Фатален бус превръща Човека птица от Кърджали в убиец

Фаталният 11 май 1997 г. преобръща живота на кърджалиеца Стайко, делтапланерист, конструктор, изобретател. 31-годишният тогава мъж се прибира на стоп от Пловдив, където е разглеждал новите летателни машини на пролетния технически панаир. На околовръстното го качва македонски бус &bdquo;Фиат Дукато&quot;. С шофьора Киро Тодоровски бързо се сприятеляват, бъбрят на различни теми. Край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп, македонецът качва и него.<br /> <br /> На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Когато Тодоровски намали скоростта, оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение, обяснява Иванов по-късно пред следователите. Бусът се удря челно в крайпътно дърво. Убиецът не е открит и Иванов става основен заподозрян. <br /> <br /> Кошмарите за делтапланериста тепърва предстоят. В продължение на три дни Стайко е разпитван само от следовател, отказват му адвокат. Половин година лежи в хасковския следствен арест, където се разболява тежко. Прехвърлен е в Старозагорския затвор, откъдето с температура 40 градуса го прехвърлят в затворническата болница в Ловеч. Развива и белодробна туберкулоза. Превърнах се в жив скелет, разказва Иванов. Но оцелява по чудо.<br /> <br /> По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Още първия месец след престъплението бусът, в който имало изградени тайници, дрехите и багажът на убития са върнати в Македония. По време на делото близки на Тодоровски не се появяват, никой не претендира и за обезщетение.<br /> <br /> Делото се точи с години, криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е убил македонеца. През декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. Дори му връщат паричната гаранция от 500 лева.<br /> <br /> Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и през 2006 г. завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва.<br /> <br /> Междувременно Стайко е сполетян и от лична драма - съпругата му Антоанета не издържа на притеснението, заболява от рак и през 2007 г. умира в ръцете му с думите: &quot;Аз не съм толкова силна като теб. Дано ти да оцелееш&quot;. <br /> <br /> Въпреки противоречия в разследването, при възобновеното дело магистратите решават, че Стайко Иванов е убиец, и го признават за виновен. През 2011 г., 14 години след мистериозното убийство, 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция. Стайко изпада в шок.<br /> <br /> Отказвам да поема чужда вина. Невинен съм и ще дам живота си, за да го докажа, казва Иванов на приятелката си Славина Динева, взима колелото си, раница с дрехи и храна и изчезва. Животът ми се преобърна, разказва жената. Двамата се запознават година преди това в Деня на влюбените, 14 февруари. Романтиката обаче остава само в спомените им.<br /> <br /> На 12 май на тел. 112 се обажда мъж, представил се за Стайко Иванов, който предупреждава, че е поставил бомби в Хасково. Стайко пише и до ВКС, като изпраща текста на писмото с директно обръщение до съдийките Славка Стоянова, Елена Авдева и Биляна Чочева чрез многотиражен вестник. В писмото Иванов предупреждава, че подготвя няколко бомбени атентата. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното. Ако има Господ, нека ми прости!, пише отчаяният мъж, превърнал се в най-издирвания терорист в България.<br /> <br /> Никакви взривни устройства не са открити. От този момент от осъдения официално няма вест. Гранични войски издирват &bdquo;опасния престъпник&quot; с кучета по чукарите в Ардинско. Интерпол поставя снимката на делтапланериста до тези на дупнишките босове братя Галеви.<br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="431" border="2" src="/documents/newsimages/editor/201502/6-1.jpg" alt="" /><br /> След бягството за Стайко Иванов, наричан от приятелите си &bdquo;човекът птица&quot;, плъзват конспиративни слухове. Смята се, че делтапланеристът е успял да се добере до Италия. С променено име се заселил в Анкона. Благодарение на златните си ръце намерил работа в машиностроителна фабрика, където като изобретател се превърнал в любимец на шефовете.<br /> <br /> Кърджалиецът дори се снимал в научнопопулярен филм, копродукция на японска телевизия и RAI 1. За заснемане на лентата за миграцията на гъските наели Стайко като делтапланерист, който да осигурява водещия Акиле Чезарано. Доброто сърце и лоялността погодили номер на Стайко. Пожелал да се реваншира на свой стар познат бизнесмен, на когото дължал дребни суми. Нашенецът обаче веднага сигнализирал в полицията къде се крие беглецът, издирван от Интерпол. Стайко отървал ареста на косъм. Като в американския екшън &bdquo;Беглецът&quot;, той трябвало да бяга само с дрехите на гърба си. Принудил се да обикаля Европа на стоп, да живее като клошар, споделя приятелката му.<br /> <br /> Според тиражирана конспиративна теория с българина беглец се свързали членове на неаполитанската мафия Камора. Предложили му да работи за тях, като в замяна ще получи закрила. Според една от версиите Иванов избрал убежище в Русия пред това да е мафиот.<br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" height="763" border="2" src="/documents/newsimages/editor/201502/6-2.jpg" alt="" /><br /> Финалът на драмата е още далече. Поредното действие от сагата е от есента на 2014 г., когато адвокат Пламен Димитров внася жалба с № 10026/ 2.09.2014 г. до български главен прокурор Сотир Цацаров. В жалбата се посочват много неизяснени обстоятелства, свързани с казуса и с доказването на невинността на Стайко Иванов. Това дава надежда на приятели и близки, че този път истината ще излезе наяве. За това пледират и стотици хора във Фейсбук групата &bdquo;Справедливост за Стайко Иванов&quot;. Това е последната ни надежда за справедливост, казва Славина Динева, която е внесла жалба и до Международния съд за правата на човека в Страсбург.<br /> <br /> <strong>Приятелката му Славина Динева:</strong><strong> Живее като в &quot;Изкуплението Шоушенк&quot;</strong><br /> <br /> Ако делото тръгне отново, има шанс да се установи, че е невинен. Всеки човек с нормална логика може да прецени, че Стайко не е убиец. За мен той е невинен. Защо не го сложиха на детектора на лъжата?<br /> <br /> Стайко не е убиец, той е изключително мил и внимателен човек. Няма криминално досие, никога не е притежавал оръжие. Веществените доказателства не са събрани както трябва. В пробата от ноктите му са открити няколко частици от капсулен състав, които се различават от този на куршума. На местопрестъплението, на тревата до буса, е имало и петно от кръв, с размери 10 на 20 см. Тя, според Стайко, е била на третия човек, на убиеца, но не е изследвана. Стайко е на мнение, че хасковските криминалисти укриват някого. Защо месец след произшествието Хасковската прокуратура е върнала в Македония микробуса, който е най-важното веществено доказателство? Липсва разследване на личността на убития шофьор.<br /> <br /> Точно беше се пооправил материално, започна да пръска ниви с делтапланера си. В този момент му излезе присъдата, побягна и му отрязаха крилата. За мен това е българската версия на &quot;Изкуплението Шоушенк&quot; по Стивън Кинг. Остра жалба по случая е изпратена и в съда в Страсбург. Надяваме се чуждестранните съдии да вникнат в случая и да преценят правилно нещата. Стайко иска да се върне, но не иска да носи чужда вина и ще се бори истината да излезе наяве. Ако имаше вуйчо владика и чичко паричко, нямаше да се стигне дотук.<br />