Ако се позовем на доклада на Държавния департамент на САЩ, посветен на „най-голямата престъпна организация в България „Мултигруп”, в него ще открием смехотворни извадки, част от които са плод на уникалните „разкрития” на мастития журналист от Би Би Си и вестник „Гардиън” Миша Глени, който е бил близък с подземните босове на цяла Източна Европа. Неговите съчинения стоят в основата на въпросния доклад. Репортер на „ШОУ” се поразрови в него.
  
Ето какво е написано за самия Илия Павлов, цитираме: „През 80-те години славните спортисти, медалистите на България на световни първенства и олимпиади – борците, щангистите и боксьорите, години наред с радват на всеобщо признание... Те са големи групи яки момчета, но без никаква друга професия. Илия е един от тях. И са едни от първите, изхвърлени от политическата вихрушка в страната след 1989 г. и бързо забравени. Затова се хващат за бухалките и ги правят своя „професия”... Борците с бухалките са една от най-тъжните истории на българския преход... Илия Павлов има едно изключително качество, което го различава от другите –
 
талантът на добър борец”
 
Истината е, че върхът на борческата кариера на предопределения за велики дела Илия Павлов е републикански шампион. Според написаното от Глени се получава така, че десетките наши световни и олимпийски шампиони не са имали присъщите на Илия Павлов „изключителни” качества?!?
 
 

Снимка: Иван ГРИГОРОВ


Топадвокатката Рени Цанова, пред „ШОУ”, преди 8 години:
Спасих Мултака и Фатик от затвора

Покойната Рени Цанова бе сред емблематичните адвокати у нас. Мнозина я помнят като първия защитник на Тодор Живков веднага след свалянето му от власт през 1989 г. Името й остава за мнозина като на един от най-опитните юристи по наказателни дела у нас. Познаваше в детайли някои от най-зловещите и кървави истории в практиката на родното съдопроизводство. Тя защитаваше Даниела Терзийска, която съдът обвини, че е убила детето си Пепи, защитаваше и Юлия Берберян при едно от делата срещу нея, както и куп неизвестни, но заплетени случаи от горещото ни някога ежедневие. Преди осем години Рени Цанова сподели пред „ШОУ” уникални лични впечатления от първо лице за Илия Павлов, които са надлежно архивирани и сриват много легенди и митове за боса на „Мултигруп”. Припомняме какво каза тогава: „От времето, когато бяха убити Луканов, Илия Павлов, Фатик, по-късно Георги Илиев, разни оръжейни босове и др., всеки, който ги разглежда като отделни, изолирани криминални случаи,
 
или е некомпетентен, или е непочтен
 
Те трябва да се разглеждат в една закономерна последователност. Познавах се добре с Илия Павлов, но никога не съм се докосвала до бизнеса му.


30 декември 1996 г. Илия Павлов посреща своя гост Жарко Кралевич, президент на "Дайнърс клуб Адриатика", на тържество на своята кредитна банка. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Познавам го от 1989 г., когато той и още един човек бяха обвиняеми. Да, той и Фатик, защото после още един път защитавах Фатик, бяха замесени с едно обвинение в кражба на автомобили от западните страни чрез един човек... Те лично не са отивали да крадат, а са участвали в канала, по който ги прехвърлят от България и ги изпращат за Близкия изток, където се продават, но така или иначе Илия Павлов и Фатик бяха замесени в трафик на крадени коли още преди 1989-а. Малко преди Десети ноември. Говоря за финала на делото, а за началото на канала няма как да знам. То по делото нямаше много доказателства - обвинението беше малко така съшито и приведохме много сериозни контрааргументи. Следователят беше едно много интелигентно момче от Националната следствена служба. Обаче Десети ноември си дойде и делото беше спряно. Беше просто прекратено, защото трябваше да се разписват хора, които живеят в чужбина, и т.н. Това сложи началото на едно наше добро познанство. Но
 

Октомври 1995 г. Първата годишнина от основаването на ВИС - в средата е Георги Илиев, вляво от него Николай Цветин. Вдясно е Фатик. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Илия Павлов за мен тогава беше абсолютно никой
 
аз не знаех абсолютно нищо за него. Нищо не предвещаваше, че той ще бъде най-богатият българин. Две думи за човека Илия Павлов: Позволяваше малко повече фриволности, беше по-скоро весел, отколкото надут. Иронизирала съм го за поведението му, в смисъл да не си позволява повече, отколкото му е разрешено.


Адвокат Рени Цанова в компанията на Валери Запрянов и Димитър Станчев (вдясно). Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Знаете легендата за началото на богатството му - за оная подводница, която нарязал на скрап в Малта и така натрупал първоначален капитал?... Като ми я разказа, се усмихнах и го попитах: „А като се събуди и спря да сънуваш, какво се случи?” - Той разбра, че не му повярвах нито дума, и каза:”Ама ти не ми повярва ли?!” – „Ами да, казвам, не повярвах на нито една дума.” И повече никога не сме говорили по този въпрос. В началото изобщо не вярвах, че този човек ще стане най-големият богаташ в България. Ама как да вярвам! Аз не знаех въобще кой е той и какво представлява. За мен той беше някакъв си...
 
