Ръкавица от кожата на нашенско агне получи френският писател Пиер Лоти. През 1913 г. той охули България с перото си и бе призован да се защитава със сабя в ръка. Подпоручик Артаг Торком от нашата армия му обяви дуел. Офицерът отиде чак в Париж да измие с кръв омърсената чест на родината си, припомня Труд.

Франция онемя пред драматичната схватка. Двамата Дюма, Юго и Мопасан вече са мъртви, ще осиротее ли литературата с още едно голямо име?

По онова време Пиер Лоти (1850-1923) е сред най-четените автори по света. Той е един от 40-те “безсмъртни” на Френската академия. Като морски офицер пътешества из Изтока и Ориента. Бил е в Турция, Мароко, Индия, Китай, Япония. Ученик на братя Гонкур, писателят се прочува още с първия си роман “Азияде” (1879). Една “ужасно трогателна” любовна история на френски лейтенант, зад който се крие самият Лоти.

Екзотичният стил на разказвача допада на българския читател, макар че не всички го харесват. “Намерих го ужасно монотонен”, казва за него Иван Вазов. Повечето обаче прелистват книгите му с увлечение. Добре се продават “Исландски рибар”, “Далеч от родния край”, “Разочаровани”.

Преводач на “Далеч от родния край” е д-р Кръстью Кръстев, томчето раздава като премия на своето списание “Мисъл”. През 1913 г. е отпечатано в оригинал и специално издание на “Исландски рибар”. По него гимназистите да усвояват френската реч, препоръчва Министерството на просвещението.

Педагозите не подозират, че романистът е бисексуален. Като пъхат съчинението в ученическите чанти, не си дават сметка за скандалния живот на Лоти. В “Азияде” например страстта на героя, е разполовена между красива туркиня и чаровно турче.

По различно време писателят е имал интимни връзки с непълнолетно баско момиче, с някакъв контрабандист, а после с играч на белот.

“Бисексуалността при Лоти става метафора на един невъзможен избор между европейския прогрес и ориенталската традиция, между почтеността и свободата”, сочи негов биограф.

През същата 1913 г. Пиер Лоти шамаросва просветното министерство с яростна кампания срещу България. По това време бушува Балканската война, нашето оръжие превзема редут подир редут. Османската империя е на косъм да се сгромоляса и писателят решава да “спаси” Ориента.

Той издава книга със сърцераздирателното заглавие “Агонизираща Турция”, а френският печат е засипан от негови статии в защита на империята.

Лоти пледира за изключване на българите от семейството на цивилизованите народи. Тиражира измислици за “потресаващите зверства” на нашата армия.

В списание “Илюстрасион” описва някакъв кладенец в село Хавса: “От него излиза злокобна воня, там са хвърлени телата на жени, предварително изнасилени от войниците, а отгоре им, за да ги натъпчат по-надълбоко в кладенеца, са натрупани надгробни камъни, изтръгнати от гробищата.”

Авторът прилага и фотографии, в които нашият франкофон Димитър Миков открива явна мистификация. “Те ни най-малко на света не приличат на удавени от български войници турски пленници, които са престояли месец време в дъното на някой кладенец”, взира се в снимките Миков и се аргументира:

“Съвсем здравите им униформи, коректно закопчани, без ни най-малката следа от кал - всичко кара внимателният наблюдател да мисли, че отпреде му са легнали здрави и читави войници със задача да се преструват на мъртъвци-удавници. Единият от тях е забравил да махне даже феса си.”

“Необяснимо е как тези нещастни българи не чувстват впрочем, че след толкова извършени ужасии от тях хиляди пъти би било по-добре да преклонят глава и да мълчат”, отвръща Лоти от Париж.

Тази реплика прелива горчилката в чашата на подпоручик Артаг Торком.

В жилите му тече арменска кръв - помни турските кланета над събратята си в края на ХIХ век. На 25 октомври 1912 г. Торком телеграфически моли помощник-главнокомандващия да бъде изпратен на фронта. Като командир на рота, води момчетата през вихрени атаки. Мъсти и за петвековното иго на България, и за арменския геноцид.

Артаг Торком. Снимката се публикува за първи път.

 

Ранен в боевете, със заповед от 14 септември 1913 г. Торком получава двумесечен отпуск за лечение в чужбина. В документа е посочена Австрия, но офицерът крои друго. Праща писмо на Пиер Лоти, с което му обявява дуел. После хваща трена за Швейцария, откъдето да прескочи до Париж, за да кръстоса шпага с писателя. В куфара Торком слага една ръкавица. По правилата на рицарството оскърбеният трябва да я хвърли в нозете на противника.

Като получава писмото от София, Лоти заявява пред вестник “Фигаро”: “Още от самото начало аз подозирах, че моето поведение, с което се гордея, ще ми донесе един ден или удар от кама или куршум от браунинг.”

Авторът на “Азияде” се надява екзалтираният чужденец да се откаже от решението си. Скоро разбира обаче, че Торком е вече във френската столица. Тогава Лоти разтръбява, че “оня с ръкавицата” вероятно не е с всичкия си. “Аз не мога да повярвам, че група офицери от същата нация могат да бъдат толкова заслепени да изберат за свой пълномощник един подобен човек”, отбелязва той.

Из парижките кафенета се говори, че Артаг Торком е пратен да се дуелира от името на цялото българско воинство.

Задават се дипломатически усложнения и нашата легация бърза да опровергае мълвата. Подпоручикът е пристигнал като частно лице, декларира пълномощният ни министър Димитър Станчов.

Пиер Лоти се дърпа, но Артаг Торком настоява на всяка цена да се дуелират. Обидата е прекалено голяма, за да бъде преглътната, инати се българският офицер. Изборът на оръжието той великодушно предоставя на романиста. Сабя или пищов - както обича господинът, казва Торком на секундантите му.

Те обаче се хващат за годините на разказвача. Лоти е вече на 63, не е справедливо побелелият французин да мери сили с балкански субект в разцвета на силите си. Правилата на дуела допускат при напреднала възраст удовлетворението да бъде поето от близък на ответната страна.

Кой ще се бие с българския офицер? Сред многобройните почитатели на Лоти жребият изтегля Жорж Бретмайер. Изборът не е случаен, защото Жорж е изкусен фехтовчик. Познава изтънко изкуството да се върти шпага и има зад гърба си няколко спечелени дуела.

Двубоят ще бъде при изгрев слънце на 9 ноември 1913 г. в имението Монмераси, решават секундантите. С пукването на зората мъжете застават един срещу друг. Вдигат шпаги. Артаг Торком - за българската и арменската доблест. Жорж Бретмайер - за Пиер Лоти.

Схватката е крайно ожесточена. Веднага става ясно, че Жорж е с няколко класи над Артаг. Подпоручикът получава рана в ръката, но продължава да се дуелира. После острието на французина пробожда гърдите му. Нашият офицер затиска с длан кръвта и отново иска да продължи. Секундантите обаче са категорични: прекратяват двубоя!

След дуела Пиер Лоти е затрупан с писма от България. Той дори не ги отваря, защото е неловко един морски офицер да повери другиму защитата на собствената си чест.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук