушени.