Страницата в “Над 55” е твърде малка, за да събере думите, с които бих могла да опиша истинската рибанска сватба. Но и да имаше място, едва ли журналистическото ми перо би пресъздало емоцията, вълненията, енергията и атмосферата, която изпълва ефира наоколо. Това просто трябва да се преживее...

Който не е бил на рибанска сватба в Рибново, значи изобщо не знае какво е сватба! 

... Чувате ли музиката, натам вървете, напътват ме старците, седнали на припек в центъра на родопското село.

Чудя се как ще сколасам да бъда на две места едновременно, хем пред къщата на Джемал, хем да не изпусна тайнството на гизденето на булката. Както вече писах в предишния ни брой, на тържеството в първия ден от сватбата - когато родителите на Джемал черпиха цяло село, се запознах с безкрайно симпатичните лели на булката, които ме поканиха в къщата на Гелината, за да бъда свидетел на тази невероятна традиция, оцеляла през вековете, но спряла, по заповед на Политбюро на ЦК на БКП, за 32 години по времето на социализма в България. 

Та хорото в центъра на селото се вие, върви черпнята от страна на булката. 

Още по тъмни доби жените от женската рода точат баници

И се понасят с огромните тави като дар и за почерпка, та да не остане никой гладен. Солени, сладки, с тиква, с ябълки и зелници с ръчно точени кори са кулинарните изкушения. И никой не може да остане безразличен към случващото се. 

Докато по-възрастните жени инспектират и сравняват прикята - чеиза, и строго следят за спазването на обичая, цялото село се е събрало на мегдана за тържественото хоро. Наоколо напето стъпват роднините на жениха с богати дарове на ръце.

По улицата отдолу се чуват зурни и тъпани. Оркестърът е предвождан от синия родов байрак на фамилията на младоженеца Джемал, който води сватбеното шествие, заобиколен от приятели и роднини.

Пред дома на булката ги чака барикада, съвсем напряко на улицата е паркиран джип, огромна дървена стълба препречва пътя на момчетата. Налага се бащата на булката да откупува даровете от момчетата, които ги носят, закачени на дълги пръти.

По същото време в къщата се извършва женското тайнство, до което не се допускат външни лица, камо ли мъже. Някак си тези хора ми се довериха и ме пуснаха да присъствам на изписването на Гелината. Полагат булката на леглото, най-близките посветени в ритуала жени нанасят на лицето й дебел слой крем и върху него започват да рисуват с мъниста цветя, изписват веждите й с пайети. Около шията й връзват златен ширит.  

Долу пред къщата улицата е изпълнена с народ, а красивата невеста се усмихва притеснено и поглежда към приятелките си от детинство. Днес тя напуска бащиния си дом и влиза в къщата на Джемал, всъщност собствения си дом, където ще отгледа челядта. Булката е нагиздена, облечена и забулена. Майка й, която бди наоколо, се опитва да я успокои. От този миг нататък ще предаде свидното си дете на друг род. А Гелината ще трябва да се довери на избраника си, свекъра и свекървата, които ще я преведат през цялото село със затворени очи. И тук, както в приказките, обувките на Фатме са пълни с пари.

Джемал извежда писаната булка, а тя, пременена, с воал и гирлянди, стиска очи и държи в ръце огледало. 

В него трябва да гледа само себе си, да се възхити колко е красива, и настрани да не поглежда, обясняват ми рибанките 

Отвън децата се задъхват от вълнение кога ще видят Гелината. 

Отново близките роднини даряват младоженците, Гелината в знак на благодарност им целува ръка. Вечерта шествието потегля към дома на жениха, където ще ги венчае ходжата.

“Може да не ви се вярва, но при нас булките са девици и се пазят до нощта на сватбата. Може би затова и разводите са едно на сто”, категорична е баба Фатма. А тук в селото свято се спазва “мъжката дума”. Ако някой мъж даде тържествено обещание, никога не го престъпва. Наоколо се носят закачливите пожелания на сватбарите към Джемал и “Във всяко кьошенце по детенце”. 

