Доц. д-р Румен Бостанджиев е един от най-добрите български сексолози. Лицензиран психотерапевт. Консултант в областта на сексологията и психотерапията. Завършил с отличие  Медицинска академия - София. Специализира сексология в Холандия и Белгия, а през 2008 г. завършва Международната академия по сексуална медицина, проведена в Оксфорд, Лисабон и Рим. Преподавател в Бургаския свободен университет, където  ръководи Лаборатория за психологична подкрепа и развитие. Член на Европейската федерация по сексология, на Българската асоциация по психотерапия,  член на Европейската асоциация по сексуална медицина.  Директор на частен Институт "Интеракт" към Фондация "Сексуалност и здраве". 

- Мит ли е схващането, че жегата пали страстите? 

- Ако говорим за „еротичните страсти“,  би било твърде жалко да очакваме те да се палят само при летни температури. Желанието ни за близост, нежност, любов и удоволствие е четирисезонно и кривата, която следва, рядко е успоредна на температурните криви. По-интересно е защо се опитваме да обясним поведението си все с нещо, което е извън нас. Това звучи по-скоро като оправдание.  

Ако чакаме лятната ваканция, за да „съживим“  замрелия „семеен секс“,  може да се окаже, че не сме избрали най-горещите дни на годината. Някой пък би могъл да се оправдае, че точно жегата го скапва и убива сексуалната му инициатива. 

Истината е, че не температурният, а емоционалният градус на отношенията определя нивото на сексуална активност. Ако интимността е замръзнала, жегата трудно ще подгрее отношенията ни. Тази промяна изисква позитивна воля и от двете страни, а понякога и малко професионална подкрепа. 

- Как летните отпуски се отразяват на интимния живот на българина - съживява ли се тръпката, или по-скоро се появяват търкания? 

- Обикновено през този период заявките за семейна консултация в кабинета ми зачестяват. Ето някои от най-честите препъникамъни за пълноценна еротична връзка по време на лятната ваканция:

- Постоянно присъствие на децата в стаята, в която спят родителите.

- Постоянно присъствие на хора от голяма и шумна компания, която прави невъзможно интимното усамотяване.

- Акцент върху нощните препивания и преяждания, след които човек е неспособен за сексуални подвизи. 

Съчетаването на ваканцията с възможност за еротични преживявания изисква творчески подход и излизане от конвенционалните клишета за плажната скука и среднощните гощавки. 

Най-злокачественият вариант на семейна ваканция е този, в който тя предварително е замислена като неприятно семейно задължение, което обаче няма как да се отмени. В тази постановка другият винаги ще ни е виновен за всичко и да изпълняваме убийствен дует върху изпънатите си нерви е единствената възможност.   

- Опасни или освежаващи са традиционните летни ваканционни мимолетни свалки? 

- Сценарият  със ситуационни запознанства с хора, с които прекарваме заедно почивката си, без очакване тези връзки да продължат, е типичен за семейно необвързани хора, но може да битува и като бленувана фантазия за отегчени до смърт от присъствието си брачни партньори. В мисленето на много хора отношенията, особено еротичните, са главно с утилитарно приложение - „освежих се с една мимолетна връзка“ - сякаш взимаме хладен душ след знойния ден. Човешкото присъствие обаче не е предмет, който може да бъде използван и изхвърлен. Всеки от нас е човешко същество със свободна воля и уникални преживявания, а отношенията, които изграждаме, следват своя, невинаги прогнозируема логика.  

Опасностите се крият в пренебрежителното ни отношение именно към тази уникалност и емоционална непредвидимост на всяка нова среща. Ако не познаваме и не разбираме собствените си преживявания и потребности, ако не зачитаме преживяванията и интересите на другия, ако не сме склонни да партнираме отговорно, не само летните свалки, но и всяка друга човешка връзка би ни изправила пред сериозни разочарования и конфликти. 

