Едва ли има девойка, която да не е късала ученическата си риза по Иван Иванов след излизането на „Всичко е любов“. Култовият филм изстреля симпатягата от Асеновград до върха на професията, даде му тежкия статут на секссимвол, а „Комбина“ просто го бетонира на върха.

Куп запомнящи се роли направи и Любо Чаталов. Мнозина сигурно го свързват най-вече с „Лавина“ или „Адаптация“, но чаровникът има над 140 филмови продукции.

Една от най-енигматичните личности на българската култура е Борис Христов. Поезия, романи, сценарии за филми, трудове, няма как да се опише феноменалното му творчество.

Актьорът Юри Ангелов, емблематичният „щурец“ Валди Тотев. Списъкът е дълъг. Какво ги обединява ли?

Все хора на изкуството, избрали да напуснат светлините на големия град и да се отдадат завинаги на спокойния селски живот. Като някои от тях не искат да контактуват извън своя нов свят дори по телефона, пише "Марица".

 

Иван Иванов се засели в „Дом за отдих от култура“

 

 

Идолът от „Всичко е любов“ е намерил своето райско кътче в село Оборище, до Панагюрище. Актьорът, вече на 69 години, отказва категорично посещения на журналисти. Не че е станал надут.

Напротив, съселяните му го описват като земен човек, който разговаря с всеки от тях. Участва в раздумките по центъра, но повече като наблюдател. Слуша и записва бележки за своите книги. Съселяните признават, че понякога им отговаря, но твърде философски и често не го разбират.

Пред тях секссимволът на българското кино признава, че се чувства невероятно на село и за нищо на света не би се върнал в големия град. „Жив съм и това е чудо“, обича да им казва той.

В знак на благодарност за излекувания рак той дарява на местната църква уникален дървен кръст.

Разбира се, Иван живее със съпругата си Петя Силянова, известна актриса, която през последните години се занимава предимно с дублажи. Тя отскача по работа до София или Пловдив за разлика от мистър Всичко е любов, който разчита само на пенсия. Парите били мизерни.

Вдигнали пенсията му със съдействието на Христо Стоичков - 

един от най-горещите почитатели на звездата на българското кино.

Иван преборва рак на устната кухина. Гласът му е доста променен на последната му публична изява - наградите „Аскеер“ преди вече три години. Но той не говори по темата.

В Оборище вече не идват шумни компании актьори, а само синовете му от двата брака. Като младеж красавецът се жени за медицинска сестра, ала след година следва развод. И идва ред на любовта с Петя.

Иван говори понякога по телефона със стари колеги. Признава, че още чувства особено близка любимата си екранна партньорка Ваня Цветкова. И с радост ще я приеме на гости в къщата си, на която е окачена табела „Дом за отдих от култура“.

Любен Чаталов и Камелия Кондова рецитират в селската кръчма

 

 

Ако има човек, с когото Иван Иванов още общува активно, това е Любен Чаталов. Двамата са приятели от младежките години, имат доста моменти заедно, включително и намушкване от наркоман, което едва не отнема животите им.

Актьорът живее в село Мирково, на един хвърлей от Оборище. Любо не е направил случаен избор - от селото е родата му, там е роднина с всеки втори.

70-годишният актьор е свил гнездо с изключително талантливата ни поетеса Камелия Кондова. Звездата от „Лавина“ и „Адаптация“ е поканен да чете стихове в най-романтичния ни морски град - Балчик. Там се оказва и значително по-младата добричлийка.

Така на стари години след два брака и две деца Любо открива голямата си любов и я води на село. “Живели сме смислен живот, отгледали сме децата си. Сега общуваме с млади хора и се чувстваме добре. Доньо Донев на 80 години беше по-млад от всички”, разкрива тайната актьорът.

Двамата са като влюбени ученици, често гостуват в селската кръчма. Продължават да работят активно, Любо отскача редовно до София по работа с влак или автобус, тъй като поставя пиеси.

Но не изневерява на Мирково. След живот, минал в София и Варна, той обяснява защо е напуснал големия град:

Варна е малко тъжен град, не че и София е по-различен -

културата навсякъде е „бабината ти трънкина“,

някакви „идиоти“, които рисуват или пишат музика и само харчат пари... Като си представиш, че във Варна живее Нелко Коларов, който е работил с братя Гиб от „Би Джийс“, а никой там не знае за него. А той е световен композитор, не е на „Таралеж в гащите“.

Там живее и Гаро Кешишян, най-големият фотограф, който няма пари да си купи лекарства, защото е пенсионер... Този град ме умори.

 И София е уморителен в това отношение град. Хората търсят не какво ще се случи, а срещу колко ще се случи. Светът е комерсиален, животът е комерсиален, но колко са хората на културата в тази държава?! Някакви 1500-2000 души, които са изоставени на самотек.

Любо е превърнал половината си къща в галерия, в която е изложил картини на софийски, пловдивски, варненски художници, събирани през годините. Двамата с Камелия организират четения в селото, което звездата сравнява с швейцарско.

Мечтата му е да направи един спектакъл в читалището с Иван Иванов. Представете си, двете звезди на сцената в Мирково! Готино!

