Поредна атака срещу независимостта на правосъдната система предприемат политически и икономически кръгове чрез зависими от тях съдии. На проведеното на 18-ти септември Общо събрание на политизирания Съюз на съдиите в България, извън официалния дневен ред, е решено инициирането на подписка сред магистратите, с която да се иска оставката на членовете на Висшия съдебен съвет, които през 2017 г. бяха избрани пряко от колегите си, пише "Труд".

Изложеният мотив, че кадровият орган на съдебната власт се е провалил, е абсолютно формален, защото истинската причина за петицията е организирането на саботаж и в крайна сметка провал на избора за нов председател на Върховния касационен съд. Мандатът на настоящия зависим ръководител на Върховния съд Лозан Панов изтича в средата на февруари 2022 г., а ВСС трябва в четвъртък да открие процедура по избор за нов съдия №1.

Макар зависимата върхушка на ССБ да не стои директно зад подписката, информацията за нейното стартиране съвпадна с обръщение на новия Управителен съвет на организацията, което е показателно за това, кои в действителност са авторите на поредното активно мероприятие, целящо овладяването на съдебната власт от задкулисни кръгове, известни със своето корпоративно, медийно и политическо влияние.

Опитът да се саботира избирането на нов председател на ВКС ни най-малко не е изненадващ. От месеци се знае, че двама от най-ревностните пазители на интересите на олигархията във ВСС - Атанаска Дишева и Олга Керелска, отдавна са подписали оставките си. Тяхното подаване се очакваше да стане още след средата на месец юни тази година, когато други двама от членовете на Съдийската колегия - Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, напуснаха. Причината, Дишева и Керелска да не са подали оставките си досега, бе нереализираният план 46-то Народно събрание да събере мнозинство, което да приеме поправки в Закона за съдебната власт за предсрочното разпускане на ВСС.

След като този план претърпя провал, ставаме свидетели на настоящия сценарий. Крайната цел е бройката на членовете на ВСС да падне поне до 17, колкото гласове са необходими за избор на следващия ръководител на ВКС. Тази хипотеза би била възможна, ако към Дишева и Керелска се присъединят и други двама от кадровиците - Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров. Това обаче едва ли ще се случи, особено на фона на нападките, които през целия си мандат Лозан Панов отправя към двамата бивши съдии от ВКС. Освен всичко дотук, акцийката, зад която ССБ само формално не стои, има за цел да попречи и на избора на нови двама кадровици на местата на Шекерджиев и Димитрова, което трябва да се случи след месец.

Предстоящото трагикомично подаване на оставките на Дишева и Керелска освен, че цели провал на процедурата по избор за председател на ВКС, очевидно има за цел и постигането на елементарни политически дивиденти, с оглед на предстоящата трета предизборна кампания за Народно събрание. Задкулисните кръгове, стоящи зад ССБ и зад част от политически формации, търсещи овладяването на съдебната власт чрез избор на зависими членове на ВСС, очевидно имат нужда от време, каквото би могло да се постигне с напускането на Съвета на двете най-яростни бранителки на Лозан Панов - Дишева и Керелска.

Отдавна стана ясно, че уличните партии не предлагат никаква съдебна реформа в отминалите два парламента, а целят овладяването на Темида чрез овластяването на удобни за тях магистрати. И понеже (засега) не успяват да го постигнат, организират настоящия партизански опит за саботаж. Изглежда задкулисието е силно притеснено, че ВСС може да избере истински достоен съдия, който да отмие срама и зависимостите, които българското правосъдие се налага да търпи вече почти седем години, с Лозан Панов начело на Върховния касационен съд.

Задкулисните кукловоди имат нужда от време, за да пробват още в началото на следващия парламент да сменят кадровиците на съдебната власт, а оттам и да инсталират следващия „сламен“ председател на ВКС. Заявка в тази посока вече дава и Янаки Стоилов. Служебният министър на правосъдието се очертава като послушен изпълнител на нарежданията на президента Румен Радев. Няма да е изненада, ако Стоилов номинира удобен за кукловодите кандидат за председател на ВКС.

Това би било прецедент, защото досега нито един представител на изпълнителната власт не си е позволил подобен акт, който макар да е законово допустим, изглежда като опит за намеса в независимостта на съдебната система. Още повече, че държавният глава е този, който подписва и указа за утвърждаване на избрания от съвета председател. Поради това, че правосъдният министър е служебно назначен, то неговата пряка намеса чрез номинация за следващ председател на ВКС, би могло да се тълкува и като опит за овладяване на поста от страна на държавния глава чрез издигането на негово протеже. Още отсега може да се предположи, че ССБ няма да имат нищо против подобен акт, дори напротив, много е вероятно именно те да поискат Янаки Стоилов да прокара техен кандидат за поста.

В опит да спаси разрухата на ССБ и непрестанно спадащия интерес към членство в организацията, този път за председател е избрана административна съдийка, която поне публично не е демонстрирала политическите си пристрастия. Още с първата си активност обаче и новият УС на ССБ показа, че ще е като старият. Заслуга за спада на доверие към ССБ несъмнено имат доскорошният председател Калин Калпакчиев и неговата най-доверена колежка - Весислава Иванова. Двамата записаха имената си като магистратите, освободили от затвора цели шест години и половина предсрочно убиецът Джок Полфрийман. Калпакчиев и Иванова не изневериха на себе си и само преди дни, когато на закрито заседание, заедно с колежката си Величка Цанова, решиха, че убиецът на журналиста Милен Цветков - Кристиян Николов не трябва да е в ареста, а може да си седи вкъщи, докато изчака произнасянето на присъдата си на първа инстанция.
А за това доколко върхушката на ССБ е отговорна към обществото говори и фактът, че едва един-двама от присъстващите на Общото събрание, проведено в салона на Съюза на юристите, спазва противоепидемичните мерки и е бил с поставена маска.