Със своите 2240 м надморска височина връх Безбог, разположен сред красивата Пирин планина, не е сред най-високите върхове и определено е засенчен от връх Полежан, но с него от край време се свързват разнообразни митове и предания. Самото му име навява повод за размисъл и макар да не е доказано все още откъде наистина идва то, може би поради бедните сведения за миналото на намиращото се наблизо курортно селище Добринище, си струва да се запознаем с някои от местните предания и поверия, свързани с връх Безбог.

Почти всички легенди са от времето на османското робство. Според една от тях в намиращото се под върха езеро девойките, живеещи наблизо, обичали да избелват платната си, а миролюбиви пастири пасяли животните си из околните поляни.

Изведнъж към тях се промъкнали незабелязано кръвождани башибозуци, които изклали всички на място. Поради тази причина върхът над езерото бил кръстен Безбог.

Според друга, също не по-малко популярна легенда, турците решили да тръгнат да помохамеданчват местното българско население, което живеело из разпръснати махали, край мястото, което днес познаваме като Добринище.

Българите не искали обаче да приемат турската вяра и се изпокрили из планината, надявайки се, че натрапниците ще решат, че селата са изоставени. Привлечени от успокоителната сила на многобройните минерални извори, османлиите решили да останат за по-дълго време и си вдигнали бивак.

Останало без храна и подслон, българското население изпратило пратеници, които директно да съобщят, че местните жители не искат да приемат новата вяра, но това толкова озлобило турците, че пратениците били зверски изклани, след което турците започнали да тършуват из планината, за да намерят останалите българи.

Застигнали ги точно в подножието на връх Безбог и започнало такова свирепо клане, каквото историята рядко е виждала. Водите на езерото придобили червеникав оттенък от кръвта на жертвите и това място, което останало напълно забравено от Бога, получило името Безбог.

Третата легенда с върха и по-точно с каменната камара, която се намира на това място, ни връща още по-назад във времето. Бог Перун имал много красива дъщеря, която живеещият наблизо бог Бес решил да открадне.

Брат ѝ, Дженгал, разбрал за плановете му и го застигнал точно на бръх Безбог, където след като го убил, го затрупал с камъни, спасявайки честта на сестра си.

Източник: sanovnik.bg