Регистърът на педофили в България беше въведен в началото на тази година като една от стъпките на страната ни в борбата с педофилията. Психолози обаче са скептични доколко тази мярка би била ефективна сама по себе си и няма ли да бъде тя едно откъслечно действие, което би било просто още една административна, но неползотворна мярка.
Какво прави България в ситуация, в която все по-често чуваме за случаи на педофилия? И какво правят другите страни?
Това е една история, разказана от майка. Трудна за слушане, защото показва как едно дете може за кратко да бъде заблудено от педофил. Момиче на 12 години, което един ден получило съобщение в TikTok. „Той я е последвал. В началото й казал, че е на 13, после беше станал на 15, после беше на 18”, разказва майката. 18-годишният обаче се оказва на 50." Само две години по-голям от бащата на момичето.
„Другото, което ме шокира, беше, че говори на религиозни теми. И то с часове. И се затваря в стаята сама. До такава степен я е манипулирал. Тя се чувстваше длъжна да му отговаря на теми за религии, приятелство, любов, секс, да говори с едно 12-годишно дете.
Теми като, че съществува рай и ад, че Господ повелявал, че можеш да спиш до голо момиче, което е само на 10, че Господ обича всички свои деца, няма значение възрастта, за любовта няма граници. И после си каза, че му е казала къде живее, в кое училище ходи, програмата си за деня, как се прибира, откъде се прибира, че харесва танци, че остава да спи понякога при баба си…
А той е казвал, че ние искаме да отнемем нейното щастие, че ние не искаме да я направим щастлива. Че той е единственият, който може да я направи щастлива”, споделя още майката.
След намесата и на ГДБОП детето й разбира, че нейната онлайн връзка е с човек не на 18, а на 50. Сега той е арестуван и би трябвало да е част от чисто новия регистър на педофилите, който държавата въведе.
Колко души са част от този регистър обаче не е ясно – няма нито една институция в страната, която да ни даде информация за броя на осъдените педофили. Каква работа върши този списък – също е под въпрос. И криминални психолози, и юристи задават този въпрос.
„Притеснително е това, че тя е почти нулева, защото създаването на един регистър е действие откъслечно. Не върши това, което би трябвало да върши. Да, ще има някакъв списък с хора, които са имали такива присъди, но да имаш такъв списък не е превенция и не е контрол. Ние ще имаме извършители на подобни престъпления, които след като излязат от затвора, ще бъдат в някакъв списък, но никой няма да контролира тяхното поведение. Те няма да получат терапия, за да удържат импулсите”, смята криминалният психолог Велина Владимирова.
Как се справят други страни в борбата с педофилията?
Когато бъде осъден сексуален насилник, след излежаване на присъда той трябва да спазва някои от следните рестрикции:
- Нямат право да приближават училища;
- Нямат право да използват градски транспорт в часове, в които се возят най-много ученици;
- Нямат право да посещават детски площадки в определен часови диапазон;
- Нямат право да бъдат навън след 22:00 часа;
- Посещават задължителна терапия, за да успеят да овладеят тези импулси, които иначе биха ги върнали обратно в затвора.
Велина Владимирова допълва още мерки, които според нея успешно се прилагат в някои държави.
"Местиш се в нов квартал – можеш да направиш проверка колко регистрирани сексуални насилници или педофили има в този квартал, тяхната снимка. И ти можеш да вземеш информирано решение да живееш ли там или не. Можеш да предупредиш децата си – ето, това е човекът, когото, ако видите, искам веднага да ми звъннете или да се приберете… Тоест ти живееш много по-информирано".
Каква е картината у нас?
Оказва се, че МВР не могат да предоставят статистика, която да онагледи ситуацията у нас. Липсват данни колко души в България са ефективно осъдени за педофилия според регистъра.
