Тази сцена днес е мрачна, пуста и безмълвна. Осветяват я рядко, само когато дойдат поредните фактори, а с тях и надеждата, че ще има спасение. Те гледат смутено, слушат тъжния разказ, довел до разрухата, кимат разбиращо... И си тръгват. Някои обещават. Пестеливо.
Наскоро тук беше и министърът на културата. Той е актьор. Знае какво е сцена. Съчувства на колегите си, обаче вдига безпомощно рамене и тръгва да играе в “Познай кой ще дойде на вечеря”, но в залата отсреща, която става за събрания, предизборни сбирки, но не и за театър.
Няма голям български артист, откакто в Ямбол официално съществува театър, да не е играл на тази сцена.
Гастролирали са титани, велики гласове са затаявали дъха на публиката
Възторжени аплаузи и сълзи на благодарност... На всичко това е била свидетел тази сцена. Днес тя е в агония. Прилича на предсмъртна. Ще спрем дотук с драмата, която изживяват актьорите в бездомния днес театър “Невена Коканова” в Града на Диана. Ще добавим само, че в желанието си да правят това, което обичат, те са принудени да обикалят квартали и читалища, подобно на някогашните аркашки, само за да го има поредния им спектакъл, поредната среща с публиката. Макар и далеч от рушащия им се дом.
А сега нека се върнем години назад. На 18 ноември 1999 г. една велика актриса ще признае: “Заставам пред сградата на Ямболския театър и ходилата ми изгарят от спомена. През август каменните стълби на входа са като жарава. Изкачих ги боса и стъпих на сцената”.
С тези думи Невена Коканова се раздели завинаги с любимата си ямболска публика. Цял живот не забрави, че точно тя я е възнаградила с първите аплаузи. Тогава, когато никой, най-малко тя самата, е знаела какво предстои. При това реалността не е била оптимистична. Напротив, била е трагична. За нея разказва в спомените си някогашният директор на театъра Крюгер Николов: “На конкурсните изпити за ВИТИЗ ми хареса най-много Невена Коканова. Комисията обаче от недоглеждане я скъса. Когато видях рукналите сълзи по лицето й, предложих да дойде при нас”. Същата покана получава и още един провалил се на изпита - бъдещият “Баш майстор” Кирил Господинов.
Невена за първи път се качва на сцена. (Същата, с която започнахме тъжния си разказ!) Прощъпулникът е успешен, но ще последва театрално събитие, което ще стане по-значимо от мачовете на футболния отбор “Николай Лъсков”.
В постановката на другия си откривател, режисьорът Янаки Стоянов, Невена е Жулиета. Ролята, за която мечтае всяка млада актриса.
Целият град се извървява да види това момиче, което босо 3 часа не слиза от сцената
То сияе от любов, страда, умира. Сред публиката заклети театрали, видели всичко, бършат сълзите си като пъпчиви ученички. Градът, парцалив и прашен, е открил своя кумир. А момичето, което забързано прескача локвите на път за театъра, се е превърнало в ослепителна красавица. “Жулиета, Жулиета” - подвикват влюбените в нея момчетии, щом я зърнат на улицата. Представленията следват едно след друго. Салонът винаги е пълен. И всичко свършва, когато една нощ сред зрителите е големият български режисьор Янко Янков, дошъл да търси героинята си за бъдещия си филм “Години за любов”.
Жулиета си тръгва, за да се върне няколко десетилетия по-късно, посрещната със същата любов и нестихващи аплаузи. Тя играе Абби в пиесата “Под брястовете” на Юджийн О’Нийл. Свидетели на премиерата още помнят думите й: “Това е най-скъпата за мен сцена. От тук ми тръгна всичко”. После коленичила и я целунала.
Преди броени дни в Ямбол завърши театралният фестивал под мотото: “По стъпките на Невена - достойно и красиво”
В една от вечерите на сцената на Общината (тази за събранията) Ангелина Славова представи своя моноспектакъл “Рожденият ден на Рупърт”, донесъл й неотдавна поредния (трети!) “Аскер” на престижната академия. В Ямбол към многобройните й награди бе прибавена още една: “Босоногата Жулиета”. И отново разказът ни ще свърне назад, към старата достолепна сцена. Бъдещата голяма актриса, преди да влезе във ВИТИЗ и да тръгне в големия театър, още в прощъпулника си е тръгнала тъкмо от нея.
За пиесата “Смъртта на председателя на домсъвета” от хърватския драматург Иво Брешан градският театър се нуждае от 4 деца. Ангелина има късмета да е между избраните. Но по-важното е, че в главната роля е самият Георги Парцалев. За един сезон се играят 56 представления из цялата страна. Парцалев не пропуска нито едно. Какво начало само и за малчуганите.
По-късно в математическата гимназия Ангелина ще чуе неведнъж приятелките и учителките си: Ти ще станеш актриса. На същото мнение е и Стефан Данаилов, който я приема в класа си. Сега тя е звезда на Младежкия театър “Николай Бинев”. Гордост за съученичките и роднините си, които атакуваха сцената веднага след финалния й поклон. Цветя, целувки, сълзи от радост...
На такива неща човек никога няма насищане. Останалото Ангелина Славова ще напише така, че да го прочетат всички: “Вчера играх “Рожденият ден на Рупърт” в Ямбол - в града, в който съм била дете и съм се учила - да бъда, да мога, да сбъдвам щастието си да съм обикновен човек със силата на необикновеността да си просто честен, искрен, почтен и трудолюбив човек и тази мирна простота да е твоята радост и удовлетворение...
... Ще разкажа нататък повече за спонтанните си срещи със съученици, приятели, учители, близки, с хора нови, с които се запознах, но и с пораснали съседи от игрите на детството ми... За изненадата да видя и разпозная много от тях, за удивлението да са пристигнали хора от други градове само за да могат да гледат спектакъла (леле!), и за усетения във въздуха техен трепет, възторг, обич...”
Това е! Разказахме ви за една сцена, която днес тежко страда, за две големи актриси, чиито първи стъпки тя още помни, и за един бездомен театър, който стиска зъби и вярва, че утре и на неговата улица ще изгрее слънцето.
Исак ГОЗЕС