- Доколко осезаемо промениха интернет комуникациите традиционните сексуални контакти на българина? 

- Патриархално-родовата ни традиция от времето на Елин-Пелиновите "Гераци", която повелява сексуалните контакти да са единствено в брака, и то предимно с репродуктивна цел, е променена много преди появата на интернет. Виртуалното общуване предоставя допълнителни канали за комуникация. Днес трудно може да чуем оплакването, че някой е останал стар ерген или мома, тъй като в градчето му няма „достойни партньори“.  Чуват се обаче оправдания, че мрежата е пълна с идиоти и затова не си струва да се търсят нови контакти в нея. 

Виртуалната активност е чудесна възможност нашите мисли и изяви да достигнат до неограничен брой хора. Когато обаче не знаем какво точно търсим, най-лесно е да кажем, че не го откриваме. Опитът показва, че хора с ярка индивидуалност, които има какво да споделят с другите и се интересуват от мислите и изявите на себеподобните, много по-лесно установяват пълноценна връзка в мрежата, а от там и реално общуване извън нея. 

- Има ли рецепта за спасяване на интимния ни живот като убежище на стабилност и щастие във въртележката от проблеми, които ни заливат лавинообразно? 

 - Естествено такава рецепта няма как да съществува, колкото и примамливи заглавия да срещаме сред поп-фолк психологичните публикации в пресата и мрежата. 

Човешките отношения са нещо динамично и активно, те няма как да са „убежище“.  Ако мислим за „проблемите“ като за „въртележка“ в парка на ужасите или за лавина,  която постоянно ни залива, никоя връзка не би могла да бъде ефективен заслон. 

Животът неизбежно ни поставя пред предизвикателства, които нелепо наричаме „проблеми“.  Вместо да се запитаме как да посрещнем тези предизвикателства така, че справянето с тях да е стъпка напред в личностното ни развитие, ние може да скрием глави в някое „убежище“ на измамни „стабилност и щастие“.  Този лигав сценарии най-вероятно би довел до разочарование и никаква реанимация на интимния ни живот не би могла „да го спаси“.  

Емоционалната близост, доверието и взаимната загриженост, които споделяме с интимния си партньор, са най-добрата опора в търсенето на ефективни решения на предизвикателствата, пред които непрекъснато ни поставя животът. Ако успяваме да преодоляваме заедно с нашия партньор изпитанията в живота, връзката ни няма да се нуждае от „спасяване“.  Тя няма да е „убежище“, а стартова площадка за нови съвместни проекти и дела, които ни развиват. „Въртележката от проблеми“ би се превърнала в калейдоскоп на приключенията, които осмислят живота ни и правят отношенията ни по-богати и смислени.  

- Къде реално в класацията е любовната мощ на българина? 

- Това, което най-напред ми хрумва като асоциация с този нов термин „любовна мощ“, е потенциалът и силата да обичаме. Да обичаме себе си, да обичаме еротичния си партньор, да обичаме общността, в която живеем. 

Навярно подобна интерпретация няма да се хареса на всеки. Когато говорим за любов и обич, неизбежно мислим и за секс. Но когато изразяваме сексуално желание, невинаги това означава любов - особено когато сексуалните намерения са адресирани към нечия майка. 

Как тогава да измерим „любовната си мощ“? Тези две значения на любовта са диаметрално противоположни - любовта като грижа за себе си и за другия и любовта като „таковане“, в смисъл на прецакване, на себе си и на другия. 

Струва ми се, че в тази втора конотация на понятието „любовна мощ“ бихме могли да оглавим световната класация. Едва ли други нации по света са склонни толкова често да пожелават майките на ближния си, прецаквайки всъщност себе си,  тъй като изразът на омраза, за разлика от израза на любов, никога не води до нещо добро.   

- Доколко размерът има значение за сексуалната магия? 

- Разбира се, че размерът има значение. Особено когато става дума за тази част от „мъжкото ни достойнство“, която няма как да бъде използвана по предназначение, защото надхвърля анатомичните възможности да бъде побрана там, където трябва.  

 Какво правим тогава с „излишъка“? Едно от любимите упражнения в тези случаи е да го демонстрираме на другите като знак на превъзходството ни, на доминирането ни над тях. От древни времена фаличната символика е придобила не толкова еротично, колкото символно значение в борбата за власт и контрол.  

Където и да се обърнете, ще видите хора - мъже и жени, които „си мерят пишките“. Смисълът на този магичен ритуал обаче не е в поканата за споделено удоволствие, а в омагьосване, целящо всяка жаба да си знае гьола и мястото в него.    

- Пречка ли са килограмите и възрастта за пълноценен оргазъм?  

- През последните години научните изследвания върху оргазма напуснаха сферата на гениталното взаимодействие и се пренесоха на терена на невро-физиологичните процеси в мозъка, измервани чрез функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI).  

Тези проучвания категорично показват, че както оргазмът, така и чувството на сексуална удовлетвореност основно зависят от субективните ни преживявания в контекста на междуличностното взаимодействие между еротичните партньори. 

Тези данни са доста обезкуражаващи за тези, които разчитат главно на своя сексуален хардуер. За останалите - убедени привърженици на идеята, че в сексуалното взаимодействие ключови са личната харизма и доброто взаимодействие, нито килограмите, нито възрастта могат да са пречка.  

- Опасни ли са стимулантите? 

- Като „стимуланти“ най-често се определят препаратите, блокиращи ензима фосфодиестераза в пещеристите тела на члена (PDE5 инхибитори). Реално тези препарати нямат никакво стимулиращо действие. Това, което ги прави безценен помощник при несигурна ерекция, е възможността да блокират неблагоприятното въздействие на тревогата и притеснението върху съдовете в члена. Това позволява на мъже, претърпели банална засечка, да имат отново стабилна ерекция, без да влизат в капана на повтарящите се несполуки.  

 Тези препарати са лекарствени средства и поради това се изписват само по лекарска рецепта. Те обаче нямат никакви страховити нежелани ефекти . От години в лаичните среди битува митология за рисковете от използването на подобни средства, която няма нищо общо с реалността.

 Преодоляването на затрудненията с ерекцията обаче изисква цялостна и компетентна оценка на конкретната ситуация при всеки отделен случай. Невинаги гълтането на хапчета е достатъчно, за да се промени проблем, който има и по-сложни индивидуално психологични или междуличностни аспекти. Затова самолечението е нежелано и обикновено неефективно. Най-добри възможности за справяне с подобни проблеми дава консултацията с компетентен специалист в областта на сексологията, каквито у нас, за съжаление, са малцина. 

- Ражда ли се добрият любовник, или това е изкуство, което почти всеки може да усъвършенства? 

- Не познавам добър любовник, който да се е излюпил или да се е самозародил. Еротичното партниране е изкуство, което се овладява цял живот. Някои хора са по-талантливи от други, но емоционалната и социалната компетентност, които са в основата на сексуалната компетентност, се развиват непрекъснато.  

Основните елементи на сексуалната компетентност включват възможността човек да разбира собствените си преживявания и да може да ги регулира. Да е чувствителен към преживяванията на партньорите и да е способен да се адаптира към специфичните особености на всяка конкретна връзка. Добрият любовник е склонен непрекъснато да се учи от опита си, да импровизира и да посреща творчески новите ситуации, а не да следва клишета и заучени стереотипи. 

- Кое е по-вредно - дълго сексуално въздържание или прекаляване с връзките? 

- Зависи от това дали човек ще избере да умре от жажда или ще предпочете да се удави. Сексът не е нещо, което се мери на кило и е необходимо да заковем кантара на „златната среда“.  

- Кой е любимият ви пиперлив виц? 

- Често се сещам за Иванчо, който казва „То и тате го може, ама козата си иска пръч“.

Източник: "Марица"