Бежанската криза, засилващият се евроскептицизъм в много страни от ЕС, Брекзит, възможността за излизане на Швеция от ЕС, близо ли са евроинституциите до гражданите, трудно ли се става евродепутат от обикновен шофьор на камион – тези и други въпроси коментира шведският член на Европарламента Петер Лундгрен в интервю за "Труд".

– Г-н Лундгрен, в Европарламента се обсъждат нови правила за прием на бежанци. Има ли реални проблеми с мигрантите в Швеция или до голяма степен става въпрос за медиен шум?

– Действително има проблеми у нас, но смятам, че и медиите наливат масло в огъня. Като население сме малка държава, но не и като територия. През 2015 г. приехме 163 000 мигранти при 10 млн. граждани. Това създаде натиск върху социалната ни система, която е, или поне беше, много добре развита и днес вече не можем да се грижим толкова добре за собствените си хора. Преселниците се ползват с приоритет. Например в Швеция има възрастни хора, които не могат да си позволят скъпите у нас и в други страни зъболекарски услуги. А когато си имигрант, плащаш 50 крони, което е 5 евро, и след това ползваш каквато и да е дентална услуга.

– Вашата партия „Шведски демократи“ е сочена за националистическа и крайнодясна. Смятате ли, че тази ситуация ще засили позициите ви на предсрочните избори в Швеция през 2018 г.?

– Смятам, че това, което ще засили нашия резултат на вота догодина, е, че ние сме доста съсредоточени върху проблема. Вече прогнозирахме какъв ще бъде ефектът върху обществото в случай на масова имиграция и днес хората разбират защо искахме връщане на граничния контрол. Разбира се, бяхме наречени „расисти“, „националисти“, „фашисти“, но изведнъж управляващите социалдемократи затегнаха контрола по границите. А хората не са глупави и видяха, че това, за което предупреждавахме, действително се случва. В крайна сметка не искаме да се изолираме тотално от всички. Винаги сме искали мигранти-професионалисти в дадени области, в които нямаме специалисти. А тези, които идват в Швеция са икономически мигранти, те не са бежанци. Хората в най-голяма нужда не могат да дойдат в Швеция, защото нямат средства да платят на каналджиите.

– Лидерът на вашата група в Европарламента – Найджъл Фарадж, бе главен двигател за Брекзит. Как са настроенията днес в Швеция? Има ли възможност за Швекзит?

– В нашата партия непрестанно повдигаме този въпрос и вярваме, че за нас е по-добре да сме извън Евросъюза и суперсилата, която се създава тук. Не искаме да сме част от Съединени европейски щати и да изгубим суверенитета си. Не искаме ситуация, в която Брюксел да диктува правилата на всички страни-членки, а ние да се превърнем във васали.

– Т.е. вашата партия не иска Швеция да е член на ЕС?

– Ясната цел, която сме си поставили е да достигнем етап, в който да имаме референдум за отделяне от общността по аналогия с британския. Но в Швеция ситуацията е по-сложна, тъй като в конституцията пише, че членството в ЕС е закон. Така че за отмяна на този закон, освен одобрението на мнозинството от гражданите, е нужно и решение на два действащи парламента с избори между тях за организиране на референдум.

– И какво се случва после?

– Естествено, ние искаме да продължим да търгуваме с останалите страни-членки, но за тази цел не се нуждаем от Брюксел. Преди Евросъюза пак можехме да търгуваме с целия свят. Малка страна като Швеция изнася стоки, не защото е член на ЕС, а защото произвеждаме качествена продукция – камионите на „Скания“, автомобилите на „Волво“, стомана, хартия. Клиентите ни не идват заради членството в ЕС. Най-голям търговски партньор е Норвегия, която не е част от общността.

– Преди 5 години Найджъл Фарадж ми каза, че към 2022 г. българите ще бъдат евроскептици като него. Споделяте ли мнението?

– Въпросът е, че когато си сравнително нов член на Евросъюза, какъвто е вашият случай, вие предимно получавате пари. И тогава всичко върви добре. Можете да вложите доста пари в пътища, в инфраструктура, но в крайна сметка идва моментът, в който ЕС иска нещо в замяна. Например Швеция винаги е била нетен дарител на ЕС през цялото време и това ни струва много средства. И след това Брюксел ни казва, че ако не бяхме член, нямаше да имаме привилегии в търговията. Което е хипотетично, защото не знаем развитието на ситуацията в противния случай. Затова всеки гледа днес към преговорите с Лондон, защото те ще са пример и ролеви модел какви ще са отношенията на Брюксел с държава, която се отдели от ЕС. Да, това е клуб, но не мотоклуб като „Ангелите на ада“. Трябва да можеш да го напуснеш, без да понесеш щети.

– Това ли се случва сега?

– Разбира се! ЕС е гневен, защото британците гласуваха да го напуснат. А това не е моментът, в който трябва да си отмъстителен. Сега е моментът, в който трябва да стане ясно как да бъде постигнато най-доброто възможно сътрудничество с Великобритания в бъдеще. И тук идва сложната задача пред Брюксел. Защото ЕС не може да даде твърде добри възможности на британците, защото така ще подаде лош сигнал към други страни, които ще последват този път, когато видят, че няма реални облаги от членството. Въпреки това смятам, че ще има добра сделка и тя ще послужи за пример за Швеция – какво и как може да получи, без да е членка на ЕС.

– Член сте на комисията по транспорта в Европарламента. Какво мислите за идеята на Комисията за промени в пътните такси за автомобилите? В България например имаме винетки, които според тази инициатива може да отпаднат.

– Смятам, че в края на краищата ще стигнем до унифицирана система. Целта на Евросъюза е силно да намали дела на пътническите автомобили заради замърсяването на околната среда. Това означава големи инвестиции в обществения транспорт, както и развитие на автономни коли без шофьор, за които в момента вървят големи дискусии. Смятам, че ще станем свидетели на подобно развитие в големите градове в бъдеще.

– Германия ще въвежда тол такси, които на практика ще важат само за чужденци, тъй като на германците ще им бъдат приспадани от данъците.

– От моя гледна точка тази стъпка е доста обоснована, тъй като Германия е транзитна страна. Където и да искате да отидете в Европа, по един или друг начин трябва да преминете през германска територия. Бил съм международен шофьор и съм прекарал огромен брой часове по пътищата на Германия. „Животът“ на аутобаните е 3 години, след това трябва да им бъде направен основен ремонт. Поддръжката им е тежка и скъпа, така че разбирам защо Берлин иска това. В крайна сметка трябва да си плащаш за това, което използваш.

– Какво друго обсъждате в момента в комисията по транспорт?

– Най-голямата тема днес, разбира се, е новият пакет за мобилност, наречен Европа в движение, който цели модернизиране на транспорта и намаляване на вредните емисии. Тук срещаме големи проблеми с шофьорите на тирове, които работят в абсолютно различни условия и заплащане. В Швеция например внасят шофьори, например от Македония, които получават нечувано ниски суми. Това на свой ред прогонва шведските шофьори от пазара на труда, тъй като разходите на компанията с чужденци е далеч по-нисък и тя може да подбива цените на транспорта. Тук трябва да има изравняване и именно това е проблемът на ЕС. Ако имаш абсолютно свободен пазар на всичките 27 страни, колкото ще са в бъдеще, тогава трябва да имаш и еднакво, поне до голяма степен, ниво на икономика и на заплати. А в момента нищо от това не се случва. Виждал съм български колеги на пътя, които изобщо не могат да си позволят крайпътно заведение или баня и си готвят на газови котлони буквално на магистралата.

– Казахте, че сте работил шофьор на тир?

– Да, в продължение на 30 години, десет от тях като международен шофьор.

– Помага ли този опит за работата в Европейския парламент?

– Помага ми много, защото имам натрупан практически опит. Знам какви са проблемите в тази сфера и имам идеи какви трябва да бъдат решенията им. Притежавам и здрав разум, нещо което до голяма степен липсва тук. Още когато дойдох в Европейския парламент, веднага видях, че колегите не базират своите решения или предложения върху нещо реално. В транспортната комисия съм единствен, който някога е работил като шофьор.

