Качеството на пътната инфраструктура в България бележи най-сериозния си спад за последните десет години. Анализ на Института за пазарна икономика, стъпил върху данни на Агенция „Пътна инфраструктура“, показва, че делът на пътищата в добро състояние е намалял с 4,4 процентни пункта и достига рекордно ниско ниво.
Разликите между областите са отчетливи. В Добрич едва 5% от пътищата са оценени като добри. В противоположния край на класацията се нареждат Благоевград (63,9%), Пазарджик (58,6%) и Смолян (58,5%) – регионите с най-голям дял качествени настилки.
В Стара Загора делът на добрите пътища се е сринал с 32%, а местните жители посочват характерни проблеми: тънък асфалт, множество дупки и осезаемо неравна настилка.
От Института за пазарна икономика коментират, че през 2024 г. се наблюдава рязък обрат спрямо предишни години. Икономистът Адриан Николов подчертава, че дълго време данните са сочели стагнация, докато сега на места спадовете са „в пъти“. По думите му е възможно промяната да е резултат от нова методология на измерване, но това също така предполага, че предишните оценки може да са били завишени.
Анализът показва още, че едва една трета от републиканските пътища са в добро състояние. Проблемите стават особено видими при отдалечаване от магистралите и първокласните трасета.
Северна България продължава да бъде най-увреденият регион, а Северозападът остава пример за хронично недофинансирана и изостанала инфраструктура. Липсата на изградени вертикални транспортни коридори допълнително задълбочава различията между северната и южната част на страната.
В отговор до NOVA от АПИ посочват, че през тази година са възложени дейности за текущ ремонт на стойност над 1,621 млрд. лв., като голяма част от тях са със срок за изпълнение две години.
От Агенцията отбелязват още, че политическата нестабилност е довела до многократно обявяване и последващо прекратяване на обществени поръчки, което е забавило наложителните ремонти. Именно липсата на навременни дейности стои и зад негативните резултати в анализа за 2024 г.
Данните очертават критична картина за качеството на пътищата у нас – с рязко задълбочаващи се регионални дисбаланси и нужда от предвидими, дългосрочни решения, които да спрат тенденцията на влошаване.
