Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Когато през 1600 година се възкачил на престола, младият и амбициозен датски крал Кристиан IV осъзнал, че се нуждае от подходяща столична резиденция. Разкошният замък Фредериксборг бил на 40 км от Копенхаген, за онези години солидно разстояние, 

ако се изисквала бърза монархическа реакция. А средновековната крепост в центъра на столицата била безнадеждно старомодна.

Кралят купил земя в покрайнините на града за двореца Розенборг с идеята да построи нещо средно между летен палат, замък за развлечения и градина за снабдяване на двора с плодове и зеленчуци. Но първоначалният замисъл излязъл от контрол през следващите десетилетия.

Дворецът бил завършен през 1633 година, съграден в стил холандски ренесанс, типичен за датските постройки от онова време. Кристиан IV доста разбирал от архитектура и при строежа на Розенборг са използвани много от неговите хрумвания. 

Кралят искрено обичал тухленото си отроче и често отсядал в него при посещенията си в Копенхаген. Привързаността му стигнала дотам, че когато бил на смъртен одър във Фредериксборг, заповядал да го пренесат с шейна до Розенборг, за да издъхне в любимата си спалня. 

Замъкът бил използван за кралска резиденция до 1710 година, когато правнукът на Кристиан IV, Фредерик IV, предпочел по-съвременни от гледна точка на удобствата дворци. И превърнал замъка в хранилище за кралските колекции от стъкло, произведения на изкуството, бижута и регалии. 

Ето защо уникалните интериори са се съхранили непокътнати за туристите. Палатът си е късметлия от деня на построяването - никога не е страдал от пожари и разрушения и не само е запазил цялото монархическо наследство, ами е и едно от най-старите здания в Копенхаген, безупречно оцеляло до наши дни. 

След Фредерик IV Розенборг е бил използван за кралска резиденция само в две извънредни ситуации: при пожар в Кристиансборг през 1794 година и при нападението на англичаните срещу Копенхаген през 1801 година. 

През 1838 година замъкът е отворен за посещение като музей. За кралски дворец изглежда доста скромен, всекидневните апартаменти не се отличават с обширни стаи, но пък украсата е зрелищна. Стени и тавани с фрески или с ръчно тъкани тапети-гоблени, фризове от плодове или сплетени цветя, амурчета и русалки. Любителите на старинни мебели ахкат с часове пред скринове с интарзии, инкрустации от седеф и палисандър и забележителни колекции от ордени, порцелан и стъкло.

На първия етаж са личните покои на Кристиан IV и близките му с техни портрети, мебели и лични вещи. На втория - официалните зали на абсолютната монархия. Тронът не е толкова зашеметяващ колкото трите фигури на лъвове от масивно чисто сребро в естествен ръст, които са имали за цел да покажат датската мощ. Гоблените по стените изобразяват победи в морски битки, а стъклени коридорчета водят до стаите за музика, за четене на поезия или за изучаване на астрономия и география. 

В дълбокото подземие на замъка, зад дебела около метър метална врата, е разположена съкровищницата, охранявана от кралски гвардейци. А те наистина има какво да пазят. Парадно седло от чисто сребро, колекция от корони, саби, украсени със скъпоценни камъни, дори вековни вина в нарочна изба. 

Като пристрастена към бижутата дама, бих искала да ви разкажа за сбирката от накити, започнала при кралица София Магдалена, съпругата на Кристиан VI. През 1746 година тя написва в своето завещание, че драгоценностите й не бива да бъдат предавани на конкретен човек, а да бъдат на разположение на актуалната кралица. Последната й воля се изпълнява и до днес. Управляващата в момента Маргарете Втора обикновено носи всички гиздила, когато й се налага да бъде в пълна “парадна униформа” на събития с държавно значение. 

Оригиналните бижута на София Магдалена са били променяни според вкуса на последвалите я кралици. Четири комплекта са се съхранили във вида, който им е придала през 1840 година кралица Каролина Амалия, съпруга на Кристиан VIII. Тя допълнила оригиналните накити на предшественичката си с още скъпоценни камъни в съответствие с модата от онова време. 

Паметникът на Каролина Амалия се издига в розариума на замъка. Тя била втора жена на Кристиан VIII. С първата се развел още преди да се качи на престола. Кралицата обичала музиката, написала много клавирни пиеси. Тя останала изключително популярна и след смъртта на съпруга си, когото преживяла с 33 години. Вдовстващата Каролина Амалия посветила много от времето и богатството си за благотворителност, за болници и сиропиталища. 

Разбира се, нито една съвременна дама не би тръгнала с диаманти като скилидки чесън или изумруди с размерите на кибритена кутийка, но винаги може да им се възхити. Да не говорим за филигранните резби от слонова кост, портретите върху емайл, мечовете с кании, обсипани с рубини, и огърлиците за рицари...

Легендата откъде идва името на Розенборг, в превод от датски - замъкът на розите, е повече от пикантна. Крал Кристиан IV ненапразно наричал любимото си жилище “дворец на удоволствията”. Той се радвал на множество фаворитки. И това не е клюка, а исторически факт - от двете си съпруги и безбройните любовници човекът имал над 20 деца. И ако кралят подарял роза на поредната си избраница, това било знак, че иска да прекара нощта с нея. 

До замъка е разположена Голямата кралска градина. Първоначално била предназначена за закачливи разходки на придворните, но в началото на XVIII век я направили общодостъпна.

Както всеки палат, и Розенборг е заобиколен от защитен ров с вода. При царуването на Кристиан IV там се завъдили шарани, които си плуват и до днес. 

Ровът също така е свързан с една трагична случка от историята на кралското семейство. Бъдещият зет на Кристиан IV, Франц Ранцау, през ноември 1632 година след вечерна забава паднал в канала и се удавил. Казват, че кралят се опитал да го спаси и самият той едва не потънал, но бил издърпан от готвача на замъка. След този нещастен случай принцеса Анна Катарина, която трябвало да се омъжи, починала от мъка. 

Недалеч от Розенборг е казармата на кралските гвардейци. От нея те се отправят към церемонията за смяна на караула около двореца Амалиенборг, резиденцията на сега действащата кралица. Любопитното е, че сред гвардейците от десетина година вече има и момичета. 

Магдалена Гигова