Дупнишката Мадона Сашка Васева разплака последователите си с тъжен пост, който написа в личния си фейсбук профил. Певицата, сподели, че се чувства тъжна, а повод за това са големите семейни драми, белязали животът й. Дупнишката Мадона говори за трагичната смърт на брат й, майка й, както и големите неволи, сполетели я през последните години.

Ето какво написа Васева (публикуваме го без редакторска намеса):

„Днес е тъжен ден за мен. Навършват се 12 години от смъртта на моя брат, който почина едва на 36 години качвайки се в едно такси от Дупница до Ресилово. 

След случая моята майка се разболя много тежко и 10 години не излезе от дома си. Отиде си от този свят със болката по непрежалимото и дете. 

От 2013 година започна да се случва с мен нещо което ме вадеше от равновесие. Загубих в следствие на атрофия на зрителния нерв първо едното си око а от 1 година не виждам и с другото око. Виждането ми не е свързано с това да сложа очила и да се реши проблема а очите ми се замъгляват в следствие на запушени кръвоносни съдове към очите ми. И тогава ми се наложи да се изправя пред съдбата на незрящите хора. 

Имам упорит характер и не се отказвам да вървя по-улиците макар и да се спъвам и веднъж се блъснах в една забързана девойка, която в бързането си не ме погледна дори и ме наруга. Тогава аз и отговорих: "Извинявам се но не виждам с очите си" а тя отвърна: " Сложи си очила ма".. Отминах тъжно и си казах на себе си: "Как да сложа очила на слепите си очи?" 

В друг един случай в една мастита фирма ми казаха, че съм се разминала във точните показания за това от къде е минал един автомобил а аз им обясних, че съм сляпа и се возя в джипа като куфар. Служителя беше толкова груб и арогантен, че ме е срам че съм дългогодишен клиент на тази компания. Оплаках се на отдела им човешки ресурси но така и не бе санкциониран. 

Питате ме дали пея като сега не виждам? Да пея, разбира се! Гласа не ми е атрофирал нито визията ... и понеже стана много тъжно ще ви разкажа една смешка: Обичам да ходя в една бирария на 5-те кьошета в София, където е средище на художници.. и там един много известен художник пожела да се запознае с мен и ми каза: "Приятно ми е, аз съм еди кой си..!" Аз му отвърнах: " Съжалявам но не мога да Ви позная, защото не виждам с очите.." а той се пошегува и ми отвърна: " Е кво ти пука, нямаш очи но имаш хубави цици.." (беше подпинал ) 

Да шегата му беше дебелашка ще кажете, но точно такава трябва да ни бъде нагласата към нашите неволи и нещастия. Може нещо да ни се е случило лошо но щом имаме любов може би имаме всичко..Може би не съм в неравностойно положение защото мога да прегръщам, да правя любов и да обичам! 

Завършвам така за да спра сълзата със целувка към всичко онези слепи хора които са били наранявани като мен от хората без душа, а те са истинските незрящи !“.