Село Полена дава трети път курбан на “Ораново” и не чака възмездие

&nbsp;&quot;Оставаха му 5 месеца до пенсия. Чакаше да минат с нетърпение, за да има повече време да се радва на сина си и дъщеря си. Но така и не го дочака&quot;, нареждаха съселяните му. И се готвеха да го изпратят по последния му път в 17 ч следобед. Полена не за пръв път погребва миньор. <br /> <br /> През октомври 2007 г. при подобна трагедия в рудника издъхнаха 43-годишният механик Васил Благоев и 42-годишният майстор копач Владимир Великов. &quot;Защо Господ ни наказва да даваме курбан такива млади, добри и силни мъже? Или наказва тези, дето командват в тази мина, че мислят само за парите, а не за човешкия живот? Нищо не може да ни върне Христо. Дори и да ги обесят началниците на рудника. Пак ще им се размине, така стана и след смъртта на Васко и Влади&quot;, редяха бабите, седнали в градинката до кметството.<br /> <br /> Пред дома на Христо Младенов бе само тъстът му, който не спираше да плаче. &quot;Съсипани сме, като ударени от гръм сме. Не съм бил миньор, не им знам нещата, но не е нормално толкова често&nbsp;да гинат хора като кучета&nbsp;в този рудник. Внукът Методи е голямо момче, но внучката Лора тази есен ще е втори клас. Взехме я при нас, в Рилци, не смеем да й разкрием истината! То как да му я кажеш, ще разбием крехката му психика&quot;, ридаеше 67-годишният Благой Илиев. <br /> <br /> И роднини на Христо, облечени в черно, го прибраха в къщата - да не говори повече. &quot;Ще водим дела до дупка, няма да ги оставим така този път. Не може да гинат хора, а да няма виновни. Та тази мина е гробница, погреба толкова много народ. Дано намерят другите две момчета живи и здрави, че техните близки да не стягат погребения!&quot;, закани се по-младата жена.<br /> <br /> Малко по-късно в мина &quot;Ораново&quot; влезе Методи, синът на Христо - за да прибере дрехите и чехлите на баща си. Братът на миньора пък пресрещна управителя на рудника Валери Манов, за да му се оплаче, че не срещат никакво съдействие от управата, за да организират всичко около тъжния ритуал. &quot;Помогни ни да вземем дрехите на брат ми, стига са ни размотавали, чакахме сума време и пред Съдебна медицина&quot;, сподели мъжът. <br /> <br /> Манов го увери, че друг близък на загиналия е прибрал дрехите му и тръгна към селата на двамата миньори. Оказа се, че никой не е взел дрехите на Христо. &quot;Вижте и снимайте, че ме гледа в очите и ме лъже&quot;, викаше брат му. От рудника се показа Методи, младежът носеше в лявата си ръка чехлите на татко си, а в дясната блузката и късите му панталонки, с които дошъл за последен път на работа. &quot;Ще ги съдим, това обмисляме и ще го направим. Не искам да говоря повече&quot;, промълви той.<br /> <br /> На пейката пред къщата си в Полена плачеше и комшията на Христо - Янко Михайлов. Бивш миньор е, изкарал общо 22 г. в Брежани и в &quot;Ораново&quot;, пенсионирал се жив, но не и здрав, сега взема тавана на пенсиите. &quot;Парите ги давам за лекарства, прекарах инсулт, вземат ни здравето като на робите едно време. Всеки ден съм се кръстил да оцелея и да се прибера при семейството си. Този рудник трябва да се затвори. Вътре няма никакъв контрол, не се спазва никаква техническа безопасност. Гони се планът за добив, но не се укрепва, пестят се пари за сметка на човешкия живот, недопустимо е&quot;, гневеше се бившият миньор. <br /> <br /> Янко е категоричен, че е задължително да има спасителна служба в &quot;Ораново&quot;, а не да чакат 1 час спасителите от Бобов дол. &quot;Докато рудниците бяха държавни, имаше контрол, спазваше се дисциплина и ред. А сега всеки гледа да вземе парите, никой не го е грижа за обикновения работник. Не искам да отчайвам близките на другите двама миньори, които се издирват, но е невъзможно да са живи след толкова време.<br /> <br /> Не се знае тръбата с въздуха дали е стигнала до тях. Но се развива много висока температура, въглищата се загряват и влезе ли кислород, се самозапалват. Лоша работа стана. От добри управници на мината даваме вече трета жертва. Затова трябва да се ликвидира този рудник&quot;, пали се Янко Михайлов. <br /> <br /> В село Полето пък всички оплакваха 41-годишния Асен Стойнев, който никога повече няма да прегърне 13-годишния си син Ангел и съпругата си София. &quot;Много добро и работливо момче, прекрасно семейство бяха. Има двама братя, единият от тях се пенсионира от мината в Брежани. Как можа да се случи такова нещо?&quot;, вайкаха се насядалите пред магазина жени. <br /> <br /> На съседната маса седеше Васил, който се бе прибрал рано сутринта от работа в рудник &quot;Ораново&quot;. Бил трета смяна, цяла нощ работил, за да открият другите двама миньори. &quot;Не ме питайте има ли виновни. Оставете ме. Притеснен съм за работата си, пресата гърми само за тази трагедия. 20 г. вече съм миньор, от 18-годишен съм под земята. Нямам алтернатива. Най-лошото е, че двете момчета, които издирваме, нямат шанс. Имало е да мине&quot;, лаконичен бе 43-годишният мъж.<br /> <br /> В двора на загиналия пък бяха седнали двама мъже, но не им беше до приказки. &quot;Има много виновни - ръководители, собственици, началници. Ще ги съдим докрай. Но се съмняваме да ги накажат, защото няма справедливост.&nbsp;Ще платят и ще им се размине.<br /> <br /> Та затова няма осъдени след предишните две трагедии в рудника, в които загинаха по двама души. Накрая у нас виновен излиза мъртвият, в 16,00 часа ще погребем Асенчо&quot;, нареждаше вуйната на миньора Иванка Кръстева, която също има 11 г. стаж в &quot;Ораново&quot;. Според нея земята пропаднала, защото укрепването било лошо, тъй като се пести от желязо и дървени греди. /БЛИЦ