Саманта Рийд Смит (29 юни 1972 - 25 август 1985 г.) е американска ученичка в Манчестър и е обявена в САЩ за “най-младия посланик на Америка”, а в Съветския съюз - “посланик на добра воля”. Тя става световноизвестна, след като написва писмо до Юрий Андропов, изразявайки страховете си от евентуална война между САЩ и СССР.
Андропов отговаря на писмото й и лично я кани да посети СССР. Със значителна подкрепа от медиите в двете страни, след визитата си в Съветския съюз Саманта участва в мирни мероприятия в Япония. Тя написва книгата си “Пътешествие до Съветския съюз” и участва в различни телевизионни предавания.

На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва, заедно с родителите си, и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград и прекарва известно време в Артек, най-големият съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.

Андропов вече е бил сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите й са били изумени от гостоприемството на хората и от присъствието, с което ги удостояват обикновените съветски граждани. 

Говорейки на пресконференция в Москва, Смит заявява, че руснаците били “също като нас“

В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от отделната стая, която й предлагат. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, биват избрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори и учене на руски песни и танци. Тя намира много приятели там, включително и Наташа Каширина от Ленинград, която говори английски свободно.

Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея биват публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Смит става широко известна сред съветските хора.
В Артек приема цветя. 

Когато на 22 юли 1983 г. Смит се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн и популярността й продължава да расте в родната й страна. Тя се превръща в политически и миротворчески активист, води специално детско предаване през 1984 г. на компанията “Дисни”, посветено на политиците, където Смит интервюира няколко кандидати за президентските избори през 1984 г., включително Джордж Макгавърн и Джеси Джексън. 

Ето съдържанието на писмото до Андропов:

Скъпи г-н Андропов,
Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.
Загрижена съм за Русия и Съединените щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте, или не?
Ако не сте, моля, кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих искала да знам защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна.
Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.
Искрено Ваша,
Саманта Смит


Писмото й е публикувано в съветския вестник “Правда” и на 25 април 1983 г. тя получава отговор от Андропов.
На 25 август 1985 г. по време на Полет 1808 на “Бар Харбър Ерлайнс” самолетът извършва неуспешен опит за приземяване. Загиват всичките 6 пътници, сред които и Саманта, която е едва на 13 години.

Загива умно и храбро дете, останало завинаги в паметта на човечеството с детската си инициатива за мир и добросъседство между народите в света.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица