Къде е руският Бевърли Хилс? Оказва се, на българското Северно Черноморие. Руският Д'Артанян Михаил Боярски, баритонът Сергей Захаров, художникът Иля Глазунов, бардът Олег Газманов и правнучката на легендарния Пьотр Смирнов - ученият доц. Тамара Смирнова, са намерили рая на север от Варна. Нещо повече - именитите братушки градят колония на Черноморието ни, пише в. "Стандарт".
Пръв повлякъл крак носителят на &quot;Златен орфей&quot; Сергей Захаров. Баритонът си взел къща в Българево, а крайморските му имоти бързо се умножили до три - на обща стойност 115 000 евро. Къщите са двуетажни, ново строителство. Разбира се, в квартала на братушките всички имоти са с басейн и барбекю, поне два гаража и високи дувари, коментират местните. <br /> <br /> След Захаров по Българево се запалили и художникът Иля Глазунов и поетът, певец и композитор Олег Газманов. Сред последните заселници, сдобили се с шато в Българево, е и руският Д'Артанян - Михаил Боярски. Местните разказват, че мускетарят купил една от къщите на Захаров през 2011 г. Самият Сергей се оглеждал за още един имот в Българево. Искал къща с голям двор, който да превърне в овощна градина, шушукат в селото. <br /> <br /> Местните са категорични, че и четиримата им видни руски съселяни не обичат публичните изяви. И когато са на ваканция в Българево, не напускат имотите си - само отскачат на пазар до Варна. Заминат ли си, поверяват грижите за палатите на агенция за недвижими имоти. А Захаров дори дава морските си резиденции под наем на богати руснаци, носи мълвата в селото край Калиакра. <br /> <br /> С единия крак в България е и потомката на световноизвестния руски род - Тамара Смирнова. 74-годишната дама е правнучка на един от създателите на легендарната водка. Доцентката идва в България за първи път през далечната 1982 г. за участие в научна конференция по програма &quot;Интеркосмос&quot;. И се влюбва. Въпреки че е обиколила доста страни в света, Смирнова е категорична, че най-хубавият летен отдих е тук - в България. <br /> <br /> На Добруджанското крайбрежие климатът е като в Крим, а пейзажът - ала Прибалтика&nbsp;Тамара и добавя: &quot;Това е истинско райско кътче&quot;. Тя разкрива, че вече 13 г. неизменно почива през лятото в Албена, като добавя, че тук на нашето Черноморие е пораснала и внучката й Александра, която сега е вече 17-годишна.&nbsp;На този етап Смирнова не мисли за българска резиденция. Заета е в родината. Има почти 50-годишен стаж в Института по медико-биологични проблеми на Руската академия на науките. <br /> <br /> В момента доц. Смирнова е отговорен секретар на комисията по биоетика - изследва различните влияния върху човешкия организъм. Като човек, занимавал се толкова време с изследвания и в областта на космонавтиката, я питам първо дали вярва в края на света, а тя с усмивка отвръща: &quot;И аз го очаквах с интерес&quot;, но после вече съвсем сериозно добавя: &quot;Има много наблюдения и изследвания, като според някои от тях земната ос се накланя. Някои учени дори твърдят, че може би земята ще се превърти и ще се промени магнитното й поле и южният и северен полюси ще сменят местата си&quot;, обяснява Смирнова. И не изключва възможността някой ден вместо в Българево да се изселваме на Марс. <br /> <br /> Не за ваканцията обаче, а тъй като бавно унищожаваме планетата си. &quot;Факт е, че населението на света нараства, а храните не достигат. Отдавна има дефицит на белтъци, едни от жизненоважните вещества за човешкия организъм и затова има деца с издути кореми. Хората не осъзнават и това, че ще страдат страшно много и от продуктите, които са генномодифицирани<br /> <br /> ГМО вече е навсякъде, а те са много вредни за човешкия организъм. Хората не знаят кои продукти да консумират. Почти във всичко се влага соя, която идва от Китай, а тя от години е генномодифицирана, защото населението в тази страна е голямо&quot;, добавя доц. Смирнова. В института й например правят експерименти как би се справил човешкият организъм в затворено пространство, както и това как биха се развили взаимоотношенията на хора от различни култури и нации. &quot;<br /> <br /> В наземния ни комплекс имаме прекрасни условия, там работехме по проекта &quot;Марс 500&quot;. В него се включиха доброволци от различни нации, които бяха в затворено пространство първо за 14 денонощия, като времето бе увеличено в третия етап до 105 денонощия. Това се прави именно, защото не се изключва един ден да живеем на Марс, но полетът дотам с кацане трае 520 денонощия&quot;, разказа за &quot;Стандарт&quot; доц. Смирнова. /БЛИЦ