Вече наближава времето, когато България ще се разлюлее с магнитуд над 7-а степен по Рихтер. Това прогнозират наши учени, цитирани от journey.bg. Територията на България спада към земетръсно опасните зони на земята. По света най-силни и чести са в Тихоокеанския земетръсен пояс - 75-80%. У нас най-рисково е Кресненското дефиле, което тази сутрин бе разлюляно от поредица трусове.
Ние пък сме в центъра на Балканския полуостров, който е най-активният възел в Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс. В него стават останалите 15-20% от трусовете по света. На Балканите обаче те са 2-3 пъти по-слаби и редки, отколкото в най-активните места в Тихоокеанския пояс - Япония, Алеутските острови и Камчатка. Затова районът, включително и страната ни, се числят към вторият ранг на опасните участъци на планетата. <br /> <br /> Земетръсната картина на Балканите е много специфична, смятат учените. По-дълбоките трусове тук са в района на Вранча и Хленската арка, където центърът е на повече от 100 км под земята. В Южна България най-активните райони са в Тракийската низина - Пловдив, Чирпан, Първомай. Според статистиката по количество и честота силните земетресения в България са по-малко, отколкото в Гърция и Турция. Най-мощното разтърсване на Балканите през последните 100 години е било на 4 април 1928 г. в Кресненското дефиле. Магнитудът е 7,8 по скалата на Рихтер, а интензитетът - 10-а степен. <br /> <br /> Експертите от Геофизичния институт на БАН са разработили карти, които очертават огнищните зони, в които могат да станат земетресения. Според тях трусовете се очакват в Маришката, Софийската и Горнооряховската сеизмологична зона. Най-стабилни са най-югоизточните и най-северозападните части на страната. Тъй като не може да се предскаже с точност къде и кога земята ще се разлюлее, учените са открили закон за повторяемостта на земетресенията. <br /> <br /> Според него колкото по-дълго е затишието в един район, толкова по-голяма е вероятността да има катастрофален трус. Не могат да се правят краткосрочни прогнози за земетресенията, твърди Благовеста Бабачкова, сеизмолог от Геофизичния институт на БАН. Възможно е само най-общо да се предвиди къде и колко силно ще се разлюлее земята в следващите 100-200 години. <br /> <br /> Според нея най-опасен е районът на Благоевград и Кресна, където има по няколко труса годишно. Рисков е и Пловдивският регион, сочат данните на сеизмолозите. През 1928 г. там са станали 2 силни земетресения - едното от 6-а, а другото над 8-а степен по скалата на Рихтер. При второто земята се е разкъсала, а много сгради са били сринати. Разрушителни трусове може да има и в Ямболско, твърдят експертите. Прогнозата им е на базата на силното земетресение от 1909 г. Да не забравяме и Горна Оряховица и Стражица, където доста хора останаха без домове през 80-те години. <br /> <br /> В началото на ХХ век в София е имало трус с магнитуд 5,8. Данни за по-силни земетресения тук има и от XIX век, когато много сгради са били разрушени. Не се знае дали земята ще се разтърси фатално във Вранча, казва Бабачкова. Там трусовете са с голяма дълбочина. Това означава, че центърът на земетресението е на повече от 100 км под земята. Затова люлеенето е на много по-голямо разстояние и с по-фатални последствия. По принцип във Вранча земята често се люлее. От пагубен трус засега няма сериозни основания да се боим, смята проф. Людмил Христоски от института. <br /> <br /> Фаталният удар може да дойде и от Гърция и Турция, обяснява Бабачкова. Те били най-опасните земетръсни зони около нас. Земята непрекъснато се люлее в Беломорска Тракия, Солун, Драма. Да не забравяме и Истанбул, който се разтресе зловещо преди 2 години. Най-сериозна е опасността, ако пластовете се раздвижат по граничните райони - в Тракия, около Солун, в Одрин. Тогава у нас ще почнат да падат сгради, предупреждават сеизмолозите. В България ще се усетят и трусовете в Южна Гърция, но щети от тях едва ли ще има, успокоява Бабачкова. Вранча, Турция в района на Мраморно море, цяла Гърция, Адриатическото крайбрежие на Албания и Сърбия са най-застрашителните от земетресения зони на Балканския полуостров. <br /> <br /> В Южна Европа пък най-опасен бил Алпо-Хималайски пояс. Причината е, че там активно се образуват планини. Младите образования се движат, което води до земетресение. Силни трусове може да има и в Португалия, вещаят прогнозите. Доста по-спокойно била земята в Северна Европа. Там трусовете не надвишавали 5-а степен по Рихтер./БЛИЦ<br />