Шишковци е сърцето на рая, казва Владимир Димитров-Майсторът и остава в китното кюстендилско село през последните двадесетина години от живота си. Местните изпълняват заръката му,  там  да бъде вечния му дом. Под сянката на две дървета.

Днес хората, които имат жив спомен за него, не са толкова много, но все още ги има. Павел  Димитров и Милчо Спиров са между тях.  Живи са и поне два от моделите му. В София живее Боянка, а в Шишковци е сестрата на Павел- Миланка. Майсторът е рисувал и двете.  96  годишният Димитров пък  носил картините на Майсторът  за първата му изложба в Шишковци. Тя  се е състояла в чакалнята на селската гара.

-Г-н Димитров, какво си спомняте от онова време.

-Беше през 1935 година. Децата се въртяхме около Рисувачо, както го наричаха, а той ни казваше, какво да вземем и къде да го занесем. Цялото село се струпа да гледа картините. Те бяха накачени на едно въже, опънато от единия край до другия на залата, имаше и подредени покрай стените. Познавахме повечето от нарисуваните, все жени от Шишковци и околните села. Всички се радваха. Майсторът беше благороден човек. Хората тук много го уважаваха.
 



- Той идвал ли е у вас?

- Много пъти.  Баща ми беше строител и чичо Владе се обръщаше към него с : Майсторе. Всъщност така той поздравяваше всички  хора.: Здравейте майстори. Баща  ми пък му отвръщаше: Ти си Майсторът, защото това, което аз  мога, го могат и още много хора, но това, което ти правиш,  рядко ще има друг  човек, който  да го направи.

- Има една картина, майка с дете. На нея е вашата сестра. Къде е рисувана?

-Имахме стара къща и всичко става там, отпред. Момичето е  наистина сестра ми Миланка. Но бебето не е нейно. Майка ни умря  млада. На картината е брат ни, който беше е много по –малък от нас. Тогава той е бил та годинка-две. Като гледаше Майсторът с дългата брадата, се страхуваше и плачеше. Позираха му няколко дни.
 



-Г-н Спиров, вие сте доста по–малък,  какво пък вие си спомняте?

- Баща ми беше касапин, джамбазин. Купуваше телета и продаваше месото. Майсторът, ни беше комшия, през една къща.  Идваше унас  за мляко и яйца.  Тогава майка ми, Стоянка, му казваше: „Бате Владе, думам  на Милчо, да слуша всичко, що му казваш, да се ръководи от теб, за да стане човек.“

Аз бях още дете. В същото време по-голямата ми сестра Надка, страдаше, че художникът не я забелязва  и непрекъснато се вайкаше, молеше майка да му каже да я нарисува. Той се дърпаше: Надка е хубава казваше, но не е подходяща. Една сутрин обаче се смили: Сядай на стола, каза й и за пет минути направи една скица: Доволна ли си, попита, и й я даде.
 



- В една друга картина, „Жътвар“, моделът е вашият дядо?

- Той се казваше Стоян. Викаха му Алтъна. Беше, мустакат  два  метра висок, а баба ми Евра 120 сантиметра .  Дядо ми беше мълчалив, свиреше на пищялка и локарина, весел човек,  а баба Евга, я знаеше цялото село: непрекъснато гълчи, мръщи се, недоволна.

Дядо ми Стоян беше земеделец. Нямаше свой имот,  наемаха го, работеше честно на полето и  го уважаваха. Стаята в който спеше бе 2-50 на два метра. Как се събираше не знам. А и бабата с него. Имаха пет деца. Помня когато  го рисува на двора. Със  сноп  в ръце. Жътвар. Ние малчуганите си трупахме наоколо,   боричкаме се.  Тогава Майсторът  вадеше от  големите джобове на престилката си някоя бонбонка, раздаваше  на всеки и ни отпращаше: Идете да играете по-надалеч.

- Павел Димитров: Като излезе от къщи, ние  децата хуквахме след него :Чичо Владе, нарисувай ни нещо. Той извади листа от папката и пита:
Както искате? - Мечкадар  с мечка- това ни беше най-голямото зрелище на панаира. Тогава той за секунди изографисваше картинката и ни я даваше. Но ние-деца, кой да знае да я прибере.

- Г-н Спиров, срещаше ли се Майсторът с хората и къде?

- В селото имаше  3-4 кръчми. Появи ли се той, за кратко всички се събираха  около него като на хоро. Хората знаеха, че каквото той каже, ще се сбъдне.  Когато Германия  ударила Русия, още  първия ден казал,  че Хитлер ще си счупи главата. А не е бил член на ни една партия, но като интелегентен и мислещ човек, предвидил как ще се развият нещата. Иначе бил  върл противник на войните.

- Имаше ли Майсторът любим модел?

- Павел Димитров: Имаше едно момиче Дафинка, много красива. Баща й,  дядо Христо, беше общественик,  съветник, издигнат човек. Дафинка беше болна от туберколоза. На семейството казали, че дните й са преброени. Тогава бащата  помолил Майсторът да я нарисува, за да я има за спомен.   Той го прави   на площада, времето е студено, а тя е с тънка рокля. Трепери. Хората й казват:  Дафинке, в тънка рокля  си, студено е. А тя-отвърнала:  На мен ми е казано,  че дни ми свършват,  така че не се безпокойте че ще се разболея. Когато момичето умира художникът много страда.


- Имало ли по-дълбока връзка между тях?

- Милчо Спиров: Не.  Той не е имал връзка с нито един модел. Не беше такъв. Какви ли не измишльотини му преписват. Той не е бил любовник на никоя. Един пък твърди, че ходел  ходел бос до Кюстендил. Лъжа. Той имаше крак  55 номер. Веднаж помолил един чорбаджия да му купи обувки, за да не се разкарва до града. И за марка нарисувал крака си върху хартия.

Днешният уредникът на музея на Майсторът в Шишковци Кирил Виячев е потомък на най-богатия в селото. Андон Виячев е дал пари за гарата, училището, за благоустройството на селото. Бил е учител, депутат и най-големия мецанат на Владимир Димитров. Умира дни след 9 септември 1944 година и тогава  непохарчените пари изчезват.

- Г-н Виячев, има  ли нещо все още неизвестно, свързано с Майсторът?

- Той е  излизал  пръв на полето, та другите хора, като идват да му  казват:  Добро утро,  е не той на тях. Искал да е най-рано там и да посреща идващите селяни.
Най-тежкия ден за художника е бил Гергьовден. Тогава трябвало да мине през всяка къща, да близне ракия и да опита от агнешкото. Всички са го канили и ако пропуснел някой, занел, че ще го  обиди. Бил е въздържател и вегетарианец, но близвал ракия, чопвал  от агнешкото и така до вечерта. Без да проусне нито една къща. Вечерта се прибирал е изтощен и доволен, че Гергьвдена за годината е приключил.

- Бил е пословичен със своята честност?

-В жегата като мине покрай някое лозе, откъсва си грозд, а привечер,  като се прибира, минава покрай собственика  му и эказва : Днес минах покрай твоето лозе, добре се грижиш, ето ти парите за чепката, която откъснах.  Той познавал всичките 1500   шишковчани по име, знаел и  имотите на всеки.

- Известна  е и неговата щедрост?

- Когато имал пари, след като продадял картина, всички разбирали. Тогава той  отивал в дюкна, искал  тефтера с версиите и  плаща дълговете на най-бедните и закъсали. Вечерта пък влизал в кръчмата е черпел всеки  по една ракия. Единственият, който не пиел бил той.
 
Исак Гозес