"Много исках да работя с Тодор Славков. Липсваше през последните години, а днес липсата му е вечна. Но бохемският му дух ще остане завинаги сред нас." Този личен разказ на PR експерта Атанас Лазаров разкрива срещи, пропуснати възможности и спомени от един бохем, останал в историята, както самият той го нарича.
Руски културни вечери и мечтата за сътрудничество с Тодор Славков
Пред няколко години, по време на неформална среща с бизнесмена Христо Крушарски, Атанас Лазаров чува нещо, което ще го преследва за дълго време. "Атанасе, ти трябва да работиш с Тодор Славков – той има силни връзки в Русия. Ще ти отвори врати", му казва Крушарски.
Тогава Лазаров организираше руски културни вечери и концерти в България, целейки да изгради мост между София и Москва. Мечтата му за сътрудничество с Тодор Славков беше напълно логична – Славков бе не само част от елита, но и притежаваше влиянието и контактите, които биха могли да доведат до нови възможности.
Лазаров споделя, че имал възможността да се потопи в света на руската култура, а събитията му събирали артисти, дипломати и любители на руската музика.
Един от най-запомнящите се моменти, които Атанас Лазаров споделя, е концертът на Руслан Вега, вокалист на култовата съветска група "Земляне", който изпълнил живо вечния хит "Трава у дома", и развълнувал публиката, която се върнала във времето на съветската романтика.
Пропуснати срещи и спомен за бохемската личност на Тодор Славков
Макар и мечтаещ да се срещне с Тодор Славков, съдбата не осигурила реализация на тези амбиции. В последните години, Тодор Славков се е оттеглил от светския живот, липсвайки от публичните събития и сякаш се потопил в тишината на личния свят.
И сега, когато го няма сред нас, липсата му е окончателна. Лазаров споделя, че това се е случило твърде скоро, оставяйки в сърцата на мнозина тъга и дълбоко съжаление.
Разказва още как ще помни Тодор Славков с неговата искреност, директен хумор и неизменното "наздраве". Според него, бизнесменът и внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков, беше част от една епоха, която вече си отива, и бе истински герой на своето време – фигура на свобода и непринуденост, каквато е трудно да се повтори в съвременността.
Лазаров споделя и историите на своя приятел Страхил Гановски, които разказват за "Батето", за тези моменти, които сякаш биха могли да станат сценарий за филм. Това са истории за една епоха, която е отминала, но и ще остане в историята на България.
По думите на Атанас Лазаров, някои срещи не се случват, за да остане споменът за тях още по-ярък. Въпреки че не успя да реализира съвместна работа с Тодор Славков, той е убеден, че споменът за него ще бъде част от светската история на България – такава, каквато вече трудно ще се повтори.
