Обичам да се връщам назад в годините. Не за да ги броя, а за да благодаря за възможностите, които съм имала да се окажа на точното място, в точното време, с точните хора. Някои от тях бяха в светлината на прожекторите, други станаха звезди. Няма как да си спомнят младото момиче, което дори не осъзнаваше какъв шанс му поднася съдбата.
Представяте ли си, големият Георги Дюлгеров ме пита: “Я кажи, нали си спортист, какво е “авантаж”? Аз му разяснявам правилата на футбола, а той вече работи по сценария на филма си и ме тества. И мен, и себе си, и другите... И само след няколко месеца - гръм от ясно небе - имаме си наш, роден Гетсби - с бял костюм и арогантен поглед.
“Нашият” Гетсби - Руси Чанев, е една от най-забележителните фигури в съвременното българско театрално и киноизкуство. Роден на 18 септември 1945 г. в Бургас, той израства в семейство с дълбоки театрални корени. Баща му, Георги Чанев, е уважаван актьор, а майка му, Мария, е била балерина. Влиянието на семейната среда предопределя ранния интерес на Руси към сцената.
Когато говори за детството си, той често се връща към думите - към силата на езика, към онази първа усмивка зад книгите.
Майка ми ме научи да обичам българските думи,
казва той. Помни как му подарявали книги, как ги четели заедно вкъщи; спомня си и чувството, че някои думи имат по-малки и по-големи значения - не само кой какво казва, а как го казва.
След завършване на средното си образование Руси Чанев влиза във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, в класа на професор Боян Дановски. Обучението му там, както за много актьори от неговата генерация, е не просто школа за техника, а форма на интелектуалност, на устойчивост, на работа, на развитие.
След дипломирането си през 1967 г. той играе на сцените в Пловдив, Народния театър за младежта, Театър “София”. През 1990 г. заедно с други артисти участва в създаването на Малък градски театър “Зад канала”, където работи и като директор за известно време. Въпреки богатата му творческа биография, неговият личен живот и взаимоотношенията му с колеги и близки често остават в сянка. Чанев е известен със своята скромност и предпочитание да стои извън светлината на прожекторите. Споделя, че се смущава да дава интервюта и винаги ги е избягвал, защото публичността на актьора е напълно достатъчна и не се нуждае от повече
Творческата му философия често е съчетание от дисциплина и вътрешно търсене - нуждата не просто да изиграеш роля, а да я почувстваш, да я огледаш отвътре, да проумееш човека зад думите и зад жестовете. Отзивите за работата му говорят за характерна осанка, за присъствие, което не се забравя; за излъчване, което е резултат от години на работа, на лично търсене, на постановки и срещи.
Въпреки десетките театрални роли, Руси Чанев остава в сърцата и паметта на българите с участието си в едни от най-емблематичните родни филми от края на 60-те и началото на 70-те години. Едно от най-забележителните му превъплъщения е в споменатия вече “Авантаж”, който печели “Сребърна мечка” на Берлинале. Легендата разказва, че за да влезе в ролята на Петела и да усети атмосферата на затворническото ежедневие, актьорът е живял временно зад решетките
За участието му в “Мера според мера” пък може да се напише роман. Както и в “Авантаж”, освен изпълнител на главната роля Чанев е и съсценарист на трисерийния филм. Твърди се, че за ролята на Дилбер Танас актьорът е трябвало да научи и вардарско-струмишкия диалект, което изисква не просто имитация, а вътрешен усет.
На сцената със съпругата си като млади
С риск да подразни готовите да критикуват всеки и всичко, въпреки възрастта си Руси Чанев не се отказва да намира нови начини да се изрази, да предаде, да участва - театър, кино, адаптации, предавания. Когато се захваща с адаптацията на “Под игото” за деца, предназначена за българчетата, живеещи в чужбина, той не го прави просто защото “трябва да се направи”.
Целта му е да направи текста разбираем, но без да го обезличи
Това начинание отнема близо седем години на подготовка и показва неговата ангажираност към културното образование на младото поколение. Чанев споделя, че много от чуждите думи на Вазов, старите конструкции, са част от историческото звучене на българския език, но трябва да бъдат представени така, че да не отблъскват младите. Той работи по адаптацията заедно с дъщеря си, която е филолог, и тази съвместна работа е не просто общ проект, а диалог. Чанев е убеден, че класиката трябва да диша, да има пулс, не само да бъде преведена на по-лесен език
И не пести сили и време - с учители и деца са пробвали текстовете - на репетиции, в училища - чели са, обсъждали са, белязали са места, които звучат “статично”, “далечно”, “твърде тежко” - и са ги направили по-близки, без да ги опростяват грубо. Така според него класиката печели, не губи.
Както повечето стойностни актьори, и Руси Чанев е резервиран към публичността. Той не е човек, който търси сензации, който обича да говори много за личния си живот, за скандали. В интервю за “Хай Клуб” на въпроса защо отказва толкова често да говори пред медиите, той отговаря простичко: “Нямам какво да споделя с читателите”. И това не е арогантност, а по-скоро усещане, че всяка дума, всяка публична изява трябва да има своя тежест, а не да запълва място.
В статията “Извънредният Руси Чанев” в “Kultura newspaper” се казва, че природните му дадености - познаването на езика, добрата дикция, изчистената артикулация, характерната осанка - са само част от това, което прави въздействието му. А онова, което истински остава, е дисциплината, културата, вътрешният избор - да не се откаже от ред, от уважение към текста, към публиката. Но това невинаги е лесно - публичността носи своите “вреди”. Актьорът споделя, че се смущава да бъде център на вниманието, особено когато усеща, че от него се очаква нещо повече само защото е “легенда”
Гневи се, когато има опити да се използва името му за различни каузи и се оказва притиснат между това да приеме и да откаже.
С Георги Дюлгеров
Присъствието на Руси Чанев в културния живот на страната ни не остава незабелязано не само от публиката, но и от институциите. Наградите са не просто признание, а знак, че усилията му са оценени. Едно от големите му отличия е орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен, за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството. А тази година, в навечерието на 80-годишния му юбилей, актьо-рът беше удостоен с Голямата награда на Столична община за изключителни постижения в областта на културата.
Преди две години 78-годишният тогава Чанев обяви, че се връща в театъра - не като някаква нова голяма роля, а като потребност, като живот. “Не съм се спрял”, казваше той с усмивка, когато по питаха какво ще прави.
Само на едно място се е спрял трайно големият актьор - в семейното гнездо. Семейството и особено съпругата му - обичаната актриса Невена Мандаджиева, е основна опора в живота му. Руси Чанев е убеден, че личната му хармония е неразривно свързана с професионалния му успех.
И споделя, че предпочита да пази личния си живот в тайна и не обича да говори публично за семейството си. Въпреки публичния си статус, той успява да запази личния си живот в рамките на семейството и близките приятели.
В интервю за “На фокус” Чанев казва, че животът и театърът са два съседни коридора, едната врата е отворена, другата - очаква да се отвори
Това е неговото усещане за постоянство, за готовност, за нещо, което не можеш да откажеш.
Така е, Дилбер Танасе, не можеш да откажеш на публиката да те обича, на семейството да те подкрепя, на сцената да те иска, на екрана - да те чака. Колкото е нужно...
И ако се питаме какво остава след актьора - това не са само ролите, наградите или сцените. Остава гласът. Тихият, но категоричен глас на човек, който вярва, че думите трябва да имат тежест.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