За да стане изобщо част от регистъра на педофилите, човек първо трябва да бъде осъден. А това у нас се оказва една от най-трудните задачи. В съда обикновено липсват конкретни доказателства, защото жертвите на педофилия не са записали случаите, нямат следи по тялото си, тъй като не са отишли веднага в районното управление.
Случай без последствие е следващият. Автобус в Благоевград. Посред бял ден, 12-годишно момиче и един мъж на 70. „Не помня деня, обаче никога не съм го изпитвала това чувство, никога не ми се е случвало.
На мен той ми изглеждаше към 75-76, някъде там. Стар човек. Не знам на колко, но изглеждаше стар. Имаше бяла брада, имаше бяла коса. Стар човек.
Първо пита „къде отиваш”, аз казах „по работа” и се отдръпнах. Започна да ме докосва по бедрото, да ме пита дали искам пари, дали искам да ми купи нещо, да сляза с него на следващата спирка. Аз отказах и се отдръпнах отново, но той пак ме докосна по бедрото и ме попита дали искам да сляза на автогарата и да отидем някъде. Започнах да треперя, не знаех какво да направя, дали да избягам отзад в автобуса, но не знаех какво може да ми направи”, разказва момичето.
Спасява я случайността, че там е имало и други хора. Имало е видеонаблюдение. Оказва се обаче, че видеокамерата изобщо не е работила. Майката подава жалба, задържали са за кратко мъжа, но денонощие по-късно той отново е по улиците и отново среща момичето.
„За съжаление този човек е в нашия квартал, тя все още не го е преживяла, случвало се е да се разминаваме на един тротоар – метър разстояние един срещу друг и тя се стъписва и не знае как да реагира. И вече след тази случка ще ходя всяка вечер да я прибирам”, разказва майката на момичето.
Междувременно Силвия разбира, че същият мъж настоятелно ухажва друго малолетно момиче. Разследващите все още не са я извикали, за да се запознае с всички документи и по нейния случай засега няма никакво развитие.
Това е финалът на редица такива истории, в които педофилите не са признати за педофили от държавата и съответно ги няма в регистъра.
Капан за педофилите
Докато държавата бори педофилията с регистър, млади мъже са взели правосъдието в свои ръце. Те създават фалшиви профили на малки момичета в социалните мрежи и умишлено отговарят на поканите на възрастни мъже. В архива им се пазят ужасяващи разговори. "Не може ние за 5 години, всички групи да сме хванали над... сигурно 300. Има ли сме случаи, в които сме ги хващали със служителите на МВР, но става така че само се хващат и се пускат. (...) Двама или трима са с ефективна присъда."
Ето един от тях:
- Здравей, сладурче, какво правиш, мило?
- Ами нищо, ти?
- Каква телевизия имаш? Защото има канали за възрастни, гледала ли си?
- Не.
- Гледай да видиш… На 1-ви ще съм сам цял ден, можем спокойно да се чуем тогава. След училище. Ти в друга стая ли спиш?
- Да.
- Е, хубаво, можем да си говорим тогава преди да спинкаш. Аз одеве ти говорих за едни канали... Можеш да гледаш там какво правят мацките и мъжете и да се кефиш.
- Кой клас си сега ти?
- 7-и.
- Мхм. Ще те целувам, ще те галя, ще те гушкам, ще те ***, да се настроиш и тогава. Имам голям опит с живота и с жените изобщо. Аз съм човек с опит, освен това съм добронамерен към теб… И искам най-доброто за теб.
- Ти на колко години си сега?
- 60.
- Ще си помислиш по нещата, ще измислиш нещо. Ти си душичка, заслужаваш го и ти го пожелавам. Ще дойда да те видя. Ще си говорим, ще се запознаваме, каквото решим да правим – от нас си зависи. Нищо лошо няма да правим. Ти с каква косичка си, как си, що си, да имам представа като те видя?
- Ами не е много дълга.
- Добре, миличко. Обичкам си те много като другарче и искам да си здравичко и щастливичко.
