Данъчните намаления за бизнеса влязоха в полезрението на властта. Това може да предизвика раздори между бизнеса и управляващите.

Заради очаквания свръхдефицит в бюджета се търсят възможности за увеличение на приходите.

Един от обсъжданите варианти е да се върнат старите данъчни ставки върху стоките, които временно бяха намалени с различни цели по време на пандемията.

В края на миналата седмица премиерът Николай Денков заяви в телевизионно интервю, че не вижда причина заведенията да продължат да работят с намалена на 9 на сто ставка на ДДС.

Намаление 

При хляба нулевата ставка целеше да не се вдига цената му, но това не се случи. Намаленияг ДДС за ресторантите от 20 на 9 на сто пък трябваше да помогне на бизнеса да се съвземе след COVID кризата, по време на която беше затворен заради въведените ограничителни мерки.

Те пък от своя страна обещаха да осигуряват работещите в заведенията минимум на 800 лв. 

Предложението на управляващите тогава беше 9% ДДС за ресторантьорски или кетъринг услуги, които доставят "приготвена или неприготвена храна" и да действа от 1 юли 2020 до 31 декември 2021 г., но след това беше удължено заради високите цени на тока.

В мотивите за предложената промяна беше записано, че ефектът върху приходите в бюджета би бил намаление с 275 млн. лв. за целия период на действие на мярката. 

За ресторантите обаче това не беше единствената подкрепа. За да им разрешат да работят, в един момент ги задължиха да намалят броя на местата в заведенията, за да има по-голямо разстояние между посетителите. Компенсираха ги с намаление на наемите в общинските помещения, както и на по-ниска такса тротоарно право. Видимо обаче намаление на броя на местата не беше усетено.  

Три години 

Три години по-късно след въвеждане на намалената ставка резултат поне видимо няма. Нито цените паднаха, но и никой не обеща това да стане. Да, заведенията останаха отворени, успяха да спасят бизнеса си, но трудностите с намирането на работна ръка се задълбочават.

Причината е, че минималната заплата за страната вече е колкото минималния осигурителен доход за сектора. А след Нова година може и да го мине. Сервитьорите по заведенията не взимат повече от 1000-1200 лева заплата, и то тези с опит, като разчитат основно на бакшиши, за да си докарат нормален доход.

Няма желаещи, защото и работното време в повечето заведения е до късно вечер. А едва ли много от работещите могат да се похвалят с някакви социални придобивки като здравна застраховка, ваучери за храна или такси за късната смяна. Общо взето, младите в сектора разчитат на бакшиш и на приятел, който да поеме прибирането им.

Далеч по-изгодно би било да се хванат на работа в хранителна верига, където заплатата започва от 1800 лева и расте всяка година, а и условията за работника са много по-добри. За тези, които знаят чужди езици, пък има още по-изгодни позиции в кол центрове, където стартовото възнаграждение е над 2000 лв. 

Тези факти показват една от причините секторът, свързан с хранене и развлечения, да намира все по-трудно работници. Възнагражденията са малки, надценките в заведенията големи, а качеството куца, защото обучените кадри бягат. 

Позиция 

Позицията на бизнеса обаче е, че 2023-та е първата година, в която работим без рестрикции, заяви Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията. Няма никаква реклама, няма средства за инвестиции, в Плана за възстановяване и устойчивост не съществува думата "туризъм“.

Според Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация събраните приходи от ДДС в туризма се увеличили след въвеждането на ставката от 9 на сто, въпреки че тя е по-ниска. Според браншовата организация мярката е помогнала за изсветляването на сектора и за увеличаването на събираемостта.

От асоциацията недоумяват защо изобщо се обсъжда повишаване на ДДС за сектора и напомнят, че в своите интервюта и министърът на туризма Зарица Динкова заявява, че е против подобна промяна. Представителите на бранша се надяват, че министър Динкова ще отстоява позицията си в Министерския съвет.

Също така от организацията настояват да бъдат изслушани аргументи за това защо трябва ДДС за ресторанти и заведения, както и за другите видове туризъм, които се ползваха от по-ниската ставка, да остане трайно 9 на сто.

От БХРА изтъкват, че за разлика от другите европейски страни българският туризъм е „платил“ намалението на ДДС с увеличението на осигурителния праг, в т.ч. и на хотелиерите. В момента ДДС за кетъринг и ресторанти в ЕС е намален до ставки от порядъка на 4-5 на сто, припомнят от организацията.

Надценката в ресторантьорския бранш е с високи стойности, има голяма разлика между стойността на фактурите по придобиване и реализирания стокооборот, обяснява зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Това води до нисък данъчен кредит и оттам до голямо данъчно задължение.

При нормални икономически обстоятелства това не би създавало проблеми в бранша. Но върху цената на труда не се начислява ДДС и не се ползва данъчен кредит. А високият процент на ДДС и високите нива на труда изяждат принадената стойност. За огромна част от данъчно задължените субекти, като малките и средните фирми и търговски обекти, това е фатално и те се оказват пред избора да фалират и затворят или да преминат в сивия сектор, заявиха от БХРА.

Бюджетът не губи нищо

Няма загуба за държавата от намаления ДДС за заведенията, даже е на печалба. Това каза пред „Телеграф“ председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов преди дни. Той коментира настояването на финансисти и анализатори да се премахне отстъпката:

„Тази мантра е на знайни и незнайни анализатори, които гостуват в телевизионни студия и се изказват как 6 млрд. е дупката в бюджета и затова трябва да върнем ДДС на ресторантите. Тя би била 200 млн. лв., но всичките ни показатели са в плюс, така че ние надвнасяме“, заяви той. Алибегов коментира, че от 14 години хотелите са на 9% ДДС. „Да сте усетили намаление в цената на спането“, попита той.

Председателят изрази недоумение, че в цяла Европа хотелиерството и ресторантьорството е един бизнес, а не два различни бранша и подчерта, че в 25 страни от 27-те са с намалена ставка.

Васил Велев: Социалното подпомагане не трябва да е през данъците

Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, че данъците трябва да бъдат събирани ефективно, коментира Васил Велев, председател на асоциацията. И с парите от събраните данъци да се прави социална политика, а не с данъците, поясни той.

Намаляваме ДДС на хляба, насъщен наш, за всички - и за бедните, и за богатите. Тоест взимаме от богатите по-малко пари.

По-добре е да вземем от всички и с парите от тях да правим социална политика, да дадем на тези, които имат най-много нужда. Нашата позиция е, че трябва да бъдат възстановени ставките, които бяха временно намалени, защото имаше пандемия, затворени бизнеси, но тези причини са отпаднали. Дори и нищо да не направят, тези намалени ставки изтичат в края на тази година.