Попълнете търсена ключова дума или фраза

Румен Угрински порасна с още 1 година: В семейството ни най-голям актьор беше баба ми

https://blitz.bg/obshtestvo/rumen-ugrinski-porasna-s-oshche-1-godina-v-semeystvoto-ni-nay-golyam-aktor-beshe-baba-mi_news796094.html Blitz.bg

Години по-късно разбрах, че приказките, които ми разказваше, си ги е измисляла, спомня си с умиление актьорът

София, България 27 Ян. 2021, 13:06 173 прочита 0 коментара
Макар че днес, 25 януари, става на 52, макар че е мъж на място и кибритлия македонец, той все още играе с... кукли. И в това няма нищо странно - Румен Угрински е актьор от Столичния куклен театър, макар да е по-популярен като водещ на телевизионни предавания или пък в ролите си в тв сериалите.
Това, което обаче хората може би не знаят за него, е, че той е прекрасен събеседник и с него винаги е интересно да се поговори.

- Румене, и двамата с брат ти Антонио сте актьори. Случайно съвпадение ли е това, или сте наследили дарбата си от някого?

 - Татко, Бог да го прости, беше доктор, психиатър, а майка ми - педагог. Той страшно обичаше операта, пееше си вкъщи някакви арии. И може да се каже, че пеенето ги е събрало - ходили и двамата в един и същи хор. Майка ми свиреше на акордеон и държеше да предаде уроците си с помощта на музиката и куклите. Всъщност в нашето семейство най-големият актьор беше баба ми. 

- Актриса ли е била?

- О, не, обикновена жена, доста видяла от живота - и най-лошото, и много хубаво. Беше невероятна! Нито една от приказките, които тя ми е разказвала, после не срещнах в книгите. Уж ги имаше основните герои, обаче историите й бяха различни, само нейни си. Слушах ги и я гледах с ококорени очи. Когато пораснах, разбрах, че всъщност си ги е измисляла. (Смее се.)

- И кога за пръв път стъпи на сцената?

- Колкото и тривиално да ти прозвучи, но наистина от дете участвах в един самодеен състав в Благоевград. 

- Съпругата ти Биляна Казакова също е известна актриса, но телевизията безспорно дава по-голяма популярност. Тя не те ли ревнува?

- На мен много ми е странно, защото аз искам да ме ревнува, ама тя не го прави. (Смее се.) Когато водехме с Вальо Танев “Господарите”, по сценарий адреналинките трябваше постоянно да ме закачат, да флиртуват с мен. И аз си мислех, че поне тогава жена ми ще ме ревнува, ама не - тя се радва и е много щастлива. Аз съм този, който повече ревнува, може би от македонската ми жилка, все пак.

- Помня, че в един предишен разговор ми каза, че обичаш да й помагаш в кухнята.

- Обожавам да готвя! Майка ми е невероятен кулинар и тя искаше това да го предаде на съпругата ми и се тормозеше, че тя няма чак такъв интерес, който аз проявявам към кулинарията. Ама аз от малък съм си такъв, обичам да се въртя около кухнята. Вярно, че правя всичко ужасно около себе си, да му мисли, който чисти след моето готвене. (Смее се.) Обаче обичам много да готвя и когато имам възможност, го правя с удоволствие. Е, сега и жена ми се научи да готви прекрасно, така че станахме двама.

- Имаш дъщеричка Анита, сигурно ти е хубаво с две красавици у дома?

- Много е хубаво! Те са моето щастие. Каквито и проблеми да имам през деня, в работата или някаква друга неприятност, мястото, където се успокоявам, е у дома. Вярно, изкарвам си го понякога на тях, но това са ми херувимчетата. Направо е прекрасно! 

- Преди години стана известен в “Пълна лудница” като подполковник Егаси Костов. Помнят ли те още катаджиите в тази роля и как реагират, когато те спрат?

- Спират ме, познават ме и се усмихват. Спомням си, че веднъж дори ми козируваха, нали вече бях подполковник. (Смее се.) Абе, готини са, аз по принцип не карам агресивно, но понякога се случва да наруша някой знак.

- Признаваш, че си притеснителен по характер, сигурно се чувстваш по-спокоен зад паравана в Кукления театър, където играеш?

- Да, има нещо такова, когато не познавам хората, в началото съм доста притеснителен и това ми е било винаги малък проблем. Обаче в Кукления театър отдавна нямаме параван. Един актьор задължително трябва да има самочувствие, обаче някой трябва да му го създаде. Благодарен съм на моите преподаватели в НАТФИЗ, че изградиха това качество у мен. Цялата работа е, че те искаха от нас да извадим индивидуалността, която носим в себе си. Да имаш самочувствието, но не да си надут и да правиш неща, които са нелицеприятни. Аз не харесвам такива силови актьори. 

- Играеш обикновено комедийни образи, а имал ли си тъжни роли?

- Разбира се, и най-тъжната роля в репертоара ми е тази на бащата на Пинокио. С нея спечелих награда на куклен фестивал в Полша.

- С кого от колегите ти е най-приятно да работиш?

- Всеки е различен и с всеки е много любопитно да работиш, великолепни актьори са. Примерно от Вальо Танев има какво да научиш, да откраднеш. Също и от Зуека, той дава много точни съвети с по една-две думи, къде е по-хубаво да натиснеш, за да покажеш образа в по-добра светлина. И Мария Сапунджиева е невероятна актриса. Нищо да не ти говори, само да ти партнира, е достатъчно. Знаеш ли, актьорът е като жената - трябва да умееш да го коткаш и той ще ти се раздаде. (Смее се.) Ако му кажеш една хубава дума, той ще ти го върне десетократно.

- А правите ли си номера, които зрителят не вижда?

- О-о-о, разбира се, редовно. В хода на импровизациите ни хрумват сума ти щуротии. Например някой от нас нарочно застава така, че другият да не може да чете аутокюто и да го закъса с текста. Тогава започва едно щуро импровизиране.

- Аз ти пожелавам весел празник, здраве и щастие. А ти какво би пожелал на нашите читатели в сложното време, в което живеем?

- Всеки има проблеми, сигурно има хора, на които им е много по-трудно... Обаче ако мислиш само за това, се затваряш и можеш да не забележиш щастието. Понякога то е точно зад гърба ти, до тебе, но ти като кон с капаци не го виждаш. Гледаш в друга посока, към съседа, който е по-добре, а завистта е нещо, което те унищожава. Това е най-вредното, променя те като човек, психиката ти променя, здравето ти отива на кино. Това е ужасно. Затова да търсим щастието в дребните неща. Има го!

Щрихи към портрета

Румен Угрински е актьор, кукловод и телевизионен водещ. Роден е на 25 януари 1969 г. в Благоевград, където завършва средното си образование. Отслужил в родната казарма цели 2 г., 3 м. и 8 дни като свързочник-радист. През 1990-а е приет във ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Николина Георгиева. По време на следването си участва в много детски и младежки предавания.

През 1994 г. завършва Академията и получава покана за Централния куклен театър, където работи и до днес. За ролите си в театъра има актьорски и специални награди от международни куклени фестивали в България и чужбина: Награда за куклено актьорско майсторство за ролята на Мититаки в спектакъла “Ние, врабчетата” на 12-ия Международен куклен фестивал “Златният делфин” във Варна, няколко награди от Международния куклен фестивал “Двама са малко, трима са много” в Пловдив. Бил е кукловод в предаването “Говорещи глави” по TV7.

През 2008-а Румен се присъединява към “Господари на ефира” и “Пълна лудница” и внася неподправената си свежест в култовите предавания. Едни от най-популярните му превъплъщения са тези на Майор Егаси Костов и митничаря Спартак Тишански. Участва в късометражни филми, телевизионни сериали, сред които “Тя и той” и “Кафе пауза”, телевизионни и радиореклами. За ролите си в театъра има актьорски и специални награди от куклени фестивали в България и чужбина. Снимал се е в тв сериали като “Английският съсед” по “Канал 1”, “Полицаите на края на града” и др.
Женен е за актрисата Биляна Казакова и има една дъщеря.

Валентина ИВАНОВА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам