Всяка година стотици българи губят живота си заради късно диагностициран и нелекуван хепатит В и С, алармират лекари и пациентски организации. През 2024 г. едва 752-ма души са получили лечение за хепатит С, при необходими над 9000 пациенти, за да се постигнат целите за елиминиране на вируса като обществена заплаха.
Безсимптомно начало и сериозни последствия
Хепатит В и С често протичат без симптоми в ранните стадии, което забавя поставянето на диагнозата.
„Те проникват в тялото, черният дроб не успява да ги елиминира и започва увреждане, което може да продължи десетилетия. Едва след 5-10 години започват симптоми като умора, депресия и болки по ставите,“ обяснява проф. д-р Красимир Антонов, хепатолог.
При липса на лечение инфекцията може да прогресира до цироза или чернодробна недостатъчност, дори и при пациенти, които са се излекували от вируса.
Късно лечение – дълъг и сложен процес
Според Силвана Лесидренска, председател на сдружение „ХепАктив“, основен проблем в България е забавянето между диагнозата и началото на лечението.
„Пациентите чакат по 5-6 месеца за стартиране на терапията. Административните процедури са сложни, а липсата на ясен алгоритъм оставя много пациенти без лечение,“ коментира Лесидренска в ефира на Bulgaria ON AIR.
Тя посочва, че всеки трети пациент с хепатит С остава без лечение, тъй като НЗОК не предлага адекватни терапии и не осигурява достатъчно средства за модерни лечения.
Нови терапевтични възможности: Пангенотипна терапия
Съществуват нови методи, които предлагат много по-висока ефективност в лечението на хепатит С.
„Пангенотипната терапия за 8-12 седмици осигурява 98% елиминиране на вируса, но не е ефективна при напреднала цироза,“ казва проф. Антонов.
Според него, при пациенти с хроничен хепатит В има терапии, които спират размножаването на вируса и позволяват на черния дроб да се възстановява. Въпреки това, при прекъсване на лечението инфекцията може да се активира отново.
Ваксинацията – ключов фактор за превенция
Задължителната ваксинация срещу хепатит В в България води до силно намаляване на случаите при младите хора под 25 години, отбелязва проф. Антонов.
„Повечето пациенти с хепатит В са над 35 години. Това поставя въпроса за необходимостта от реваксинация при възрастните,“ допълва той.
За хепатит С няма ваксина, което прави профилактиката и ранната диагностика изключително важни, особено сред рисковите групи – хора, използващи венозни наркотици, и тези с множество кръвопреливания.
Необходими промени в здравната политика
Лекари и пациентски организации настояват за:
-
Съкращаване на времето от диагностика до лечение – намаляване на административните пречки и осигуряване на ясни клинични пътеки.
-
Отпадане на чернодробната биопсия като задължително условие за отпускане на медикаменти по НЗОК – съществуват алтернативни, неинвазивни методи за диагностика.
-
Информационни кампании за ползите от ранното изследване и лечение, насочени към рисковите групи и общата популация.