просто един обвиняем и нищо повече
 
Взех да се досещам, когато мина време, взех да разбирам с кого си имам работа. Мина известно време, но не много, и Илия ме покани на вечеря. А аз си мисля: „Абе, какво да си говоря с тоя хлапак?!? Но, хайде, ще отида.” И ме заведе в „Драгалевци”. В един от първите частни хотели, на площада в „Драгалевци”, от долната страна - там, където има пицария, малко по-встрани, на пътя между „Драгалевци” и „Бояна”. Ама откъде да знам дали е бил негов, знаех само, че е частен. Качихме се по едни стъпала нагоре. Седнахме на една маса само двамата и тогава за пръв път забелязах нещо, да го наречем повишено внимание към особата му от страна на сервитьори и някакви хора там. Идват, питат го нещо, и си викам: „Абе, тоя като какъв ще да е, та е това внимание към него?!?” И почваме да говорим, Илия Павлов ми благодари за делото, после взе една салфетка от масата, не хартиена, а от плат - колосана и голяма, разтвори я и започна да ми чертае - направи един чертеж. И запълни целия чертеж с имена.
 
С имена!...
 
Не помня всичките, но каза: „Ето тука е еди-кой си, а тук съм аз! Ние започваме организирането на нещата в България!.” - Представяте ли си?!? А аз тогава бях в процес на напускане на кантората си в Търговския дом срещу Съдебната палата - това гето, в което бях прекарала повече от 20 години. И точно в този момент, когато съзнанието ми беше заето с това дали да напусна, къде да отида, как да си намеря нова кантора и с един милион неща, Илия Павлов ми казва: „Виж какво, аз, като работихме заедно по делото, съм с много приятни впечатления от теб. Ние искаме да направим нещо. В това нещо ще има търговия, строителство, внос, износ, всичко, но трябва да има един правен център. Той ще се оглавява от няколко души юристи и аз искам ти да бъдеш този адвокат и да си избереш хората, които ще работят там!”  В началото почти не се зарадвах на предложението. Просто не реагирах.
 

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

После много се зарадвах
 
Тъкмо се чудиш къде да отидеш и някой ти предлага всичко това!... Как да не се зарадвам?! „Набелязал съм няколко места, ми каза Илия, трябва да изберем кое ще бъде най-подходящото”. Останахме още малко в ресторанта на хотела, отидохме си и на другия ден се срещнахме. Ходихме на три места да избираме. Едното беше там, където направиха Първа частна кредитна банка на ул. “Ангел Кънчев”, до Съюза на писателите. Тъкмо започваха да събарят предната част, тоест не предната, ремонтът се правеше вътре. Отидохме с Илия Павлов при Васко Жеков - секретаря на съюза, и си харесахме четири-пет хубави стаи, на мен тогава всичко ми харесваше. Договорихме се да бъде там правният център и като се разделяхме с Илия, се разбрахме да погледна един факс и някакви неща там долу. После ме попита: „Искаш ли да дойдеш в събота на Витоша?” „Какво да правя”, казвам му. „Има един семинар”, отговори ми и се разбрахме аз с кого ще пътувам. Това беше другият човек, с когото бяха обвиняеми. И отидохме на другия ден. Аз не знаех какво ще представлява семинарът и почнах да питам: „Добре де, какви са тия, кой ще присъства на тоя семинар?” - Викат ми: „Ами, в общи линии окръжните ръководства на партията”, т.е. представители на окръжните ръководства. Бързо ни подканиха да влизаме и започна нещо като събеседване. Разглеждахме Указ 56. Беше ми любопитно, че ми дадоха възможност за събеседване и като последна простачка веднага започнах да се обаждам и да изтъквам някакви грешки и недомислия в указа. Обаче, като обявиха почивка, един господин ме извика и ми каза: „Вижте какво, адвокат Цанова, вие не сте тук
 
да си продавате адвокатските номера
 
Ние сме се събрали този указ да го заздравим и да го изпълняваме както трябва, а вие...” - Казах на господина: „Добре, благодаря ви”, и излязох навън. Постоях в коридора, поколебах се за миг дали да тръгна към оная стая, в която Илия ме беше поканил на кафе, но слязох долу и намерих една кола за към София. Така завърши злополучният опит за сътрудничество с Илия Павлов. Може би пет-шест месеца по-късно се видяхме в “Мултиарт” на “Патриарх Евтимий” и “Витоша”. Той ми каза: „Не ми давай обяснение, мисля че те разбирам, аз вече си имам юристи”. Казах: „Да, добре”, не се поинтересувах кои работят за него. Но искам да ви кажа, че ние си останахме добри познати до края на живота му. Винаги е правил две неща - канил ме е на рождения си ден, макар да съм се възползвала само един-два пъти. И второ, виждали сме се по концерти, канил ме е на обяд, но никога повече не ме е занимавал със служебни работи. /Следва продължение/
 

Подготви: Славей Костадинов