Представяща себе си като основен морален стълб в съдебната власт Татяна Дончева е била позорно изхвърлена от прокуратурата през пролетта на 1992 година по предложение на тогавашния обвинител №1 Иван Татарчев.
Това става ясно от официални документи, с които БЛИЦ разполага.

Основанията, които посочва Иван Татарчев като мотив пред Висшия съдебен съвет за освобождаването на госпожица Дочева са стряскащи.

"Предлагам на ВСС да прекрати трудовия договор на Татяна Дончева като прокурор при Софийска градска прокуратура, поради липса на професионални качества и морал за заеманата длъжност", категоричен е Татарчев. А думите му сякаш режат с огромен нож амбициите на Дончева да стане част от правоохранителната система на България.

В аргументите си пред съдебните кадровици по отношение на Дончева, главният прокурор Татарчев е изчерпателен, а първият от тях е следният:

"Преназначената от длъжност "зам.-районен прокурор" при Районна прокуратура-Габрово на длъжност "прокурор" при СГП при прокурорски стаж около 2 години (от които 2 години като младши прокурор) при грубо нарушаване на чл. 22, ал.2 във връзка с чл. 19, ал.3 от Закона за прокуратурата, което сочи за липса на морал при сключването на трудовия договор.
 

Това на практика слага край на споровете около юридическия стаж на Дончева, с който се е опитала да се промъкне до магистратския пост в София.

Втората причина, която Татарчев изтъква е още по-стряскаща:

"Липса на качество и срочност при решаване на възложените й прокурорски преписки в Районна прокуратура-Габрово и СГП. Така например в Районна прокуратура-Габраво е имала най-много просрочени преписки и дела. Некомпетентно участие по фирмено дело за регистрация на фирма... и неоснователно прекратяване на преписка..., свързана със закупеното жилище от...".

Третият довод, с който тогавашния обвинител №1 иска отстраняването на Дончева също е респектиращ: "Множество оплаквания от граждани, адвокати и колеги прокурори за грубо отношение".

Четвъртият довод на Татарчев е сломяващ и разкрива още от "качествата" на Дончева:

"Липса на реална деполитизация, изразяваща се в опит да провали събранието в СГП за избор на делегати за Висш съдебен съвет от квотата на прокуратурата, изявления в средствата за масова информация, че "правосъдието ще стане изкупителна жертва на политическите борби и че изменението на Закона за ВСС е направено с цел подмяна на бивши партийни членове и на заемали по-високите постове в йерархията", всяване на безпокойство и напрежение сред прокурорите по повод извършващите се в съдебната система и за провеждането на "чистка на неудобни хора".

Документите показват, че Татарчев внася предложението си за освобождаването на Дончева на 21 април 1992 година. Само 8 календарни дни по-късно Висшият съдебен съвет се съгласява с изложените от него мотиви и показва вратата на Дончева.
 



На този фон са обясними и грубите и злобни забележки, които Дончева ръси като продавачка от клек шоп по отношение на следователи, съдии и прокурори от сайтове за фейк новини. Отлежалата госпожица едва ли някога ще преживее, че не е станала част от съдебната власт на държавата и сега си връща с отровни приказки по отношение на всички магистрати, които добросъвестно си вършат работата.

През последните години, в които работеше като народен представител Дончева така и не спомогна със законодателна поправка, която да допринесе за благото на българския народ. Вместо това името й доби още по-скандална слава, след поправката "Ванко 1", чието авторство й бе приписано от редица авторитетни медии.

Нещо повече - шефката на бутиковото сдружение "Движение 21" използва всяка свободна секунда, за да се протяга в редица услужливи телевизионни студия и да злослови срещу държавните институции. Сега на помощ ще й се притекат долнопробните електронни страници, списвани от подобни на нея персони, за да продължи да "громи" легитимното българско правителство и законодателните органи.

Но няма и какво друго да очакваме от блатното поведение на госпожицата, която преди години се нахвърли като пепелянка срещу Румен Петков, а след това го определи като "политик с потенциал". Същата "последователност" ще се посипе и по всички, които са излезли на терен и си вършат работата по закон.

Думите на г-н Татарчев, обаче продължават да отекват със страшна сила и днес.

Ивайло КРАЧУНОВ