Хлябът е светая светих на българската кухня. "Някога бабите ни са месели безквасен (пресен), който е и най-старият, слаган на нашенската трапеза. Пекли са го направо в пепелта и според чуждоземните пътешественици бил невероятно вкусен. Правели с квас (мая), от хмел или нахут, който ставал бял и пухкав", разказва пред "Стандарт" Галя Чохаджиева, главен уредник в отдел Етнография в регионален исторически музей във Велико Търново.
&quot;Хлябът е слънцеликото божество на българите, което не е само насъщна храна за тялото, а и радост за душата, безкръвна жертва за Бога, Богородица и светците&quot;, обяснява историкът Галя Чохаджиева. С него някога укротявали болестите и стихиите, че да са милостиви към човеците. Затова за всички празници сме имали и все още имаме специални хлябове, които се приготвят по точно определен начин. Обредните храни всъщност показват най-старото състояние на нашата кухня.<br /> <strong><br /> Обредните хлябове са три вида</strong><br /> <br /> - същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник).<br /> Българската традиция повелява готвенето за Бъдни вечер да започне в ранни зори. Брашното за обредните хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна &quot;мълчана вода&quot;, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата, е украсена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, кошарата. Третият тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Историците подчертават, че Бъдни вечер е истински приказна нощ, в която<br /> <br /> <strong>всичко, която се прави, яде и изрича, е магия</strong><br /> <br /> В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите, обясняват историците. Първите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая, лещата, маслините, чесъна и лука, както и към овчето и дивечовото месо, рибата, млякото, маслото, сиренето и меда. Славяните, които са били земеделци, са ни &quot;дали&quot; повечето тестени произведения, сачовете и кашите. Те са познавали груханата пшеница, която днес наричаме булгур, както и някои бобови растения. Били са признати производители на зеле. От тях сме се научили да ценим говеждото и свинското. Славянско наследство е и баницата, която ние днес сме осъвременили почти до неузнаваемост. Имаме вита, дърпана, наложена баница и баница клин, според начина на приготвяне на корите. А пък според плънката - пататник, чушник, лопушник.<br /> <br /> <strong>РЕЦЕПТА</strong><br /> <br /> Содена пита за Бъдни вечер<br /> <br /> За Бъдни вечер питката трябва да е постна, затова вместо с мая, се замесва със сода, &quot;угасена&quot; в оцет. Ето и продуктите:<br /> <br /> Продукти:<br /> * 2 и 1/2 ч. ч. брашно<br /> * 1 ч.л. сол<br /> * 1 ч.л. сода за хляб<br /> * 1 с.л. оцет<br /> * 3 с.л. олио<br /> * паричка за късмет<br /> <br /> Брашното се пресява и се прави кладенче. В него се слагат солта и олиото и при бавно добавяне на 1 ч.ч. хладка вода се замесва меко тесто. Овалва се в брашно и почива 10 минути. В тестото се поставят паричката, завита във фолио. В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка, като се оставя малко тесто за украса. С вилица се набожда цялата питка, за да не се пукне. От оставеното тесто с намазнени ръце се правят фигурки с традиционни мотиви върху питката - грозд, слънце, кръст. Намазва се с олио и се пече 30-35 минути на 180 градуса. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.<br /> <br />