На 82 години в отвъдното се пресели една българка, за която десетилетия наред се твърдеше, че е била най-приближената до Людмила Живкова. Пред нея дъщерята на Първия е разкривала душата си и е споделяла вижданията си по всички въпроси на политиката, културата, образованието и науката.
Името на тази жена е Юлия Попова. Биофизик с няколко открития, шеф на лаборатория в БАН, учен с международна известност. Tя е съпруга на бившия зам.-външен министър по времето на Тодор Живков и шеф на отдел &ldquo;Кадри&rdquo; в МВнР Живко Попов. За експосланика ни в Англия и Чехословакия /тогава/ също се носят легенди. Кадрови офицер от специалния щат на разузнаването, той оглавява службата &bdquo;Културно наследство&rdquo; към ЦК на БКП, в течение е на всички мероприятия по честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, &bdquo;наблюдава&rdquo; и Комитета по вероизповеданията... <br /> <br /> Живко Попов и съпругата му Юлия остават сред най-близките хора до Людмила и когато тя се омъжва за Иван Славков. През 1981 г. обаче &bdquo;принцесата с тюрбана&rdquo; издъхва при недостатъчно изяснени и до днес обстоятелства. Няколко месеца по-късно Живко Попов, който по това време е наш посланик в Прага, е почти отвлечен от специални пратеници на българските тайни служби и откаран със самолет в България, където започва неговата Голгота. След мъчителни разпити и престой в следствието на столичната улица &bdquo;Развигор&rdquo;, човекът, на когото Людмила Живкова приживе е имала изключително доверие, е изправен пред съд заедно с главния секретар на служба &bdquo;Културно наследство&rdquo; Кирил Башлиев, с главния й финансист &ndash; вече покойния Кръстьо Мутафчиев, и с първия &bdquo;зам&rdquo; на Татовата щерка в Комитета за култура &ndash; Емил Александров, също покойник, който е бил и началник на отдел 14-и /т.нар. културно-историческо разузнаване&rdquo;/ в Първо главно управление /ПГУ/ на ДС. Обвиняват ги в присвояване, разхищения и крупни злоупотреби с държавни средства в размер на милиони лева. Най-сурова присъда получава Живко Попов. И въпреки че е със силно влошено здраве, го освобождават едва през 1990 г. Башлиев, Мутафчиев и Александров получават по-малки срокове престой зад решетките. По думите на самия Попов Тодор Живков лично е настоявал да изтърпи наказанието си при строг режим. <br /> <br /> Още докато тече следствието, върху семейството на бившия приближен на Людмила се изсипват ударите на системата, от която те вече не са част и към която никога повече няма да се приобщят. Жилището им в центъра на София, въпреки че е закупено законно, е продадено на безценица на оперния ас Николай Гяуров. Конфискуват им всички налични средства в банки, ценни предмети, мебели, покъщнина... Хора на ДС брутално изхвърлят на улицата Юлия Попова и двете й дъщери &ndash; по-голямата Мая, социолог по образование, а по това време журналист в БНТ, и по-малката &ndash; Юлия, която е още ученичка. Съпругата на Живко Попов е уволнена и от работа. Без средства и подслон, тя се свира с малката си дъщеря в мазето на кооперацията, където е отнетото им семейно жилище. Оцеляват благодарение на помощта на състрадателен роднина, който ги прибира в дома си. <br /> <br /> В средата на 80-те тежък джип блъска първата приятелка на покойната Людмила Живкова на улицата. Пораженията са големи, но тя прескача трапа по чудо. Може би най-вече защото я крепи любовта и отговорността пред мъжа й, който е поставен при нечовешки условия в затвора, и двете й деца. И тази крехка жена, която към края на живота си тежи не повече от 40 кг, пише писма до всички възможни инстанции и мужди посолства, бори се като лъвица за възтържествуването на истината, за доказване на пълната невиновност на съпруга си, за изчистването на името му... Уви &ndash; всички от висшия ешелон на властта отвръщат лице от нея. А повечето дори минават на другия тротоар, когато я видят. <br /> <br /> Според близките на Юлия Попова тя е била приета за рутинни изследвания в болница, където е престояла само няколко дни. Те обаче твърдят, че никой не ги е информирал какви точно процедури са й направени. Мая Попова довери, че майка й влязла напълно здрава в болничното заведение, била изписана с епикриза, от която ставало ясно, че е в отлично за възрастта си здраве и изведнъж... Няколко дни след изписването, без да се оплаква от нищо, Юлия Попова моли съпруга си да я прегърне и... издъхва. <br /> <br /> &bdquo;Това беше страшен удар, огромна изненада за нас. Родителите ми се обичаха толкова много, грижеха се трогателно един за друг, бяха сигурни, че ще доживеят поне до сто години... А сега мама вече я няма. Не знам какво са й направили в болницата. Но няколко дни преди смъртта й ми се присъни сън, в който тя казва на медицинска сестра, че &bdquo;там ще й вземат сърцето и душата&rdquo;. Аз имам пророчески сънища, но сега се укорявам защо не действах според съня си и се съгласих мама да влезе в болница... Защо не си я прибрах още първия ден? Тя наистина беше слабичка, но напълно здрава. Само сая вливали глюкоза, доколкото знам. Сега можеше да е жива...&rdquo;, сподели пред сълзи &bdquo;жената скенер&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Няма я Юлечка!&rdquo;, изплака и 84-годишният Живко Попов. Най-известният затворник от времето на соца с мъка пророни, че оттогава само плачел и нямал сили за нищо. Даже и самият той &bdquo;бил на ръба&rdquo; заради силно влошено от стреса покрай загубата здравословно състояние. <br /> <br /> &bdquo;Почти не мога да вървя. Тръгвам и падам. Добре, че е Мая, защото иначе едва ли бих събрал сили да продължа да живея. Малката ми дъщеря е в Италия, но успя да пристигне за погребението на майка си. С Юлечка живеехме в нейно жилище в София, сега Мая и внучката ми Чара са при мен...&rdquo;, каза пред наш репортер бившият кадровик на Външно.