– Това направи ли впечатление на колегите Ви?

– В началото ме вземаха на подбив: „Я, обикновен шофьор е дошъл тук, какво ли ще прави, сигурно и английски не говори“. Но много скоро промениха мнението си за мен, тъй като съм много активен на нашите заседания. Имам свои гледни точки по въпросите, които обсъждаме и не се страхувам да ги кажа. Понякога дебатите ни са нагорещени, но аз никога не отстъпвам.

– Казвате, че сте един от малкото с реален практически опит тук в ЕП?

– Точно така, работих като шофьор две седмици преди да дойда в Брюксел през 2014 г., за да започна работа като евродепутат. Преди това смесих работата с предизборната кампания. След като бях избран на изборите на 25 май 2014 г., продължих да шофирам още месец, за да си избистря идеите, които имам за законодателни инициативи и промени.

– А как точно попаднахте в политиката?

– Имах свои идеи за развитието на транспортните политики в Швеция, които на практика липсват. През 2013 г. подадох заявка в партията да стана кандидат за депутат на националните избори. Но скоро след това нашият лидер ме попита дали не искам да вляза в листата за ЕП. Честно казано признах, че не съм особено сведущ в европолитиките, но той ми каза, че ако се съглася, ще ме върнат на ученическата скамейка. Така и стана. В крайна сметка няма нещо, което човек не може да научи.

– Следващите избори са през 2019 г.

– Възнамерявам да се кандидатирам отново, тъй като работата тук не е като тази на тираджията – товариш, пътуваш, разтоварваш. Цялата бумащина и бюрокрация, с която те зарива Брюксел, не позволява постигане на бързи резултати. Така че ще участвам и в следващите избори, защото искам да приключа това, което съм започнал тук на 100%. А и в партията ми, в която съм международен секретар, са доволни от работата ми тук.

– Значи ви харесва да сте евродепутат?

– За мен тази титла не означава нещо изключително. За някои хора е наистина важна, мислят си, че са достигнали много висок пост, че са много важни личност. Целият парламент се отнася с евродепутатите едва ли не като с богове. След първата ни лятна ваканция първото нещо, което мои колеги ме попитаха, бе, какъв модел „Мерцедес“ или „Ауди“ съм си купил. Не, купих си кола, произведена 1982 г. просто за забавление. И без това вече си имах автомобил. Старая се да не летя в облаците и заради това смятам, че съм популярен тук.

– Какъв е Вашият съвет към колегите и европейските политици?

– За да бъде успешен политик, човек трябва да притежава здрав разум и да може да говори. Това е основното. Да може да говори с хората. Много политици говорят в продължение на половин час и човек накрая си казва: „Какво по дяволите каза този?!“. Важно е и да не се използва усложнен език с модерни думи, когато общуваш с обикновени трудещи се хора. Това само ще те накара да изглеждаш глупаво, сякаш искаш да се дистанцираш от хората, които на практика те избират. Европейските политици не трябва да се вземат твърде на сериозно. В Европарламента те живеят до голяма степен като в балон, в друг свят, откъснати от реалността и от хората. Сам виждате, как избирателната активност на евроизборите намалява все повече. Това се дължи на мнението на гражданите, които смятат, че ЕС е нещо далечно и предназначено за някакъв елит от политици. Моят съвет е: Бъдете достижими за хората. Ако някой ви пише във фейсбук, отговорете му. Аз поне се опитвам да поддържам такава комуникация. В крайна сметка трябва да се отчиташ на гласоподавателите, които са те избрали.

Петер Лундгрен (52 г.) е шведски евродепутат. Зам.-председател на евроскептичната група с лидер Найджъл Фарадж “Европа на свободата и пряката демокрация”.

Влиза в политиката през 2010 г., а на изборите за Европейски парламент през 2014 г. е избран за член на Европарламента. Според скорошно проучване националистическата му партия “Шведски демократи” е първа политическа сила в Швеция, където догодина предстоят парламентарни избори.