Любо се шегува, че има еднаква съдба с Джордж Клуни. И двамата успели да вземат къща на село. Само че американецът е в Лаго ди Комо, а българинът -в Мирково.

 

Борис Христов оглася нощта с Вечерния си тромпет

 

 

 

Ако има личност в изкуството, която наистина има отшелнически живот, то това е Борис Христов. Велик поет, белетрист, сценарист. Един от най-добрите съвременни поети и драматурзи - Елин Рахнев, определя Борис като личност без аналог в културата ни.

Роден в Пернишко, Борис Христов е активен в социалния живот, работи като журналист, става истинска сензация в поезията в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. И на върха на славата решава да се скрие от светската суета.

Още с началото на демокрацията заживява в Лещен. Това е красиво село до Гоце Делчев, което привлича доста туристи.

В Лещен постоянно живеят Борис, съпругата му и още 8 души

Геният издава през 1977 година първата си самостоятелна стихосбирка "Вечерен тромпет". И макар изданието да е съвсем легално, търсенето надминава многократно предлагането - стиховете му се печатат на машина под индиго и се разпространяват из училищата и университетите, сякаш става дума за някаква забранена поезия.

Едвин Сугарев признава години по-късно, че не връща книгата в Народната библиотека, а плаща петорна глоба напълно доволен. Просто няма откъде да я купи.

За изследователите Борис Христов е "некоронованият властелин" на българската поезия в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

Той е на върха на славата, когато издава стихосбирката "Честен кръст" (1982) и романа "Бащата на яйцето" (1987), по който Анри Кулев по-късно снима едноименния филм.

И тогава отива в Лещен, откъдето продължава да издава книги. Влиза в учебниците.

Чешитът отказва орден „Св. св. Кирил и Методий", първа степен,

обяснявайки в писмо до тогавашното правителство, че това противоречи на неговото "решение от времето далеч преди промените в България да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната".

Поетът категорично отказва и интервюта. Негови познати споделят пред „Марица“, че единственият шанс да приеме непознат у дома е, ако има препоръка от актьора Руси Чанев. Но не е много сигурно.

Иначе плевнята на къщата му е превърната в галерия, където съпругата Дария излага картини.

75-годишният Борис отпраща бързо непознати, които искат да говорят с него. По двора му са събрани камъни във всякакви форми.

Но истинска атракция на селото са джаз концертите. Любо раздира тишината на планината с тромпета си. Сред гостите музиканти са покойният Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Стунджи.

Поетът е една от двете атракции на Лещен, казват туристите. Другата е кръчмата с червено вино.

„Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама“.

Стихове, писани доста преди режимът на Тодор Живков да падне. А са повече от актуални.

 

Юрий Ангелов споделя мистиката на Странджа с петима местни

 

 

Актьорът Юрий Ангелов  избира още по-странното място за живот. Той зарязва апартамента в столичния квартал „Младост“ и отива в село Фазаново, Бургаско. После се мести още по-навътре в мистичната Странджа - в село Кондолово, което по последни данни има 11 постоянни жители.

Актьорът, познат от „7 часа разлика“ и още 20 филма, обитава каравана. Продължава да играе в Бургаския театър, когато го повикат.

Бягството си от града обяснява така: „Защото се напълни с граждани. Има природа, но тя става безлична, когато няма общуване. Обичам вечер с хората от Кондолово да се съберем при кмета. 5-6 жители сме. Работим здраво през деня, а вечер пийваме малко ракия и приказката тръгва.

 Има строг закон - никой няма право да пие повече от кмета и ние го спазваме.

Говорим, ей така, за миналото. Страх ни е да се докоснем до бъдещето и това какво ще се случва с децата ни“, казва известният актьор.

Той обича да обикаля селото и махалите, да чисти чешмичките. Не се притеснява, ако го наричат луд. Странен е от времето на тоталитаризма, когато се запалва по здравословно хранене заради тежка болест.

„Ходех тайно при Лидия Ковачева. Тя ме излекува. Бях фанатичен, ядях покълнали семена и ме мислеха за луд. Не дай боже да стана пак такъв сбъркан вегетарианец, какъвто бях. Поучих се от грешките си“, казва Юри.

Той се отбива често в близкия дом за хора с увреждания, мъчно му е за обитателите. Подарява любимата си кобила на деца с парализа. Смята, че връзката им с коня е специална и им помага.

 

Валди Тотев - отвлечен от огнена цигуларка​ в русенското село Писанец. Разположено е в природен парк над река Русенски Лом. Стихията издълбала невероятни красоти, което кара куп баровци от областния град да вдигнат вили.

 

 

Къщата на Валди и Дими, цигуларка в Русенската опера, е съвсем скромна, даже двамата я наричат "хижа". Тотев, който е израснал до Борисовата градина, минал през велики турнета с „Фактор“, Емил Димитров и „Щурците“, се чувства много уютно в селото.

Е, когато се налага,  двамата пътуват по работа, най-често по хотели в курортите. Имат и апартамент в Русе, но шумът там вече не им понася.

Валди признава, че преди години свири за любимия си комшия дядо Деньо. Авторът на „Вдигни очи“, която ехтеше по всички площади, както и половинката му, имат деца от предишните бракове.