... Веселбата продължава до среднощ. Алкохол няма, но има такива, които пият, знае се кои са - ако не се оливат, им се сипва. Не е прието жените да пият, от мюсюлманска гледна точка е забранено. За тези, които не могат да пият, има абсолютна забрана от ходжата.

И да, тук е пълно с много млади хора и дечица, които радват очите на нас, гостите на с. Рибново. За демографски проблем и дума не може да става. 

В средното училище “Йордан Йовков” учат 540 деца от 1-ви до 12-и клас. Повечето от тях си остават в Рибново. 

“Около 30 процента от абитуриентите се записват да продължат образованието си във висше учебно заведение, но доста от тях се отказват. Останалите млади хора започват работа. Предпочитаните специалности са дентална медицина, лекари имаме, юридически специалности и строителство, най-предпочитани са педагогическите специалности, защото там се предполага, че има най-голям шанс за реализация”, споделя ми директорът на училището Манчо Джуркин. Той е историк и сякаш е най-подходящият местен човек, който може да ми разкаже за тукашните необичайни обичаи. 

“В Рибново няма нито един човек, който да изповядва християнство, нямаме турци, нямаме и нито един циганин. Всички тук са българи, които изповядват ислям - българомохамедани, помаци”. Питам го откъде идва това наименование помаци, а той ме осветлява: 

Помъчен народ, 100 процента българско население, което е приело исляма насила, помаците губят вярата, но си запазват езика 

Дълбока тема е тази - националност и етнос. За мен е важно, че ние тук в Рибново и региона сме българи. По нашите земи, а и на Балканите от векове ври и кипи, има родови войни, независимо от религията и във всички етноси”. 

Да разбирам ли, че не се турчеят, както повечето непросветени мислят, питам. 

“Не, категорично не, при нас майчиният език е български, това се отнася до районите в Североизточна България. Там са гагаузи, те запазват християнската си вяра, но говорят турски. В района на Шабла например си гледат и прасета, пият алкохол и т.н. В района на Кърджали пък някои се изживяват като турци. Там, след оттеглянето на османците, много етнически турци са предпочели да останат по нашите земи и да приемат българско поданство. Има цели родове българомохамедани, които след насилственото им преименуване започнаха да се турчеят. И се създава напрежение, но тук в България между обикновените хора няма непоносимост на верска основа

Ние нямаме радикален ислям и нищо общо нямат религиите, защото ислям и християнство са едно и също, виновни за разделението, където го има, са политиците. Но това са исторически теми, аз работя по този въпрос от години с проф. Павлов, акад. Георги Марков, с проф. Матанов от Софийския университет. 

Защото помашкото население е най-непризнато в България - християните казват - те са турци, турците казват - това са гяури. Помаците са свои сред чужди и чужди сред свои. 

Традицията на Рибанските сватби е прекъсната през 70-те години до 1991 г. Не, че не са се женили. Но с едни такива магнетофони, забранени бяха оркестрите, нямаше жива музика. Аз например така съм се женил, големи глупости имаше едно време”, смее се той. 

“На венчавката деверът вдига булото, а молитвата на ходжата е на арабски. Младоженците се заклеват във вярност, обещават си да се подкрепят в здраве и болест, в зло и добро. Гелината поставя и условия, нещо като предбрачен договор - ако нещо стане, да бъде подсигурена. Също както при църковните бракове при християните. 

Преподава се религия и ислям по утвърдени учебници от Министерството на образованието още през 1998 - 2000 г. Ние живеем в християнска държава, пътуваме по Европа и по целия свят. Учим децата на общочовешките ценности, в сила са Десетте божи заповеди, които са абсолютно еднакви и в католицизма, и в източното православие, и в исляма. 

Мъжете са гурбетчии и изкарват много пари, подсигуряват изцяло семейството, а 95 на сто от жените остават вкъщи да гледат домакинството, да възпитават децата, да помагат на възрастните си роднини. Само една малка част от тях работят - като лекари, учителки, възпитателки, а вече върви надомната работа, така че не се ограничават”, уверява ме Манчо Джуркин. 

А животът продължава с надежда за едно по-добро бъдеще.

Текст и снимки Паулина БОЯНОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук