75 години навърши големият актьор Руси Чанев, чиито роли в “Авантаж”, “Осъдени души”, “Време разделно”, “Кръвта остава” и “Мера според мера” остават в българската кинокласика. Безспорно той е една от най-интересните личности в българското кино и театър.
Роден е през 1945 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, играе на сцените в Пловдив, после в София - в Младежкия, в Народния и най-дълго в Театър “София”. През 1990 г. с група колеги основава Малък градски театър “Зад канала”, където два сезона е и директор. Има над 100 роли в театъра, телевизията и киното. От 1965 г. започва да се снима и в българското кино.

В “Мера според мера”, който излезе през 1981 г., Руси Чанев се превъплъщава гениално в образа на Дилбер Танас. Говори се, че след премиерата му в София мнозина били буквално сащисани от факта, че много от показаното оспорва написаното в тогавашните учебници по история. А още по-любопитно е, че навремето Тодор Живков искал да спре филма, но преподавателката по западноевропейска литература Надежда Андреева му казва: “Защо, другарю, хубав филм, интелектуалците го харесват...”

В крайна сметка Живков разбира, че не бива да се конфронтира с общественото мнение и не забранява “Мера според мера”. Заради изпълнението си в този филм Чанев усвоява перфектно вардарско-струмишкия диалектен говор. Обучава го майката на Георги Дюлгеров, чийто род е от македонски преселници. Легенди се носят и за това как, преди да участва и в “Авантаж”, също под режисурата на Георги Дюлгеров, Чанев прекарва доста време в компанията на затворници и дори понякога преспива в затвора, за да усети какво е да си престъпник.

Руси е актьор от световна класа, ако беше в по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света, твърди режисьорът Дюлгеров. Руси е актьор, който има харизма, фотогения. 

На екрана е магнетичен за жените

Притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция. Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Много дисциплиниран на снимачната площадка. Винаги идва подготвен. Аз лично съм му много благодарен, твърди режисьорът.
В “Най-дългата нощ”

Руси Чанев се изявява успешно и като писател, драматург и сценарист. Първите му опити са публикувани в сп. “Родна реч”, а по-късно - във в. “Студентска трибуна” и “Народна младеж”. В съавторство е написал за театъра драматизации по белетристични творби, а за киното - сценариите на филмите “Авантаж”, “Мера според мера” и “Зад кадър”. През 1966-а заедно с художника Младен Младенов издава първата си книга - “Три неснимани филма”, както и романа касета “Битак”, за който са отличени с литературната награда “Огнище”.

По повод на разностранните си изяви творецът признава:

- Бих искал нещата, които правя, да са ясни на повече хора. Не ми харесва да ме харесват 10 души, които да обясняват на другите. Мисля за публиката. Ще ми се да вярвам, че ще удържа на принципа си да участвам само в неща, които сам бих отишъл да гледам.

Руси Чанев не обича да дава интервюта, а в последните години въобще ги отказва. Твърди, че има много за казване, но предпочита да го прави сам, а не пред журналисти. Въпреки това отговаря на въпросите на сайта “Площад Славейков” и обяснява причината да избягва срещите си с представителите на медиите.

- Винаги съм се смущавал да давам интервюта и съм избягвал това. Стеснявам се да говоря спонтанно и публично за себе си, макар професията ми да е публична

 - и може би именно затова, защото смятам тази публичност за достатъчна - тя не бива да идва в повече нито на публиката, ни за артиста.

Имам таен грях, разбира се - заслушвам се или зачитам в интервютата на хората. Общо взето ми изглежда, че те се “оправдават”, като че ли изпитват вина, че са направили така или онака или обичат това, а не друго. Да се изповядаш пред свещеника пак е безсмислено, но да ти задават въпроси и да си изливаш душата на групова изповед като на комунистическо партийно събрание е вече ексхибиционистично действие за всеобщо удоволствие. Така че интервютата, които се сипят по медиите, ми се виждат като тази споделена публичност, за която свише сигурно се предполага, че има терапевтичен ефект за общността.

Все пак признавам на тези си години, че и аз съм дал някое и друго интервю. Главно по конкретен повод пред провинциални вестници или радиа. Защо? Защото самият аз съм провинциалист и разбирам и съчувствам на хората по места.
Най обича да работи с режисьора Георги Дюлгеров.

А ето и още от любопитните отговори на актьора, с които е откликнал на сайта:

- Как би изглеждал животът ви, ако решите да го опишете в един фантастичен сценарий?
- Живот като сън, в който се питаш “Всъщност какво става тук?”.

- Днес хората от сцената нямат задръжки и още в началото на кариерата си издават мемоари, вие защо се въздържате?
- Допустимо и простимо е, според мен, само от някой действително важен.

- За кои исторически личности бихте направили игрален филм?
- За Раковски, сериал.

- Кои моменти в живота ви са били специални като рождени дни?
- Почивните дни след успешно свършена дълга напрегната работа.

- По какъв повод бихте викали “Да живей България” извън “Хъшове”?
- По никакъв извън спектакъла.

- Как си представяте края на света?
- Най-сетне нещо наистина оригинално ще стане под слънцето.

За личния си живот актьо-рът също не обича да говори. Женен е за известната от киното и театъра актриса - Невена Мандаджиева, дъщеря на славния театрал Желчо Мандаджиев, навремето директор на Сатиричния театър. Също изключителна актриса, негова съпруга и майка на децата му. За тях се говори, че са страхотна двойка. 

И двамата не цепят басма на когото и да било

Не крият, че споровете им понякога преминават в кресчендо. Рядко играят заедно. Когато се случва, всички в театъра стъпват на пръсти. Били ужасяващи перфекционисти и махнаджии. Невена е сърбала много горчиви попари през живота си - въпреки че е дъщеря на проф. Мандаджиев. Всъщност тя успява не благодарение на това, а въпреки това.

През юни звездата от “Авантаж” написа писмо до Съюза на артистите в България, в което предлага вариант за справяне с коронакризата в сценичните изкуства. “Не искам да изпадам в присъщата ми ирония и да коментирам бомбастичните изказвания по медиите на нашите колеги колко много им се играе и колко им липсва публиката в сегашния момент. Не искам да коментирам детинските изпълнения онлайн, стрийминг и пр. на стихчета и сценки, единствено сякаш с цел да се покаже как и жабата се подковава - за жалост, сравненията с идеите и нивото им на изпълнение с артистите по света ни карат да си оставаме в гьола на нещо по-срамно и от халтура. Призивът ми като идея и идеята ми като призив е: да си затворят салоните в София и да тръгнат по българската провинция. Времето е хубаво. България, както казват, е най-хубавото място на земята и всички не само я харесват, но и обичат, нали?”, пише Чанев в писмото си.

- И като финал, нека завършим с носталгичните думи на Руси Чанев за българското кино:

- Българското кино се прави последните 50 години с пари от държавата. Тя вече няма пари, за кино може да отдели много - много малко, почти не стигат за един игрален филм годишно. Във филмовия процес участваме много професии, освен сценаристи, постановчици и актьори - оператори, режисьори, фотографи, архитекти, художници, оформители, асистенти, електричари, пиротехници, оръжейници, гримьори, консултанти и т.н. Този персонал сега би могъл да работи малко в телевизията, малко - в театрите. Така че филмовите продукции от чужбина, които снимат у нас, освен че носят по някой лев, за да живеят тези хора, дават изключителната възможност все още да се упражняват професиите на съвременно равнище. Трудът се плаща сравнително скромно спрямо онова, което се дава на колегите в чужбина, но пък това е и една от причините европейските и американски продуценти да искат да снимат тук. Дори на това положение да гледаме като на унизителен момент, все пак важно е да поддържаш уменията си, а не да продаваш домати на пазара.

Ива ВАСИЛЕВА