Във врачанско преди години сурвакарите първо сурвакали водата, каза за БТА Силвия Гарванска. Тя добави, че сурвакарите са били предимно момчета и минавали първо да благословят водоизточника – чешма, река, извор. Защото се вярвало, че водата ни свързва с другия свят, каза Гарванска. 

Освен че е мост между световете, предците ни вярвали, че е връзката с починалите ни прародители, добави етнографът. Има още вярвания, че нощно време самодиви, змейове, създания пазят водоизточниците, затова и през нощта не бива да се ходи да се налива вода. 

На първи януари след сурвакането на водата, се благославя най-възрастният член на семейството, животните и дори и къщата, допълни Гарванска. По думите й се вярвало, че дрянът е най-жизненото, жилавото и здраво дърво. То е първото, което дава цвят и е символ на пролетта.

„Когато се удря всеки член на семейството със сурвачката, се вярва, че жизнената сила на дървото се предава на човека. Изричайки и обредните слова, този човек ще е здрав през цялата година“, добави Гарванска.

Тя разказа, че сурвачката, ако е от този планински район, ще има повече вълна на нея, червена ябълка, чушка, чесън, червен конец, ако е от равнинен район, ще е украсена и с житен клас.

„Предците ни са вярвали, че червеният цвят ни пази от болести, нещастия, уроки. Дряновата пръчка се е украсявала с всички магически символи на плодородието и защитата и това я прави още по магична“, добави Гарванска. 

„При сурвакането на водата се ползвали думите: Сурва, сурва година, весела година! Жива и здрава водица, бистра и дълбока речица! Живо здраво до година, до година, до амина!

Сурвакарите хвърляли във водата дрянови пъпки, а някъде и самите сурвачки и умивали със „сурваканата” вода лицата и ръцете си, нагазвали в реката, пръскали се и се къпели", се посочва и в сайта Карта на времето, разработен и поддържан от Регионална библиотека „Христо Ботев“ - Враца.