Сензационно разследване за пръв път вади на светло шокиращи разкрития за превратите и атентатите на върха в Москва. Журналистът Иван Първанов в книгата „Кремъл – власт и смърт” отговаря на най-скандалите въпроси, свързани с властта в СССР - Сталин ли е убиецът на Ленин, колко са жертвите на съветския диктатор, изчезнали, отровени или застреляни по негова заповед, Йосиф Висарионович ли е единственият вожд на болшевиките с престъпно съзнание? Това са само част от темите, разследвани в уникалния том на издателство „Милениум”. От него ще научите как е умрял самият Сталин, отровен ли е бил от Берия или Хрушчов, и вярно ли е, че в смъртта на Брежнев има пръст наследникът му Андропов.
Защо Андропов си отива от този свят толкова скоро след избора му за генерален секретар на ЦК на КПСС? Възможно ли е вездесъщият бивш шеф на КГБ да е станал жертва на дворцов атентат? Има ли драма в кончината на Черненко? Наистина ли е бил безнадеждно болен, „помогнали” ли са му лекарите да склопи очи? Авторът Иван Първанов се заравя дълбоко в тайните на руските държавници, изследва всяка следа от отрова, всяко „случайно” нападение от разбойници или странно забавяне на линейка, сполетели съветските държавни ръководители.
Първанов е убеден, че зад стените на Кремъл няма спокоен живот. Изследването включва годините между 1917-а и 1990-а. Още след победата на болшевиките започват загадъчните смърти на различни хора, които стоят между Сталин и най-високото място във властта. На пътя му е и Ленин, който известно време боледува и умира внезапно точно след като започва да се възстановява.
През последните месеци от живота му достъп до него имат малко хора, а един от тях е Йосиф Висарионович… През годините на кървавото си управление Йосиф Сталин избива десетки милиони свои сънародници. В тази си дейност той винаги се опира на помощта на своите палачи – евреинът Хенрих Ягода, Николай Ежов, грузинецът Лаврентий Берия, прокурорите Андрей Вишински и Роман Руденко, червеноармеецът Василий Блохин.
Повечето от тях умират по същия начин, по който те са умъртвявали, други губят разсъдъка си.
След смъртта на грузинеца по искане на Хрушчов е изготвена справка за броя на осъдените само за контрареволюционни престъпления за целия период от 1921 г. до февруари 1954 г. Числата звучат стряскащо. Осъдените са 3 777 780 души. От тях 642 980 са убити, 2,3 милиона попадат в затвора, а 765 хиляди са заточени в Сибир…
