България се тресе от убийства. Знаковите екзекуции винаги са на гребена на вълната. Но има едно такова, за което се говори с години. Мълви много, версии също.
Тук идва мястото на Ботьо Ботев, бивш началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността“, известен като отдел „Убийства“ в дирекцията в София. Кариерата му започва още по тоталитарно време в едноименния отдел на Софийско градско управление на МВР.
Известният криминалист разказа пред Агенция БЛИЦ повече за тази знакова екзекуция:
Ботьо Ботев сложи точка пред БЛИЦ и огласи убиеца на Луканов
Полиция
Ние го попитахме дали е плакал от мъка, от безсилие във връзка с работата си?
Тежък въпрос, но получихме директен отговор.
„Да плачеш? Това е слабо казано. При първата серия на убийствата, които станаха преди доста време в София, когато стана първият, вторият, третият случай и стана ясно, че имаме работа със сериен убиец и ти чувстваш собствената си вина от това, че си неспособен срещу извършителя и че евентуално ще има нова жертва и да се подготвиш.
И се чувстваш безсилен!
И макар че денонощно си работил, аз съм ходил на погребенията, така отстрани, да се надъхаш със злоба - професионална и човешка.
Говоря за серийния убиец Георги Добриянов от Долни Лозен, който вършеше престъпленията около 80-те години. Та мисълта ми е, всяко едно убийство е тежко, няма леко убийство.
Имаме един случай, даже още не бях шеф на отдела, бях работник в отдела по убийства на Софийско, имах една професионална любов - Людмила Равняшка, стюардесата, която поръчва да убият леля й, и която бе осъдена на смърт чрез разстрел.
Убиецът беше едно момче-шофьорче, което беше подвластно на тази жена. То изпълни поръчката й по особено жесток начин.
Много работа беше тогава, това беше един типично криминален случай, със странни мотиви, а тя, Людмила Равняшка, беше една красавица.
Това момче не беше престъпник, но под влияние на омайването от нейна страна то стана престъпник и се получи така, че и двете смъртни присъди се изпълниха, но и двамата не заслужаваха смъртни наказания. Дори Иван Андонов направи прекрасен филм по този случай - "Наследницата".
Кристина Иванова, БЛИЦ
