Той ходи по къс ръкав, независимо каква е температурата навън. Без специални обувки, без термобельо, без шапка и шал. На минус 20°C и на плюс 35°C. Винаги усмихнат. Някои го наричат луд, но това е просто начин на живот.
Запознайте се с Добри Горанов – женен, с две деца. Всеки ден 63-годишният програмист тича до работното си място и обратно само по тениска и панталон. Ако се питате дали боледува, отговорът е НЕ, разказва bTV.

Всичко започва през 1998 г., когато един слънчев ден случайно излиза леко облечен, а до вечерта завалява сняг. Така, от около 20 години, Добри не си е купувал връхни дрехи. Просто няма нужда от тях. Най-студеният ден, който помни, е през 2004 г. Тогава градусите паднали до -24. Признава, че едва изтърпял критичните температури.

„Моя режим е малко по-необикновен. Ставам в 4:30 ч., излизам в 5:15 ч., бягам до спирката, живея в „Дружба“ 2, автобусът ме докарва до „Орлов мост“. От там, към 6 без 10, бягам до работното си място, то е на паметника „Левски“. В 10 свършвам работа и правя същия маршрут. Някъде по 4 – 5 км на ден минавам. Работя всеки ден, без значение дали е празник, делник, Нова година, стара година, така че нямам пропуск тези 20 години да не съм бягал“, разказва Добри.

Отначало ме гледаха като че ли съм клошар и нямам какво да облека. В автобуса ми предлагаха дрехи. След това ме приеха и просто гледат какво става в по-студените дни – дали ще облека нещо. Преди две години прогнозите бяха за -22 градуса в София и всички ме гледаха с интерес, дали ще облека нещо или не. И като че ли е положително беше това, че аз не облякох нищо. Ако бях облякъл, хората щяха да се разочароват. Това ми е стилът – да съм с едно и също облекло при всяко време и всякакви температури“, казва без колебание Добри.

По пътя има и своите фенове. Всяка сутрин и вечер те следят графика му и засичат дали ще закъснее или ще е точен.
63-годишният програмист не пие грам алкохол, не пие дори вода. Основната му храна са курабийки, а на ден изпива по 5 – 6 кафета.

Аз съм пример, че човек може и в по-различни обстоятелства оцелява. Идеята е следната: не трябва да се стреми към комфорта, малкият дискомфорт води до здравословно съществуване и оцеляване в тази реалност“, завършва разказа си Добри.