И стана чудо! Мъдростите хвръкнаха към небето. Някои се превърнаха в дим, други опушени и поизгорени, се рееха като ранени птици, осъдени на смърт. Народът хукна да ги сбира и не спря, чак докато не дойде народната милиция да го прогони.
Тогава стана ясно, че докато по-голямата част от човечеството се страхува от болести, войни и изравнителните сметки за парното, то има и такива, които треперят като листи пред едни най-обикновени книжни “Люти чушки”. Защото там някой написал: “Сит търбух за наука глух”, а друг нарисувал отдолу прасе, че му сложил и опашка, която волно се мятала като подписа на Тодор Живков. Авангардното решение на творците обаче никак не се харесало на високата порта, в резултат на което те били отлъчени отвсякъде и осъдени на принудителна безработица и глад.
Писачът в случая е Радой Ралин, но думата ни е за рисувача - Борис Димовски. На 20 октомври той трябваше да навърши сто години. Но това така и не стана, защото на 26 март 2007-а чудакът събра кадастроните, перата и туша си, махна ни с ръка и отлетя да разсмива с веселите си рисунки Господа
Отиде си скромен, беден, едни кожа и кости, 55 килограма беше, а в същото време - велик. След него останаха хиляди карикатури по старите вестници, няколко стенописа и примерът как трябва да се живее честно и достойно, което не се случва на хора гъвкави в кръста, със слаби нерви и характери.
Колко талантлив е бил Борис Димовски може да се съди по факта, че спечелил огромната си слава на рисувач само с един процент от таланта си. Останалите 99 използвал, за да се бори с живота. Поне така казваше. А той никак не е бил лек.
Димовски говореше с голяма любов за родното си село. В Яврово прочутите местни първенци не се градират, казваше. Изброяват се само тези, които са учили в София. Между тях десет професори, един, който написа “Диви разкази”, и друг, който изографиса героите от книгата, по теркя й. Но това още нищо не значи:
Според разбиранията на съселяните нито Димовски, нито Хайтов били големи личности: драскач и рисувач - казвали
Истинската гордост за тях бил професорът анатом доктор Гълъбов.
Някога в селото живеели над хиляда души. Почти всичките неграмотни. Майката на художника също не можела да чете и пише и не го карала да учи английски и френски. Все пак, на своя глава, той проговаря немски. Бъдещият художник бил изумен, когато стъпил в Асеновград и видял възрастни жени да четат вестник. Гледката му се сторила абсурдна.
През годините Димовски рисувал всичко, което се изпречи на пътя му: овце, номенклатурчици, мишки, магарета, люти чушки, президенти, ганьовци, депутати. С последните се срещнал, след като земляческият електорат го прати във Великото народно събрание. През мандата направил стотина скици, малко борчове и три изказвания.
Ето един спомен от краткото време, когато художникът е бил във властта: “Правих изложба в Истанбул и докато се усетя, журналистите ме притиснаха: “Господин Димовски, вие сте художник, депутат, какви са доходите ви?”.
Като знам, че един турски парламентарист взема 3000 долара, разбрах, че колкото и да не искам, трябва да излъжа. Тогава вземах 2100 лева. Обърнах ги - сто долара. - Ония ме гледат объркано. Невъзможно. Ами да, сигурно нещо съм сгрешил в пресмятането - отвърнах”.
Макар че излагаше становищата си съвсем спокойно, в парламентарната зала те имаха ефекта на атомна бомба. Още не слязъл от трибуната, и върху него се стоварваше анатемата и отляво, и отдясно. А той искаше нещо съвсем нормално: Тодор Живков да дойде и да даде обяснение за това, което е вършил, военната служба да се намали и да се представи формула, по която народът да се помири.
С пълно болшинство нито едно от тези предложения не се прие
В своя занаят Димовски ценеше норвежкия карикатурист Улбрансон, но не отричаше и таланта на свой братовчед, който, докато пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с мустаци и високи фуражки. В световната класация карикатуристът се поставяше редом до Жан Ефел и още десетина други.
Според приятелите от детинство никога в ранна възраст Борьо не е говорил, че ще става художник, но когато професорът му в Академията Илия Бешков в първи курс видял изографисан от него гол модел, извадил петстотин лева и ги поставил на статива му.
Философ и мъдрец, Борис Димовски беше известен с навика си да прави не това, което трябва, за да е добре, а това, което иска, нищо че ще е зле. Той не отиде с първите ни родни дисиденти на закуска при френския президент Франсоа Митеран, а предпочете обяд с цар Симеон Втори в Мадрид. Това подлуди неговите приятели социалисти, а Величеството му отвърна с покана за сватбата на дъщеря си Калина. Там той се оказал най-бедният от гостите, но това не попречило да го наредят на представителната маса. Защото е Димовски. До него седяла красива мароканска принцеса, която гледал с възхищение и страдал, че не я е срещнал по-рано.
Дали заради факта, че художникът не чуваше добре, а апаратчето, което трябваше да го спасява от глухотата, често беше развалено, ставаше така, че обикновено другите слушаха него.
Думите му сякаш бяха извадени от някой дълбок, неизчерпаем чувал с мъдрости
Мъжът има нужда от девет жени, казваше. И добавяше: Любовта е като отиването на луната, мислиш кой знае какво, а там - само пръст и камъни. Или: Бракът е центрофуга: мъжът излиза от него изпран, изгладен и изстискан. Това е 24-часов работен ден с минимално заплащане.
С Радой Ралин беше приятел, при все че го намираше за пълна своя противоположност: “Винаги съм бил нежен и лоялен в любовта, докато той е повече по спектаклите - казваше. - Види на улицата някоя млада жена и въпреки че е непозната, отдалеч започва да й се радва: “Добър ден, госпожо, колко добре изглеждате, дано ви бисира партньорът ви тази нощ”. Дамата му се усмихва и славата му на съблазнител расте. Той е от Сливен, а аз - селско момче от Родопите. Затова съм по-мълчалив и затворен, но не изключвам да съм имал повече завоевания от него”.
Исак ГОЗЕС
